Политиците в Скопие не четат, а българските не помнят
И да си променят конституцията, пак няма да почнат преговори за ЕС
Политиците в Северна Македония явно не умеят да четат с разбиране или поне така ги устройва. А българските им колеги не умеят да помнят и това ги кара да изглеждат не толкова убедителни в позициите си спрямо Скопие напоследък.
През 2022 г. у нас гърмяха страшни политически скандали около т.нар. френско предложение, което кабинетът на Кирил Петков подписа. То дори бе посочено за причина Слави Трифонов да разтури правителството. Към днешна дата обаче именно този документ ще се окаже
един от най-хитрите ни ходове в дипломацията
и силно оръжие в отстояването на българския интерес. Стига някой да помнеше какво пише в него.
Всички са се фокусирали, че българите трябва да бъдат вписани в конституцията. Важно е, никой не оспорва. Условието е трън в очите на управляващите от ВМРО-ДПНМЕ, които веднъж вече провалиха вписването на българите, когато начело бе опозиционната сега СДСМ. А към днешна дата ВМРО-ДПМНЕ се опитва да се спазари с останалите страни в ЕС това условие да бъде с отложено действие - първо ги приемат в съюза, а после те вписват българите. Уверяват сънародниците си, че идеята им среща все по-голяма подкрепя в Брюксел и видиш ли, е напът да се реализира. И че българската дипломация е слаба, защото страната влиза от избори в избори.
Истината обаче е, че Брюксел е далеч от това да прояви разбиране по скопската идея. Не само защото по принцип бюрократите там не гледат с добро око на това държава да не си изпълнява ангажиментите, но и защото заедно с българите в конституцията трябва да впишат и хървати, черногорци, словенци, евреи и египтяни (като такива се определиха част от ромите в страната при последното преброяване на населението). Т.е. Брюксел има да защитава не само българския, а и интереса на още 5 националности.
Добре, за момент да си представим, че всички ще си стиснат ръцете и ще преглътнат това изискване. Скопие обаче пак няма да започне преговори за членство. Защо? Ами заради записаното във френското предложение.
Текстът в документа казва, че България ще даде съгласие РСМ да проведе първата си междуправителствена конференция, която ще даде реален старт на преговорите ѝ за членство, веднага щом българите бъдат вписани в конституцията. Но има и още една клауза, озаглавена “Действия, които да бъдат предприети преди първата Междуправителствена конференция на ЕС и Република Северна Македония”. Тя поставя условие на Скопие не само да впише българите, но и
да отвори досиетата на югославските тоталитарни служби УДБА
Да сте чули такава новина?
“Страните потвърждават ангажимента си за предприемане на действия срещу прояви на говор на омраза и определят министерствата на външните работи като институции за контакт за съвместното идентифициране на такива случаи при надписи върху обществени сгради и паметници, текстове в учебници и учебни програми, както и в медийното пространство (включително онлайн и социални медии)” - това е друго от действията, които трябва да се предприемат преди първата конференция на Северна Македония.
Не е ясно как ще се мери този напредък, но половин година на стената на коритото на река Вардар в Скопие стоя надпис “Българите в конституцията е предателство”. На същото място през ноември македонски българи изписаха: “Българите - в конституцията”, но само седмица бе нужна на местните власти да замажат и посланието, и българското знаме до него с бяла боя. В момента тамошните политици до откат повтарят как няма да работят под “български диктат”. Истински “добросъседски” изказ...
Документът предвижда и да продължи работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси и двете правителства да ѝ съдействат, както могат. Тя по принцип върви трудно и (почти) безрезултатно. А отгоре на това през август кабинетът на Християн Мицкоски взе, че смени шест от седемте членове от македонска страна, като обвини бившия съпредседател на комисията Драги Георгиев, че не е бранил националните интереси. Промяната в състава отложи планираното за септември заседание, а новият ѝ съпредседател смята, че допълнителна динамика в работата не е необходима.
Всичко, изброено дотук, е удобно пренебрегнато от македонските политици, чиито избиратели надали ще са щастливи да узнаят, че въпросът не е само в конституцията. Българските пък, незнайно защо, не го помнят или поне не го напомнят на съседите. Защото без значение дали имаме служебен кабинет, или е редовен, то написаното в документа си остава. И е не български, а европейски “диктат” - поетите задължения да се изпълняват.