Аспартамът 200 пъти по-сладък от захарта и много по-евтин, но доказано не е по-добър за здравето (Инфографика, видео)
- Предпочитан от производители, той е често използван не само в хранителната, но и във фармацевтичната индустрия - дори в продуктите за деца
- Стевия, натурален пчелен мед и екстракт от монашески плод са естествените подсладители, от които не трябва да се страхуваме
- Европейският орган по безопасност на храните е дал допустима максимална доза от 40 мг на килограм телесно тегло дневно, в САЩ е с 10 мг повече
Стевия, натурален пчелен мед или екстракт от монашески плод. Това са естествените подсладители, от които не бива да се страхуваме. В пъти повече обаче са изкуствените, а с тях се сблъскваме всекидневно в магазина. Но колко често четем какво пише на етикета на продукта, който консумираме през ден, и даваме ли си сметка, че изкуствените подсладители невинаги са по-добрият избор?
Към групата им спадат
аспартамът, сукралозата,
глюкозо-фруктозният
сироп, ацесулфам
калият и захаринът
Особено популярен у нас е именно аспартамът, или както често го срещаме изписан на етикетите на редица хранителни продукти и напитки - Е951.
Допреди година едва ли някой се е замислял какво всъщност представлява той и какви са ползите и вредите му.
През 2023-а обаче Световната здравна организация (СЗО)
го включи в списъка на
потенциалните канцерогени,
след като Международната агенция за изследване на рака (МАИР) установи въможна връзка между аспартама и рака на черния дроб. Въпреки че подсладителят влезе в групата на 2B - “възможно канцерогенна за хора”, на този етап убедителни доказателства, че аспартамът причинява рак при животни и хора, няма. Това е причината засега мерки за ограничаване на употребата и консумацията му да не са предприети.
И все пак изкуствените подсладители имат своите плюсове и минуси, що се отнася до профила си на безопасност.
Тук също като в медицината и фармацията важи правилото, че
дозата прави отровата
“По отношение на аспартама има известно притеснение, че увеличава риска от развиване на диабет тип 2, по-ранно развиване на алцхаймер и на деменция.
Има и проучвания, че при деца с хиперактивност приемът на аспартам може да е свързан с влошаване на поведението”, обяснява магистър-фармацевтът Марияна Енева.
Още от ранна възраст децата консумират сокчета, в които има както изкуствени подсладители, така и оцветители. По думите на Енева обаче все пак има доказателства, че изкуствените подсладители може да окажат въздействие и на микробиома - целия набор от бактерии, които живеят симбиотично в нашето тяло и така влияят на метаболизма.
Аспартамът е богат на
фенилаланин - вещество,
което има неблагоприятен
ефект върху нервно-
физиологичното развитие
на децата. Това е причината в продължение на години европейският орган по безопасност на храните да не разрешава в напитките за деца да се използва този вид подсладител.
“От дълги години се водят дискусии доколко той е полезен и доколко е вреден, затова Европейският орган по безопасност на храните е дал допустима максимална доза от 40 милиграма на килограм телесно тегло дневно. Всички количества над тази стойност може да доведат до неблагоприятен ефект върху организма”, смята експертът от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Камен Николов. В Европа допустимата максимална стойност е с 10 мг по-малко, отколкото в Америка, където за нормална доза аспартам на ден се считат 50 мг на килограм телесно тегло.
Освен че е сред най-често употребяваните изкуствени подсладители, особено в безалкохолните напитки, аспартамът е и сред най-предпочитаните от производителите.
“Той не само е по-евтин, 1 г аспартам е 200 пъти по-сладък от 1 г захар. Всеки производител би предпочел да слага този подсладител в храната, за да постигне сладкия ефект, отколкото захарта, която е по-скъпа”, казва още Николов. Ако производител използва аспартам като подсладител, то той е задължен да го изписва коректно на етикетите на продуктите. В случая - Е951 и думата аспартам, изписана в скоби. На този етап няма постъпили сигнали към БАБХ за злоупотреба с неправилно или умишлено грешно изписано съдържание на етикетите на продукти, допълва д-р Николов.
Аспартамът
е често
срещан и в
хранителните
продукти за
диабетици
“За да се подобрят вкусовите качества, много често се прави комбинация от различни подсладители както по отношение на напитките, така и по отношение на барчета или различни десерти, които са преминали термична обработка. Особено когато става въпрос за напитки”, обяснява Марияна Енева. При храните, които изискват термична обработка, той не е много подходящ, защото се разпада и се получава горчив вкус. Тогава по-често се използва сукралозата, която също е по-сладка от захарта.
Със становище, че изкуствените подсладители не трябва да се използват като замяна на захарта по отоншение на редукцията на теглото, излезе и СЗО. Причината - променят метаболитния профил и може да доведат до диабет тип 2. Друго характерно за подсладителите е, че те променят усещането за сладко. “Когато човек консумира изкуствени подсладители, има нужда от все по-силен интензитет на сладкото”, категорична е магистър-фармацевт Енева.
Употребата на изкуствени подсладители е в пъти по-широка от очакваното. Срещаме ги не само в хранителната индустрия, но и във фармацевтичната. Включително в медикаменти за бебета и кърмачки. Причината за това е, че много често има нужда от коригиране на вкуса. Подсладители се използват в сиропите, капките, дъвчащите таблетки или в такива, които се смучат, както и в капки за колики.
“Една-две седмици след раждането бебето вече е в контакт с изкуствените подсладители и заради това регулаторните агенции много внимателно проследяват ефектите от тях. Това е една много дълбока експозиция във времето, а не е нещо, което вземаме 1-2 пъти в месеца или през живота си, и дозата да няма чак такова значение”, допълва Енева. Според проучвания на различни дружества за контрол на диабета и риск от развиване на такъв
възрастният човек не бива
да консумира повече от
20 - 30 г захар на ден,
или около 4-5 супени лъжици
Макар да звучи много, всъщност това е количество, което съвсем спокойно можем да си употребим, изпивайки напитка от 250 мл. В България най-често тя съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар. Това е норма, която не бива да се преминава и която дава на тялото ни възможността да се справи добре със захарта, за да не я разглежда организмът ни като “белия убиец” (заради негативните си ефекти захарта е наричана още “бял убиец” - б.а.).
Най-добрият вариант е да се избягват както захарта, така и изкуствените подсладители. Вместо тях всеки ден може да се консумират плодове. Особено полезни са червените като ягодите и малините, както и къпини и боровинки. Макар бананът да е плод, който често се дава като лош пример, всъщност той е богат на фибри. Едно от свойствата му е да задържа и бавно да освобождава глюкозата, като предпазва от големи пикове на кръвната захар.