Сметната палата ще сезира международната професионална общност заради заплаха за независимостта й
Сметната палата ще сезира международната професионална общност във връзка със заплаха за нейната независимост, информират от одитната институция, чийто ръководител в момента е служебен премиер.
Причината - внесен законопроект, който цели да се отнеме правото на председателя на палатата сам да номинира своите заместници. Вместо това се предлага предложенията да се правят от Народното събрание. Справка на dariknews в Народното събрание показа, че вносители на законодателните промени са ПП-ДБ.
Ръководството на институцията ще поиска от Инициативата за развитие на Международната организация на Върховните одитни институции ИНТОСАЙ да бъде стартирана процедура по Механизъм за бързо застъпничество за независимостта на Върховните одитни институции.
Това е утвърдена процедура, която членовете на международната организация могат да използват, когато са нарушени фундаменталните принципи за независимост на Върховните одитни институции, посочват още от Сметната палата.
Решението е взето във връзка с внесения на 10 декември 2024 г. в 51-то Народно събрание законопроект за изменение на Закон за Сметната палата. Предлаганите промени целят да се отнеме от председателя на институцията правото му да предлага заместник-председатели на Народното събрание, както е било до момента. Вместо това се предлага да се замени с директно номиниране и избор на заместник-председатели от Народното събрание.
Подобен законопроект бе внесен и на 5 август 2024 г. в 50-то Народно събрание. Предложението за промяна на модела за номиниране на заместник-председатели на Сметната палата и в двата случая идва след промяната в чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, съгласно която заместник-председателите на Сметната палата също могат да бъдат назначавани за служебен министър-председател. В този смисъл, не може да не направи впечатление очевидното желание заместник-председателите на Сметната палата да бъдат определяни директно от Народното събрание по политически, а не по професионален признак, посочват от отидната институция.
На този фон на вчерашното правителствено заседание беше одобрен Закона за Българската народна банка, които предвиждат управителят или подуправителите на БНБ да подадат оставка, в случай, че се съгласят да бъдат назначени за служебен министър-председател.
Ръководството на Българската народна банка, заедно с ръководството на Сметната палата, председателят на Народното събрание и омбудсмана са част от тесния списък на потенциалните лица, между които президентът може да избира за служебен премиер. Те бяха въведени с последните поправки в Конституцията.
Ето какво пише още в позицията на Сметната палата:
Неподкрепени с конкретни примери са твърденията в мотивите към законопроекта, че предлаганият нов механизъм за номиниране на заместник-председатели на Сметната палата е взаимстван от други органи, избирани от Народното събрание. Напротив, председателите на органи като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и др. също предлагат състава на съответните ръководни органи пред Народното събрание.
Повторното внасяне на законопроект, с който радикално се променя подходът за предлагане на заместник-председатели на Сметната палата, застрашава по недопустим начин независимостта на Върховната одитна институция, убедени са от палатата.
Те посочват, че още на 6 август 2024 г., след като е бил депозиран първият проект на изменение на Закона за Сметната палата, Горица Грънчарова-Кожарева, изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата, е изпратила писмо до г-н Тони Мърфи, председател на Европейската сметна палата, с което го информира за опитите за накърняване на независимостта на българската институция. В отговор г-н Мърфи посочи, че независимостта е ключова предпоставка за обективното и ефективно функциониране на Върховните одитни институции. В писмото той обърна внимание, че международната професионална одитна общност разполага с бърз механизъм за защита на независимостта на Върховните одитни институции (ВОИ). Механизмът не бе задействан до този момент и последващо посещение от международни структури не бе извършено с надеждата, че законопроектът за изменение на Закона за Сметната палата, останал неприет от 50-то Народно събрание, е изолиран опит за използване на Сметната палата за политически цели и че държавническият подход за утвърждаване на независимия външен одит в публичния сектор все пак ще вземе връх над тяснопартийните интереси.