Жан-Мари Бокел: Има нужда от военно обучение и специфично оборудване за Африка
Вече сме готови за информационната война, която руснаците започнаха, казва личният пратеник на президента на Франция
- Г-н Бокел, много рядко имаме в България човек като вас - личен пратеник на президента на Франция по африканските въпроси с фокус върху военното присъствие в Западна Африка. Ето защо вашето посещение повдига въпроса с какво ние, българите, бихме могли да ви бъдем полезни в тази работа?
- Благодаря, нека да уточня, че не отговарям за сътрудничеството с цяла Африка - има други министри за тази цел. Аз съм натоварен с една конкретна мисия, която се състои в това да преконфигурираме френските военни бази в Африка и по-специално в четири отделни страни, където имаме такива бази, с всичките предизвикателска, които предполага това. И преди да ви отговоря, ми е интересно какво знаете за тази моя мисия, имали ли сте възможност да се запознаете с това, което ми е възложено от президента на Франция?
- Знам, че миналия понеделник връчихте доклада си на президента Макрон. Преди това трябваше да направите обиколка в страните, където ще се преформатира френското военно присъствие - Габон, Кот д'Ивоар, Чад и Сенегал. И вие посетихте всичките без Сенегал заради изборите там...
- Много добре! И тогава знаете, че основната цел на моята мисия е да установя диалог с тези страни и техните държавни ръководители за изграждането на ново партньорство в областта на отбраната. Целта е да намалим френското военно присъствие в Африка, но тъй като има страни, които не желаят ние, французите, да си тръгнем оттам, идеята е да запазим на място един основен контингент с доста намален състав на военнослужещите, но достатъчен, за да се гарантира сигурността.
В моя доклад се съдържат много конкретни елементи за това и той бе приветстван в рамките на съвета по отбраната в Африка, който се проведе в края на октомври. След това президентът Макрон ми връчи възлагателно писмо за мисията и ме помоли да обясня в рамките на едно турне на нашите европейски партньори, сред които и България, в какво се състоят промените и до какви възможности те ще доведат. За да можем да работим по-добре с тези страни не само в областта на отбраната, но и в едно по-общо сътрудничество, като тук става дума за партньорство в гражданската област, в икономиката, културата, образованието и т.н.
- Тоест, когато отивате при вашите партньори, без значение дали това е България, Унгария, Испания, Нидерландия или Белгия, вие просто обяснявате едно и също, без конкретни искания към всяка една от страните как да участват в това партньорство? Или имате контретни идеи за всяка?
- Всяка страна е изградила различна връзка и сътрудничество с Африка. Някои страни като Германия имат по-силно присъствие там, други, като България, са с по-скромно присъствие, но така или иначе, става дума за наши ценени партньори, които участваха в операция "Бархан". И когато става дума за това да променим нашите взаимоотношения в областта на отбраната с въпросните четири африкански държави, тези промени създават възможности да започнем да работим заедно или да подобрим сътрудничеството си, ако вече сме изградили такова.
- Бихте ли ни дали пример?
- Да, ще ви дам пример за това сътрудничество, което вече е налице и би могло да се укрепи. Франция участва в изграждането и работата на 22 национални училища с регионално предназначение в областта на отбраната и не става дума само за тези четири държави, които споменахме, а в целия район на Западна Африка. Също така изградихме няколко военни академии, сред които е тази в Абиджан, които се занимават с въпросите на борбата срещу тероризма и там участват различни африкански и европейски страни. Постъпиха и други искания за изграждане на нови учебни заведения и академии в рамките на диалога, който водим в момента, и в области, които се определят според желанията на нашите партньори.
Посрещаме на територията на Франция офицери от африканските държави, които се обучават, други страни също правят това. Но всяка страна, включително и Франция, има ограничения, защото много са кандидатите за местата в тези учебни заведения. Факт е, че нашите конкуренти, включително и тези, които са по-агресивни като руснаците, правят същото. С нашите офицери, подофицери и специалисти ние организираме обучения, които са за нуждите на африканските въоръжени сили. Понякога това го правим в партньорство с други страни и това може да се развие по различни начини, като се влагат по-малко средства.
Друг пример е свързан с очакванията от страна на партньорските държави, аз ги посетих всичките, и сме съгласни, че могат да се правят много неща с по-малко войници, като се повиши качеството. Целта е да окажем подкрепа за суверенния военен капацитет на тези страни, който през последните години беше много намален, а ние може да помогнем той да бъде укрепен по отношение на съществуващите заплахи като тероризъм, трафик на хора и т.н.
Разбира се, постъпват и искания за осигуряване на оборудване от отделни африкански страни, които желаят да подсилят военноморската си отбрана, средствата за комуникация, имат нужда от дронове, партньорство в областта на разузнаването и всякакви модерни военнотехнически средства. И те са в очакване на такова оборудване, а за всичко това е необходимо и съответното обучение. В Африка действат и други европейски държави, които са приятелски. И макар да има естествено съревнование между нас, това няма значение. И знам, че вие също можете да помогнете с определени неща. Тъй като има някои видове оборудване, с които Франция не разполага или смята, че не са достатъчно адаптирани за условията на терена. Тъй че съревнованието може да се превърне в партньорство и това не пречи Франция да предложи на африканските партньори продукцията на друга европейска страна, от която те наистина имат нужда. Включително това може да стане и с България.
За да обобщим - въпросът за отбраната се вписва в едно много по-широко партньорство - това за сигурността. И е нормално тази визия да бъде дискутирана и в нея да бъдат включени нашите европейски партньори.
- В по-далечното минало България имаше различна кооперация с отделни африкански страни, от която днес не е останало много. Що се отнася до операция "Бархан", имахме малко участие в Мали и още по-малко участие в Нигер, но и това вече е минало. Ако трябва да разсъждаваме с какво бихме могли да сме ви полезни - все още разполагаме с добра военна академия и военни училища, имаме и въоръжение от стария съветски стандарт, което е много добре приложимо в пустинния и полупустинен район на Сахел. Резбира се, не знам колко ни е останало от него, защото голяма част от тази продукция отива в Украйна. И нещо, което със сигурност имаме като ноу-хау - ние познаваме добре руснаците. А това може да се окаже важно, след като вашето място в страни като Мали, Нигер и Буркина Фасо бе заето именно от руснаците. Впрочем как допуснахте да се случи това?
- Ако вземем трите страни, които споменахте - Мали, Нигер и Буркина Фасо, където първо проведохме операция "Сарвал" през 2013 г., а после и операция "Бархан", можем да си представим какво щеше да се случи и какво щяха да представляват тези страни днес, ако не бяха проведени тези операции. Във военно отношение, мога да ви уверя, те бяха много полезни.
Впрочем самият аз загубих сина си в Мали, той беше пилот на хеликоптер. Но от политическа гледна точка след оттеглянето си ние си даваме сметка, че трябва да се справим с един провал. И точно това е, което накара президента Макрон изцяло да преосмисли партньорствата, които имаме в Африка. И още по-важно - какви партньорства трябва да градим днес в света, който ни очаква, особено знаейки кои са нашите противници. Ние сме твърдо решени и проявяваме необходимата скромност при преосмислянето на тези партньорства, тъй като сме обект на критики от страна на нашите европейски партньори. Но това е възможност именно заедно с нашите европейски партньори да помислим наред с другите ангажименти като Украйна например кой е най-добрият начин да изградим нашето присъствие в Африка. Не само в отбраната, но и въобще за развитието на отношенията. Давайки си ясна сметка, че се сблъскваме с много агресивни конкуренти, които към настоящия момент не дават кой знае какво на Африка. Даже съвсем нищо не дават и населението на тези африкански страни вижда много добре ограниченията от руското присъствие.
- Но изглежда така, сякаш Франция поднесе Африка на тепсия в ръцета на Путин. В Либия например, където вие уверено заложихте на ген. Халифа Хафтар, руснаците влязоха мощно, използвайки източната част на страната като подстъп към дестабилизираните Судан и Нигер. Там руският Африкански корпус рекрутира нови бойци наред с останките от някогашните сили на Вагнер. Да не забравяме и Централноафриканската република, където руснаците влязоха още преди това. А избирайки страната на Мароко в спора за Западна Сахара, изглежда отрязахте категорично възможността да си партнирате с Алжир в района на Сахел. Как да си обясним тази ваша политика в Африка?
- Моята мисия изключва да коментирам въпроси, които не касаят директно параметрите на мисията. Затова не мога да ви отговоря за Либия. Освен това ще ми позволите да оставя на ваша отговорност коментара за евентуалното сътрудничество по въпросите на сигурността с определени страни от Северна Африка. Но тъй като споменахте Централноафриканската република, където руснаците най-напред се установиха, нека да ви кажа, че днес това е страна, в която хората вече виждат какви са границите на руското присъствие и лека-полека започват да се връщат отново към нас и европейските партньори.
Вече разполагаме с необходимите информационни и други средства, които са необходими, за да се противопоставим на дезинформацията в африканските страни, наши партньори. Вече сме способни да участваме в информационната война, която започнаха руснаците, и днес имаме необходимия капацитет да дадем адекватен отговор не само от технологична гледна точка. Важно е да разберем, че колкото европейците са по-обединени, толкова по-силен ще е този отговор. Така че историята въобще не е приключила.