ОПЕК+ отлага заседанието си за приемане на стратегия за петролния добив
ОПЕК+ отложи заседанието, на което трябва да бъде взето решение за следващите стъпки в стратегията за добива на суров петрол на организацията, за 5 декември. Това заявиха пред Си Ен Би Си двама източника от делегатите на срещата, пожелали анонимност.
Заседанието на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и техните съюзници, формиращи заедно групата ОПЕК+, беше насрочено по-рано за 1 декември, пише БТА.
ОПЕК+ прилага понастоящем три отделни пакета със съкращения на производството на петрол в отговор на несигурните перспективи за търсенето.
Съгласно официалната си стратегия за производство страните членки ограничават общия си добив до 39,725 милиона барела през следващата година. Междувременно осем членки на ОПЕК+ доброволно намаляват с 1,7 милиона барела дневно добива през 2025 г., наред с втори набор от съкращения от 2,2 милиона барела на ден, които трябва да започнат да бъдат преустановявани постепенно през декември.
По-късно секретариатът на ОПЕК съобщи, че заседанието е пренасрочено, тъй като някои министри от страните членки ще присъстват на 1 декември на Срещата на върха на страните от Персийския залив в Кувейт.
Предстои да бъде взето решение дали това второ доброволно намаляване на производството с 2,2 милиона барела дневно ще бъде удължено, след като световните цени на петрола отново бяха подложени на низходящ натиск по-рано тази седмица, тъй като прилагането на споразумението за прекратяване на огъня между Израел и Ливан намали риска от прекъсване на производството в богатия на петрол регион на Близкия изток.
Иран, един от най-големите производители в ОПЕК, подкрепи ливанското движение "Хизбула", йеменските хути и палестинската групировка "Хамас" по време на дългогодишния конфликт с Израел, като си размени и ракетен огън с Израел. Пазарите следят дали продължаването или ескалацията на конфликта може в крайна сметка да доведе до военни действия, насочени към ключовата петролна инфраструктура на Иран.
Допълнителна несигурност поражда и завръщането в Белия дом през януари на новоизбрания президент Доналд Тръмп, който преди това подкрепяше засилване на сондажите за укрепване на производството на петрол в САЩ. Освен това, в миналото Тръмп прилагаше твърда политика за налагане на санкции срещу Иран заради ядрената му програма. Продължаване на подобна политика може да възпре малкото останали купувачи на петрол от Техеран – включително Китай, най-големият вносител на суров петрол в света.