Предстои ли спиране на огъня в Ливан?
Предстои ли спиране на огъня в Ливан?
Израелските медии съобщават, че прекратяването на огъня в Ливан, постигнато с посредничеството на френския президент Макрон, ще влезе в сила съвсем скоро. В същото време, саудитските медии съобщават, че условията за прекратяване на огъня включват изискване Ливан да избере нов президент, който трябва да бъде християнин маронит. Християнски и друзки групи в Ливан, както и израелски хардлайнери, разкритикуваха прекратяването на огъня и заявиха, че то ще позволи на Хизбула да прегрупира силите си.
И така - предстои ли прекратяване на огъня в Ливан?
Нетаняху и неговият кабинет изглежда приемат общите очертания на споразумението. Условията, които поставят, обаче рискуват да го направят неприложимо и да прехвърлят вината за евентуален провал върху Ливан.
От неделя насам политическите и дипломатическите среди са залети от сигнали от Израел за предстоящо прекратяване на огъня с Хизбула. Многобройни течове на информация в израелските медии сочат, че израелският министър-председател Бенямин Нетаняху е одобрил споразумението, предложено от американския пратеник Амос Хохщайн, като е възможно то да бъде подписано до края на седмицата. Майкъл Херцог, посланикът на Израел в САЩ, дори заяви по израелското радио GLZ, че споразумението е близо и „може да се случи през следващите дни". В същото време Axios съобщи, позовавайки се на „високопоставен" американски служител, че споразумението може да бъде ратифицирано на заседанието на израелския кабинет на 26-ти ноември - освен ако Нетаняху не използва останалите нерешени точки като претекст. Израел обаче продължава да настоява за свободата да действа военно в Ливан, ако Хизбула наруши споразумението или укрепи инфраструктурата и военния си капацитет - клауза, която Ливан категорично отхвърля. Между Израел и САЩ се проведоха дискусии за разрешаване на този въпрос, като САЩ „гарантираха", че Хизбула няма да възстанови силата си и че комитетът за наблюдение, който ще бъде създаден, ще действа на място вместо израелските сили.
Сред противоречията е и фактът, че Израел първоначално отхвърли участието на Франция в мониторинговия комитет, преди да обяви съгласието си, очевидно след намесата на САЩ за облекчаване на отношенията между френския президент Еманюел Макрон и Нетаняху. Преди това Нетаняху беше отхвърлил не само участието на Франция в мониторинговия комитет, но и всякакво участие в преговорите.
Израелците поддържат същите условия:
- изтегляне на Хизбула и тежките й оръжия от района южно от река Литани след прекратяване на огъня
- разполагането на ливанската армия в южната част на Ливан и разширяването на присъствието й там
- постепенно изтегляне на израелската армия от Южен Ливан в продължение на 60 дни
- потвърждение от страна на Израел, че е получил американски ангажимент за свобода на военните действия след прекратяването на огъня в случай на нови заплахи от страна на Хизбула
- създаване на мониторингов комитет за наблюдение на механизмите за изпълнение на споразумението, съставен от Съединените щати, Франция, Ливан, Израел и ЮНИФИЛ
- американска гаранция, че мониторинговият комитет ще попречи на Хизбула да се превъоръжи и да възстанови инфраструктурата си
В Ливан официалните лица са информирани за това развитие на събитията и мнозина смятат, че Бенямин Нетаняху вече е одобрил споразумението, но се е нуждаел от време, за да убеди членовете на своето правителство, особено най-крайните министри, които се противопоставят на прекратяването на огъня и смятат, че страната им ще пропусне възможността да унищожи Хизбула. Според официални ливански източници американците остават оптимисти, а Амос Хохщайн изглежда уверен, че скоро ще бъде финализирано споразумение.
Не бива да се пренебрегва фактът, че през 60-те дни, предшестващи постоянното прекратяване на огъня, могат да възникнат много пречки. Израелците настояват изтеглянето им да започне едва след тези 60 дни, докато Съединените щати се опитват да ги убедят да се изтеглят в рамките на 20 дни или да започнат постепенно изтегляне от първите дни на прекратяването на огъня в продължение на 60 дни.
Бомби със закъснител са заложени в детайлите на споразумението и механизмите за неговото прилагане, като например:
- пълно обезлюдяване на определени райони в Южен Ливан, а не само премахване на присъствието на Хизбула
- забавяне на изтеглянето от пограничните села, които са подложени на миниране, взривове и операции по разчистване
- блокиране на въпроса за демаркацията на земята, отказ от приемане на международни граници и непризнаване на „синята линия", като същевременно се правят опити за налагане на нови гранични реалности; в този контекст Израел се опитва да отложи обсъждането на съдбата на окупираните ферми Шебаа и хълмовете Кфар Шуба
- изискване за механизъм за наблюдение на населението, което се завръща в Южен Ливан, за да се разграничат членовете на Хизбула от обикновените цивилни
- налагане на условия за изнасяне на оръжията и ракетите на Хизбула, като се изисква изричното им предаване на ръководения от САЩ комитет за наблюдение, за да се избегне повторение на сценария от 2006 г.
В крайна сметка тези условия рискуват да направят споразумението неприложимо, въпреки очевидната зелена светлина от страна на Израел. Израелският подход се основава на идеята, че предишното споразумение, а именно Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, не е било правилно приложено поради своята двусмисленост. Този път Израел се стреми да избегне всякаква неяснота, като изисква ясни и подробни механизми, особено по отношение на ролята на комитета за наблюдение, американските гаранции и отговорностите на ливанската държава.
(От фейсбук)