Ортопеди от болницата в Благоевград присадиха нерв от крак на ръката на пациент след злополука

22.11.2024 16:44 Тони Маскръчка
Момент от операцията по присаждане на нерв, извършена в МБАЛ-Благоевград.
Д-р Илиян Алексиев КАДЪР: НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

25-годишен мъж, пострадал при трудова злополука със срязан нерв на ръката, има надежда, че ще може да се върне към пълноценен начин на живот след прецизна операция в МБАЛ – Благоевград.

Присаден му е нерв от крака на ръката при уникална за благоевградската болница операция.

При работа с флекс преди 6 месеца мъжът от Вакарел срязва дясната си ръка в областта на предмишницата, като е прекъснат нервус медианус.

Този нерв осигурява сетивната и двигателна способност на горния крайник

Тогава пострадалият е опериран в лечебно заведение, но получава усложнение и се оказва, че не е възвърната чувствителността на нерва му и не можа да използва пълноценно дясната си ръка.

На мястото на интервенцията се е образувало удебеление и срастване, т. нар. неврином.

"При такива случаи ръката изтънява, защото не получава сигнали. Получава се слабост в захвата и сетивността и се възпрепятства активната дейност на ръката.

С колегите решихме да направим ревизия на операцията и отстраняване на невринома. Четирима колеги оперирахме пациента, като операцията продължи три часа и половина", разказа д-р Илиан Алексиев, началник на отделението по ортопедия и травматология в благоевградската болница.

Операцията е т.нар. кабелна пластика, при която се присажда нерв - в случая от областта на глезена. Това се прави много рядко у нас, само в "Пирогов" и още 1-2 болници, а за първи път и в МБАЛ - Благоевград.

Двама от медиците се заемат с взимане на нерва на крака, а другите двама – с ръката

Докато мъжът е под пълна анестезия се извършва изрязването на невринома с големина около 3 см и пришиването на снопче от нерви от крака. Нервът от крака е взет от областта на глезена.

Там той има само сетивна функция и изваждането му не води до сериозни проблеми или затрудняване на движенията.  От този нерв може да се вземе до 40 см, а екипът е взел около 10-15 см.  

Важен момент е бил зашиването на нерва. Това се смята за висш пилотаж в микрохирургията и е необходима голяма прецизност в работата, защото се работи с конци 8 нули, използвани за пришиване на външните обвивки на периферните нерви. Конците са по-тънки от човешки косъм и не могат да се видят с невъоръжено око.

Когато е била планирана операцията, болницата не е имала налични такива конци, защото никога не се е налагало да бъдат използвани. Благодарение на директора д-р Димитър Димитров бързо са закупени и те тепърва ще се използват в отделението, което вече ще може да извършва и такива операции.

Лекарите са работили с микроскоп и специални очила за шиене с голямо увеличение

Това е високотехнологична дейност, признават медиците.

Поне 3 часа след пришиването на нерва, лекарят, работил с увеличителните очила изпитва страшно главоболие.

Седмица след операцията пациентът се възстановява и усеща проходимост. Тази интервенция се покрива от здравната каса по клинична пътека, по която работи болницата, и пациентът не е заплатил нищо за операцията.

"Надяваме се до 4-5 месеца да се възстанови напълно

Сега започнахме стимулация на нерва с нивалин, следва електростимулация и рехабилитация. Вече мъжът усеща проходимост. Имаме техническа подготвеност и оборудване за такава високо специализирана операция. Вече и в болницата в Благоевград се извършват иновативни интервенции", допълни д-р Алексиев.

Той си спомня, че за последно такъв тип присаждане на нерв е правено в "Пирогов" преди 6-7 г.

Екипът преди дни оперира отново пациент със срязан нерв на ръката, и отново при работа с флекс. Сега обаче случаят е скорошен, не се е образувал неврином и няма да се налага присаждане, а само зашиване, което е изключително трудно и се смята за висш пилотаж в микрохирургията.

Д-р Илиян Алексиев започна работа в МБАЛ – Благоевград, преди около 3 месеца след 33 г. в "Пирогов".

Специализирал се е в лечение на травматични увреди и реконструктивна хирургия на горен и долен крайник. Има редица специализации, включително и в Спешна болница в Тел Авив.

Заедно с него в отделението по ортопедия пристигнаха и още няколко лекари от столичната спешна болница - д-р Димитър Тодоров, д-р Калоян Тихов, д-р Деян Петков и Добромир Йорданов.
Те бяха привлечени от новия директор на благоевградското здравно заведение д-р Димитър Димитров.

С новите попълнения в отделението вече има 24-часово 7 дни в седмицата покритие от лекари.
"Имаме амбицията да направим едно отделение на високо ниво, където пациентите да получават необходимата помощ навреме, без да се налага да пътуват до столицата.

Това става само с екипна работа. Срещаме разбиране и съдействие от страна на директора на болницата и се надявам, че нещата бавно, но сигурно ще се случат", уверен е ортопедът.

Други от Докторе кажи

Д-р Димитър Николов: Атеросклерозата вече не е заболяване само на възрастните – все по-често я срещаме при хора между 30-40 г.

С фенестрирани стентграфтове до момента са спасени 12 души. Пациентът с първата фабрично произведена ендопротеза се възстановява отлично, твърди началникът на отделението по съдова хирургия в УМБАЛ

СЗО свика комисия за повторна оценка на глобалната заплаха от маймунската шарка

Световната здравна организация (СЗО) свика извънредно заседание на комисията за извънредни ситуации в Женева, за да реши дали вирусът на маймунската шарка (mpox

Галя Кондева: Ваксинационното покритие срещу грип се е увеличило до 3-4 пъти

Ваксинанационното покритие срещу грип в България се е увеличило с до три-четири пъти през последните години. Това коментира пред журналисти служебният министър на здравеопазването д-р Галя Кондева в

Все повече жени в България забременяват с донорска яйцеклетка

Все повече жени у нас се подлагат на процедура по забременяване с донорска яйцеклетка - това показват данни на агенция "Медицински надзор" за периода 2021-2023 година

Министерски съвет изменя пакета за здравни дейности, гарантирани от здравната каса

Министерският съвет внесе проект за изменение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса

>