Адриан Николов, ИПИ: В Северозапада плюс още 6 области училищата са с лоши резултати. Но гладът за работници расте

22.11.2024 09:01 Юри Велев

Трябва да говорим за числова грамотност - тя е важна колкото езиковата

По-добро образование дава 30 млрд. лв. повече богатство у нас до 2045 г.

За пръв път в историята заетите над 55 г. у нас са повече от заетите до 34 г. През следващите 25 г. населението от 20 до 69 г. ще се свие с 800 хил. души, обобщава доклад "Образование и умения - неизползван потенциал за икономически растеж" на Института за пазарна икономика.

Решението е в увеличаване на производителността.

В същото време у нас се оформят дълбоки образователни неравенства и това се вижда от резултатите от PISA. В 148 училища средният успех на зрелостниците по БЕЛ е под среден (3).

В доклада на ИПИ развиват сценарии с допускане за подобрение на резултатите по PISA на българските ученици с 25 точки и достигане на Чехия и Полша.

Базовият сценарий е с 2% инфлация и 2% реален ръст на БВП.

При реформи БВП през 2045 г. може да бъде с 10 до 30 млрд. по-висок, или между 2,2 и 6,6% по-висок от базовия сценарий. Това е свързано с "преливането" на между 100 и 250 хил. работещи от ниско към високопроизводителни отрасли, анализират от ИПИ.

- Във вашия доклад показвате, че средният 15-годишен ученик у нас е под линията на функционална грамотност по математика. Какви са последствията за пазара на труда?

- Функционалната грамотност е видима бариера пред успешната реализация на мнозина на пазара на труда. Неслучайно във всички анкети на Агенцията по заетостта през последните години

работодателите посочват владеенето на български език

на приемливо ниво като една от ключовите пречки пред наемането на персонал.

Това означава, че на практика училищното образование се проваля в най-фундаменталната подготовка на голяма част от учениците. Оттук нататък възможностите се две – или работниците се дообучават самостоятелно, може и с помощта на работодателите, или за тях остават отворени само най-нископроизводителните и най-зле платени работни места.

Връзката между образователни резултати и производителност на икономиката е демонстрирана много пъти. Стагниращите, или дори по-лошо - влошаващи се резултати на българските ученици на меродавните международни изследвания означават, че пред повишаването на производителността е поставена почти непреодолима бариера. Този проблем досега се решаваше с повече инвестиции в машини и механизация, но от даден момент нататък повишаването на уменията и квалификацията на работниците става задължително. Изоставащите ученици са още по-важни на фона на бързото свиване на работната сила и недостига на работници – в такава ситуация всеки един човек е важен.

- Има области у нас, където всеки пети ученик е със слаб 2 на БЕЛ. Къде са съсредоточени “слабите” училища?

- Това впрочем са числата от последната година. А през миналата в най-слабите области

всеки трети ученик не беше изкарал изпита

Тези големи разлики са и причината зрелостният изпит да не е особено подходящ за измерване на резултатите на образователната система.

Въпреки това се оформят няколко региона с консистентно слаби резултати – най-видимо е това в Северозапада, в области като Силистра, Шумен, Търговище, Добрич, където от години учениците се представят значително по-зле от съвипускниците си. Сходни са и резултатите в Ямболско и Сливенско. Това, разбира се, не означава, че в тези райони няма и силни училища или отделни ученици с добри резултати, а само, че средните равнища са трайно под тези на останалата част на страната.

- Интересът на българските ученици към математиката е слаб, а като цяло сме на опашката по дигитални умения. А навремето минавахме за “нация техническа”, сега IT секторът е сред най-добре развиващите се. От друга страна, професионалното образование завива към IT специалностите. Как да си го обясним?

- Тук има видимо разделение между общото и професионалното образование. Професионалното е ориентирано най-вече към директно и ранно насочване към пазара на труда – нормално е училищата да се насочват към тези специалности, където има голямо търсене на експерти, но и които осигуряват най-високото заплащане и стандарт на живот на работниците. Остава открит въпросът доколко завършилите “компютърно” професионално образование са готови за работа, но пък

високотехнологичният сектор е доказал, че се справя

повече от добре с добавянето на квалификация на работниците си и дори с обучаването им от нулата.

При общото образование директното приложение на математиката не е толкова очевидно, което кара малцина да избират да я изучават профилирано или да се явят на изпит по математика след 12-и клас. Има я и обратната страна – малко са училищата, които могат да преподават математика хем на високо ниво, хем привлекателно, така че да се създава интерес към нея у учениците. Тук има нужда от генерална промяна на начина на мислене, според мен “числовата грамотност” (или numeracy) трябва да се постави на равна нога с езиковата грамотност при структурирането на образованието и учебните програми.

- Каква е връзката между по-добрите образователни резултати и БВП? При реформи в образователната система една от прогнозите е за 30 млрд. по-висок БВП през 2045 г. от базовия сценарий. Какви реформи обаче?

- Връзката е пряка – добре образованите работници са значително по-производителни, по-високата производителност на труда означава по-висок икономически растеж, благосъстояние и стандарт на живот. Необходимите реформи са насочени най-вече към подобряването на качеството на средното образование и повишаване на грамотността.

А изоставащите училища, там, където резултатите са особено ниски, се нуждаят от специална подкрепа, менторство и ресурси. Не по-малко важна е реформата на модела на финансиране, като е редно в него да бъде включен и компонент на оценка на качеството и добавената стойност на отделните училища, което да мотивира преподавателите и ръководителите да търсят максимално добри резултати. Редно е да се помисли и за

свободата на отделните преподаватели,

най-вече по линия на свиване на ограниченията, наложени от стриктните учебни програми. В професионалното образование реформата най-вече следва да бъде насочена към по-широко застъпване на дуалното образование, ранно професионално ориентиране и максимално облекчаване на прехода от образование към заетост.

- Възможно ли е бизнесът да се включи по-активно в образователната реформа?

- Да, особено що се отнася до професионалното образование. Именно на бизнеса се пада да предоставя работни места на учениците в горния курс на професионалните училища, както и да им осигури менторство. Още повече,

фирмите могат да участват активно в изработката на учебния материал

за професионалните паралелки – все пак те са най-близо до актуалните производствени методи, инструменти и похвати. От значение е и включването в планирането на предлагането на различните направления и формирането на приема, тъй като фирмите и работодателските организации са най-наясно за поне непосредствените, ако не средносрочните си потребности от работна ръка. При общото и специалното образование връзката с бизнеса не е толкова ясна и пряка, но това не значи, че отсъства – бизнесът може да предоставя кариерно ориентиране, както и да финансира допълните обучения и курсове, да предоставя менторство на ученици.

Други от Интервюта

Малолетни сами се снимат голи в Онлифенс за пари

Георги Еленков е юрисконсулт на Национална мрежа за децата (най-голямото обединение на граждански организации и експерти в България, работещи за деца и семейства) и координатор на Мрежата за правна

Йонко Мермерски: Описват Доналд Тръмп като неадекватен, а той си е съвсем на място

С ракетите от Украйна срещу Русия Байдън или прави капан на Тръмп, или му дава коз за преговори Когато бизнесът работи на принципа на меритокрацията, а не на квотите

Илиан Илиев: Годината за нас беше турбулентна, но вкарахме 15 000 на стадиона, вместо да се бият с полицията отвън

Илиан Илиев е давал десетки интервюта за "24 часа", но за първи път го прави като треньор на националния отбор по футбол. Затова при уточняването на темите всички от спортния отдел се събраха на т

Камен Колчев: Съветвам да не инвестирате в имоти, при влизане в еврозоната цените ще паднат с 10-20%

Ако имахме добре работеща държава,  икономическите ни показатели щяха да са като на Естония и на Полша, казва председателят на Съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" В САЩ 50%

Стоян Чапразов, преводачът на "Оръжията и човекът": Очаквах протести. Свободата в изкуството не може да бъде победена с юмруци и крясъци

Лесно се затварят театри. Артистите, които отстояха правото си продукцията им да бъде гледана, заслужават награда, казва в първо интервю след скандала Стоян Чапразов

>