Д-р Росен Гацин: Как да има у нас стари, известни родове? През 60-те години властта е насърчавала смяната на фамилното име
Напоследък е тренд особено българите в чужбина да търсят родословните си дървета, казва културният антрополог
- Още акценти от интервюто:
- Когато докажем, че живелият 130 г. Йончо Цолов е световен рекорд, ще кандидатстваме за "Гинес"
- Идват празници, като се съберете с роднините, потърсете стари снимки и ги сканирайте
- Странни суеверия у нас още са живи - при погребения слагат в ковчега игла
- Д-р Гацин, как стигнахте до следите на най-дълголетния българин - живелия 130 години Йончо Цолов?
- След едно мое интервю по БНР дойдоха при мен родственици на Йончо Цолов и ми казаха, че в тяхната фамилия е имало човек, който е живял 130 години. В началото не повярвах. Такава информация не може да се приеме като чиста монета. Този август и септември назначихме експедиция и отидохме до село Лик край Мездра. Проверихме достоверността на информацията и се оказа, че има паметник, на който пише: Тук почива човек на 130 г. Стигнахме и до документ - акт за смърт, който тогава се е наричал акт за умиране. Открихме такъв акт на Йончо Цолов, на който е записано, че е починал през януари 1907 г. В момента изясняваме дали е роден през 1777, или 1776 г.
На паметника, който открихме, е записано, че в този гроб почиват и двамата му синове, които са починали преди баща си - на 103 и 106 г. От документите имаме информация, че е имал още един син, който също е починал преди баща си на повече от 90 г. Интересно е, че на паметника е записано най-отдолу кой го е въздигнал - Гено Кръстев, който е бил праправнук на дядо Йончо.
Бил е в активна възраст, за да може да се грижи за 130-годишния си прапрадядо. В момента издирваме информация за съпругата на дядо Йончо - до каква възраст е доживяла, от коя фамилия е била, за да може да анализираме нейното родословие. Мои колеги, които се занимават с биология, с генетика, казват, че генът на дълголетие се предава по женска линия и може да се окаже, че има още много интересни факти.
- Какво се знае за дядо Йончо?
- Бил е земеделец. В документите пише, че е починал през 1907 г., а на паметника - през 1906 г. Това е срещано явление. Ако старец или старица е умирала по време на празници - сватба, Нова година или Коледа, близките са заключвали стаята и след няколко дни са извършвали ритуалите по погребението, за да не се нарушава общата хармония във фамилията. Възможно е да е умрял на Нова година през 1906 г. и да са го погребали през 1907 г.
- Има ли живи родственици?
- Има. На откриването на изложбата “Кодове на идентичност” гостуваше негов праправнук, който носи същите имена – Йончо Пеловски . Роден е през 40-те години на миналия век. Професор е. Той е един от хората, които разкриват историята. Паметникът на дядо Йончо в един момент се разкрива. Той е много малък като размери и е бил почти заровен в земята, което го е запазило.
- Ще успеете ли да докажете, че дълголетието на Йончо Цолов е световен рекорд?
- Предстои да докажем, че по официална информация той е действително най-възрастният на планетата, живял някога. В момента рекорда държи 122-годишна французойка, която е починала през 1997 г. В България е имало 128-годишен мъж - Кръстьо Бешев Илянов от Пордим, но това не е регистрирано в Книгата на Гинес. Това е много скъпо начинание, с много особености, но сега започваме процедурата.
- Родословните дървета на кои известни фамилии сте проучили?
- Проучили сме фамилията на артиста Сава Огнянов, който е един от първите актьори в Народния театър. Той се сродява с фамилията на Йозеф Шмаха - чешки режисьор, който идва в България по покана на министъра на просвещението тогава. Шмаха е един от основателите на Народния театър.
Проучили сме и рода Мартинови от Велико Търново. От него е един кмет на града - Евстати Мартинов, който е бил много близък приятел с Алеко Константинов и Стефан Стамболов.
В първата глава на “Бай Ганьо” се говори за Стати - за Евстати Мартинов. Показахме родословното дърво на Пеловския род, в което има над 400 имена. Всичко това може да се види до 31 януари в Националния антропологичен музей.
- Изложбата ви се нарича “Кодове на идентичност”. Колко идентичности има в съвременното българско общество? И как се промени идентичността на българина за последните 35 г.?
- Всичко около нас е кодове на идентичност. Дори подправките, които използваме, когато приготвяме храната всеки ден. Влизайки в един български домq можем да усетим “идентичността” на родния край според храната и навиците, които битуват в къщата. Последните 35 г. се наблюдава опит за завръщане към корена. Започнаха да се възстановяват старите родови къщи по селата. Стана модерно да знаем родословието си.
- Имат ли специфична родова идентичност различните региони на България?
- Има една стара българска поговорка, че всяко село има различен “адет”. Това показва, че още в миналото нашите предци са разбрали, че всеки регион е специфичен и различен. Дори ако вземем диалектите. С чувство за хумор си спомням за хора, които отишли в едно българско село далеч в планината и казали : “А, тук не говорят на български”. А всъщност местните си говорили на техния си диалект.
- Имат ли много български родове корени в сегашна Северна Македония?
- Има, разбира се. Къде ли няма български корени. Административните граници нямат нищо общо с родовата принадлежност. Още по-интересното е, че родовите връзки се поддържат, дори да бъдат разделени от държавните граници. Известни са случаите, при които, когато се променя територията на една държава, се случва границата да раздели едно село на две, а има и още по-фрапантни случаи, когато границата минава дори през гробището.
- Къде по света имат разклонения българските родове?
- Клонки от българските родове има навсякъде по света. На мен ми прави впечатление, наблюдавайки българи, които живеят в чужбина, че когато нашенецът е далеч от родината започва повече да милее за родния край. Отключва му се патриотично чувство, което предава и на децата си. Дори мои близки от чужбина ми се обаждат и искат да знаят за родовите си корени. А когато са били в България, това не им е било толкова интересно. Българите по света се търсят. Организират си празненства. Приготвят си традиционна наша храна, слушат българска музика, играят хора. Това дава надежда за якия български корен.
- Защо в България няма силна историческа традиция на известни поколения наред родове? Множеството исторически превратности ли са причината?
- Народът е казал “Стар град има, старо село няма”. Има една черта в характера, която се изразява в това да се заличава миналото. Всички искаме да сме първи. Да сме по-по от бащите и дядовците си. Не казвам дали ще бъде отречено, или забравено, но често миналото бива загърбено. По този начин се прекъсват и родовите традиции.
Винаги ми е правило впечатление прекъсването на фамилното име и приемането на името на дядото като т.нар. трето име. Дори мисля, че това е било наложено със закон през 60-те или 70-те години на миналия век. Например третото име на майка ми, когато се е родила, е било името на дядо ѝ. А нейната сестра, която е родена 3 години преди нея, е носила името на фамилията, а не на дядото. Това е чиста държавна политика за прекъсване с миналото и родовите традиции. Да не се знае, че е имало попски родове или кръчмарски, или занаятчийски. По този начин, когато името на дядото се приеме за фамилно, се губят вековни родови имена, а дядовците са доволни, че внуците им носят имената. Този акт ми напомня за едни други исторически времена назад, назад във вековете. И си давам сметка, че това, което сами си направим, никой не може да ни го направи. И това е код на идентичност.
- Защо е важно да познаваш корените си?
- Важно е, за да можеш да прогнозираш напред. Когато познаваш миналото, можеш да си правиш ясна прогноза за бъдещето. Можеш да разбереш своите собствени навици. Дори способностите, които притежаваш, да разбереш откъде са дошли. Ако си дърводелец, лечител, писател, можеш да разбереш откъде е талантът ти.
- Лесно ли се прави родословно дърво?
- Идват празници. Може да се върнем към корените си - баби, дядовци, лели, чичовци, и да попитаме откъде е дошъл нашият род, какви са били предците ни. Добре е да потърсим родовите снимки. Да използваме момента, за да ги архивираме, сканираме, за да ги има за поколенията. Всеки може да го направи, защото не се знае в един момент каква сензация може да излезе, както сега се случи със 130-годишния дядо Йончо.
- В каква друга област са проучванията ви?
- Занимавал съм се предимно с вярвания, със суеверни обичаи. Изследвал съм чумните епидемии в народните представи. Както и представата за вампири или плътеници, както ги наричат в Северозападна България. Все още, колкото и да е странно, може да се види, че при погребенията слагат игла или нещо метално в ковчега. Смята се, че след като човек почине, трябва да му се наруши целостта на кожата, за да не се вплъти или да вампиряса. В още по-старо време тази игла се е слагала в петата. Забивали са я дискретно. Колеги археолози са откривали пирон, който пробожда сърцето или друга част от тялото със същата цел. Прави се, за да не върши мъртвият зло на всички в семейството. Друг интересен ритуал е поставянето на четири вретена на самия гроб на третия ден след смъртта. Вретеното също е остро и неговата цел също е да наруши целостта на кожата на мъртвеца. Колкото и да говорим, че суеверието е отживелица, в XXI век продължава да се прави. Имам видеозаписи на хора, които обясняват как го правят.
- Какви други суеверия практикуват модерните българи?
- Всичко, което е извън каноните на християнската религия, приемаме, че е суеверие. Казват, че от 21 декември до Йордановден започват мръсните дни. Самата обредна трапеза на Бъдни вечер е суеверие. Това е имитативна магия. Слага се това, това и това на трапезата, за да го има през следващата година. Чукането на дърво, плюенето в пазвата също са суеверия.