В оная нощ за Даниел Георги не бил болен, нито търсен от МВР, а измръзнало момче в беда
Даниел е на 22 години. Животът в една нощ го среща с две години по-малкия Георги. Часове по-късно социалните мрежи търсят настойчиво мъжа от Варна, който, преуморен след 15-часов работен ден, води в Стара Загора болния от шизофрения младеж.
Не знае диагнозата му, не знае, че близките молят за помощ, а МВР издирва из цялата държава Георги.
Кореспондентът на “24 часа” в Стара Загора Ваньо Стоилов пуска пост във фейсбук, описвайки как изглежда Даниел, колата му, защото държи той да е сред “Достойните българи”. Всяка година медията събира обикновени хора, извършили необикновени, смислени постъпки.
В понеделник старозагорската полиция очаква Даниел, за да му благодари като спасителя на Георги. Той отказва и не желае срещи с журналисти.
Говори само пред “24 часа”, защото от сайта неговите близки във Варна научават историята, за която той не споменавал и дума след онова нощно пътуване до Стара Загора.
“Ако си направил добро, хвърли го на боклука, забрави го, не се хвали с това и не чакай нищо в отплата! Ако на теб са направили добро, помни го и бъди благодарен за цял живот!”
В това е убеден Даниел Стоянов от Варна , който без шум спаси 20-годишния Георги Георгиев. Даниел го откри в морската столица сам и безпомощен и го докара със собствената си кола в родния му град Стара Загора посреднощ в четвъртък.
“Работя като офис мениджър и шофьор в един от ресторантите на Варна близо до железопътната гара. Работя по 15 часа шест дни в седмицата. Така беше и в сряда вечер. Бях много уморен. Някъде към 23 часа се подготвих да си тръгвам. Бях спрял личния си автомобил пред ресторанта, там е осветено и има камери, затова бях спокоен. Трябваше да паркирам служебната кола, но преди това реших да запаля моята, за да се стопли вътре - нощта беше студена. Запалих двигателя и оставих ключовете на таблото, докато се върна. След две-три минути виждам, че
непознато момче седи на шофьорското място
в моя “Сеат”. Запазих спокойствие и възможно най-приятелски го попитах кой е той и какво търси в колата ми.
Момчето почти изплака: “Не сам откраднал нищо, няма и да направя нищо лошо. Влязох да се постопля, а и съм много гладен!”.
Видях, че в студената нощ е само по една тениска и тънко горнище на анцуг и трепери. Казах му да седне на седалката до шофьорската и се разговорихме. Той ми обясни, че е от Стара Загора, че нямал пари в себе си, а само една лична карта, която ми показа.
Видях, че се казва Георги. Дошъл във Варна да си търси работа, но не успял. Тогава не знаех нищо за него - нито че страда от шизофрения, нито че го издирва полицията по молба на близките. За мен той беше случаен човек, изпаднал в беда.
Предложих му да го закарам вкъщи, той прие.
Там го нахраних, той се изкъпа, дадох му чисти дрехи,
а неговите прибрах в една торба. И му казах, че съм готов веднага да го върна с колата си в Стара Загора. В началото той не искаше, но аз му обясних, че всичко трябва да направи в обратен ред - първо да си намери работа и квартира, а после да идва във Варна. Някак си го убедих и към 1 часа през нощта поехме за Стара Загора - минахме през Обзор и Бургас, а после по магистрала “Тракия”.
По пътя всичко беше нормално, дори не разбрах, че момчета боледува, както стана ясно по-късно. Говорихме си, слушахме музика по радиото, даже Георги си тананикаше, беше видимо спокоен.
Спирахме на няколко бензиностанции по пътя - за тоалетна, за закуска.
Към 5 часа сутринта бяхме в Стара Загора.
Той ми каза къде живее чичо му и отидохме на адреса. Аз не исках да го оставя отново сам на улицата, затова се качих с него до апартамента. Чичото беше много изненадан да го види в този ранен час. Аз само му казах: “Здравейте, водя ви племенника”, и на секундата си тръгнах обратно. Той искаше адрес, за да ми прати пари за горивото на колата, но аз му отказах.
В публикацията пишеше, че чичото ми бил платил - не е така, но това за мен няма значение,
нека и така да остане. По-късно Георги обяснил на близките си, че се казвам Даниел и че съм карал светъл на цвят автомобил “Сеат”. Така е - колата ми е жълта.
Аз не казах на никого за тази случка, но полицията ме издири по свой си начин и ме поканиха в Стара Загора, за да ми връчат благодарствен адрес за стореното. Искаха в понеделник да организират тържество в областната дирекция на МВР. Но аз не желая публичност, помолих ги да отменят тържеството. И да отида, помолих да няма церемонии и журналисти.
Моята религия не ми позволява да се хваля с това, което направих
Вярващ православен християнин съм и съм убеден, че доброто е заразно и без показност. Славата е за Господ! Той е поискал тъкмо аз да се срещна с Георги, нека онзи отгоре отсъди дали съм добър човек.
Като разбраха какво е станало, мои приятели коментираха, че не са изненадани от начина, по който реагирах в този случай. И признаха, че на мое място първо щели да набият натрапника, седнал без покана в колата им. Питаха ме дали съм щял да го върна в Стара Загора, ако съм знаел, че е шизофреник и че е обявен за национално издирване от полицията. Да, щях да постъпя по същия начин, защото в онзи момент
Георги се нуждаеше от помощ, а не от полицейски разпити”
После, когато Даниел разказал историята на приятелката си Тони, медицинска сестра, тя му казала, че се гордее с него. Момичето също не се изненадало, защото се случвало Даниел да помага и на други непознати. “Обичам, ако мога, да променям към добро живота на хората”, казва той. Преди време помогнал на 21-годишния Веселин Петров от Димитровград да си намери работа във Варна. Заговорили се случайно в един варненски магазин. И не че на челото на Даниел е изписано, че е добър човек, но той явно умее да предразположи непознатите да му се доверят. В оня случай Веско му поискал малко пари, но Дани е на принципа, че
е по-добре да научиш гладните да си ловят сами риба,
вместо да ги нахраниш един път, и му намерил работа и квартира.
Веселин се свърза с “24 часа” и разказа, че бил сирак, расъл по социални домове. Сега си бил в Димитровград и работел в автосервиз, но се надява след декември пак да се върне във Варна. Можело и да заживее при Даниел в квартирата му в квартал “Аспарухово”.
Даниел Стоянов е кореняк варненец, но не искал да притеснява родителите си и по-малкия си брат Валентин, затова излиза на квартира.
Първите си уроци по доброта получил тъкмо от майка си и баща си - тя се занимава със счетоводство, а той е механик и заварчик към голяма фирма. Православната му вяра също е от голямо значение за него, както и годините му, прекарани в Спортното училище на Варна. Там тренирал свободна борба, а спортът възпитава на спортменство, на трудолюбие и дисциплина, казва Даниел. Не продължил със спорта, по-скоро спортувал за кондиция и здраве. Да бъде спокоен и уравновесен, може би помага и зодията му - той е Везни.
Мечтае да завърши висше икономическо образование
и един ден да има свой бизнес - може би в областта на хотелиерството или ресторантьорството. Затова набляга на изучаването на английски език.
Случило се така, че съдбата пожелала Дани да погледне доброто и от другата му страна. Преди няколко месеца катастрофирал тежко и днес по думите му живее втори живот благодарение на грижите за него, положени от варненски медици. Добро, което, както е според принципите му, той няма да забрави никога.
Допреди нощното си пътуване до Стара Загора Даниел Стоянов само е минавал през града. И казва, че Георги е първият човек от този град, с когото се запознава. Бил готов да му помага и занапред, оставил му телефонния си номер и вече го чувства като приятел.
А близки на Георги коментираха, че момчето е извадило голям късмет да попадне тъкмо на Даниел в големия град. Всичко е можело да завърши далеч по-зле.
Старозагорецът изчезна от дома си на 10 ноември, за последно по-малката му сестра го видяла в ранния следобед, недалеч от открития напоителен канал, който минава през града. Близките му го обявиха за национално издирване.
Разбра се, че 20-годишният Георги, който страда от шизофрения, излязъл от дома си, като оставил ключовете и телефона си, само с една лична карта в джоба. Вероятно и с малко пари, защото успял да вземе автобус до Варна, където вече следите му се губели. До момента, в който неочакваният му спасител го довел до дома на чичо му Кирил.
Георги дал неговия адрес вероятно защото е съзнавал, че майка му също като него има психическо заболяване и една негова внезапна поява ще я срине окончателно.