Кой държи българския чадър над руснака Сергей Дружинин?
"24 часа" единствен разкри снимки и информация за него - бил е банкер в Русия и бизнесмен в Малта, но и други неща
главен прокурор Сотир Цацаров до правосъдния министър към момента Данаил Кирилов. Накратко - Цацаров пише на министъра да предложи на президента Радев да отнеме гражданството на Сергей Олегович Дружинин.
Четвърт век след неправомерната натурализация на руснака обаче той продължава да бъде български гражданин, установи проверка на "24 часа". От Министерството на правосъдието отказаха коментар, липсва реакция и от институциите, които по закон имат отношение към скандала - прокуратурата, ДАНС, президентството.
Остава впечатлението, че над 25 години някой държи чадър над Сергей Дружинин - и до момента.
Кой всъщност е Сергей Дружинин, който продължава да не отговаря на обажданията от "24 часа"?
За разлика от други скандални руснаци, получили българско гражданство, за него има твърде оскъдна информация. Той не е включен засега и в санкционния списък на САЩ.
Пръв "24 часа" се добра до негови снимки и до интересни факти от биографията му, до които институциите може би още не са стигнали. Благодарение на това Дружинин продължава да развива уж бизнес активност във втората си родина. А според наши източници се занимава с други интересни дейности - включително
в района на
авиобазата "Граф
Игнатиево" -
основния стратегически обект на НАТО в България. Както и на още места в България - до големи енергийни обекти като язовирите "Доспат" и "Батак".
Всъщност Сергей Дружинин е потомствен руски "дипломат". Неговият баща Олег е бил съветник по културата в руското посолство в Камбоджа по време на войната във Виетнам, става ясно от книгата на М. М. Илинский "Индокитай: Пепел от четири войни (1939-1979 г.)" В девета глава "Трети фронт: Обгорените палми на Камбоджа" авторът описва пътуванията си до Камбоджа по време на войната във Виетнам, където заедно с други руски дипломати се среща с бащата на Сергей Дружинин - Олег, съветник по културата в руското посолство в Пном Пен.
Според източник на "24 часа" след завръщането на семейството на Дружинин в СССР Сергей тръгва по пътя на баща си - завършва МГИМО (Московския държавен институт за международни отношения), който обучава кариерни дипломати и бъдещи политици. И разбира се, кадри на КГБ. В началото на кариерата си Сергей Дружинин се е занимавал със
сделки по
продажба на
съветски
спортисти в
чужбина -
той е контролирал процеса от страна на спецслужбите.
В годините след падането на Берлинската стена Дружинин се оказва на ръководна длъжност в банка "Югорский" на Олег Кантор, създадена през 1991 г. В началото на 1995 г. банката, която държи авоари на големи нефтени компании, се оказва в изключително тежка ситуация поради натрупани огромни невъзвращаеми кредити. А на 20 юли 1995 г. собственикът Олег Кантор е намерен заклан във вилата си заедно със своя телохранител.
След смъртта на Кантор банката рухва и голяма част от активите изчезват безследно. По това време Сергей
Дружинин
създава две
инвестиционни
компании -
"Golden FEC"
и "Gold Mount"
и заминава като бизнесмен за Малта, разказва източникът на "24 часа". Там Дружинин се занимавал със събиране на информация за различни обекти и под прикритието на бизнесмен се срещал с множество хора. А през 1998 г. използвал Малта като убежище, за да се скрие от руски кредитори, на които дължи големи суми, твърди източникът ни.
След тези събития се оказва, че Сергей Дружинин трябва спешно да замине за България (както се оказва, той е научил предварително български език) и да се занимава с "бизнес" там.
Бизнесът му у нас официално се свързва с покупката на земя в различни части на страната, но реално е продължил дейността си по определяне на местоположението и картографиране на различни обекти. Вероятно за тази цел е било много важно да получи българско гражданство - както се оказва в последствие - с измама.
Проверка на "24 часа" установи, че никой не е чувал за фирмите на Дружинин "Монтес аури" и "Грийн лайн БГ" на адреса, обявен в регистрацията им - село Труд, "Карловско шосе" 28 - на един от входовете на Пловдив.
Сергей Дружинин не отговаря на мобилния си телефон, нито на обявените в Търговския регистър телефони и имейли на фирмите му. Няма следа и от неговата съдружничка Татяна Бодрова, на която той междувременно е прехвърлил собствеността в "Монтес аури". И която, неясно как, също е станала българска гражданка.
Всъщност
тук-там има
следи от
Дружинин
и Бодрова
Още през февруари 2017 г. те са участвали в йога курс "Програма за щастие" на последователи на световноизвестния хуманитарен лидер Гурудев Шри Шри Рави Шанкар.
Това става ясно от снимка от курса, където
Дружинин и
Бодрова са
заедно с
приятели българи
И други наши източници потвърждават, че и двамата са много активни социално - основно в района на Граф Игнатиево, но и на други места в страната. В повечето случаи става въпрос за неосъществени проекти или за скандали, при които бивши съдружници съдят Дружинин за милиони.
В първата част на разследването разказахме за проекта на "Монтес аури" за вилно селище, което са се канели да построят още в далечната 2006 г. - в община Сърница, на брега на язовир "Доспат".
Но и до момента
строеж няма
През 2022 г. "Монтес аури" е предприела мерки по актуализация на проекта, но все още разрешение за строеж липсва, тъй като фирмата не е изпълнила изискванията.
Сходен проект Дружинин има и на брега на язовир "Батак" - с площ от 2 195 кв.м, в местността Куилето. И този проект не е реализиран, а съдружникът на Дружинин, с когото имат равни дялове във фирмата "МА инвестмънт", вече има изпълнителен лист срещу него за сумата от 2 630 490 лева.
Всеки има право на неуспешен бизнес. Държавните институции обаче са длъжни да проверяват добре подобни бизнесмени и да не им дават гражданство като "големи инвеститори". А когато това е станало с измама, да поправят грешката си, макар и със забавяне от четвърт век.
Въпросът обаче е дали българският чадър над руснака Сергей Дружинин е разпънат (включително към момента) само по финансови причини? Или пази другата негова специфична дейност, с която първо е бил познат в Малта, а след това и в България?
Производството на това разследване е подкрепено от безвъзмездна помощ от фонд IJ4EU. Международният институт за преса IPI, Европейският журналистически център EJC и всички други партньори във фонда IJ4EU не носят отговорност за публикуваното съдържание и всякаква негова употреба.