И рече Любо Дилов на 60: Нека бъде смях
- Фурнаджиев, Каралийчев, Цветан Стоянов, Гюнтер Грас, Кир Буличов и братя Стругацки са в компанията на родителите му като малък, след години осъзнава кои са
- Двамата с Радой Ралин измислят прякори на поетите, подучва го да хвърли в тоалетната фотоапарата на Атанас Далчев
Писател сатирик, сценарист, журналист, политик - вече четвърто десетилетие Любен Дилов-син е на обществената сцена, а на 19 ноември закръгля и личното си летоброене на 60.
Завършил е журналистическия факултет на СУ, работил е във вестниците "Поглед" и АБВ. Бил е главен редактор на в. "Ку-ку", "Експрес" и "Новинар" (чийто съсобственик бе), на списанията "Плейбой" и L'Europeo (на което е издател и към момента).
Сред идеолозите и създателите, а също и главен сценарист на "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове", "Шоуто на Слави". Сценарист и на филма "Ла донна е мобиле" и главен сценарист на тв сериала "7 часа разлика". както и на още куп продукции.
Създател и дълги години председател на "Движение Гергьовден", бе общински съветник от партията в София, както и народен представител в 40-ото НС. А от 45-ия парламент насам е депутат в коалицията ГЕРБ-СДС.
Баща е на три деца и дядо на двама внуци. А негов баща е световно признатият писател фантаст Любен Дилов, което предопределя първите му 7 години, а и останалите до 60 и напред. Ето как самият той ги описва в навечерието на юбилея си.
Ще започна от началото. И рече Бог: "Да бъде светлина". И беше светлина. И пак нямаше нищо, но вече се виждаше много по-добре, че няма нищо...
Отраснал в семейство на научен фантаст, приучен съм от детски години да се подигравам на големите неща. И да не отдавам особено значение на някакви си 365 дни, за които Земята се завърта около Слънцето. По тази причина и не празнувам рождените си дни. Много по-интересни въртения има във Вселената от собственото ти около себе си. Сред ярките ми спомени са постоянните подигравки на баща ми и Агоп Мелконян към техни познати, увличащи се по астрология. Съсипваха ги със знанията си по астрономия и особеностите на Вавилонския календар, от който произтичат астралните знаци.
Изобщо средата на родителите ми сериозно се бореше за надмощие със средата на любимите връстници хулигани и невръстни бандити от улиците на Горни Лозенец. И до ден днешен е така.
Еднакво ме привличат добрите високи интелектуалци и крайно лошите (не непременно ниски) момичета
и момчета. Особено момичетата. Неслучайно близо 5 години бях главен редактор и на "Плейбой" - България. Но доста повече години отдадох на l'Europeo. Явно едната половина все пак надделя...
Доминантното присъствие на компаниите на родителите ми ми е създало усещането за социално време, много по-голямо от биологичното ми. Имам спомени за Фурнаджиев, Каралийчев, Цветан Стоянов, Гюнтер Грас, Кир Буличов и братя Стругацки, купища поети, художници, писатели и учени, чиято истинска стойност научих значително по-късно.
Радой Ралин непрекъснато ме подстрекаваше да измислям прякори на колегите му. Подозирам, че често той ги измисляше и ги приписваше на мен. Твърдеше например, че аз съм измислил за Орлин Орлинов "офицер и поет с инициали на клозет". Той ме накара да хвърля фотоапарата на Далчев в тоалетната, но после ме защити... Повечето прякори бяха крайно подигравателни. С изключение на великолепния поет Найден Вълчев, който това лято отбеляза 97 години. Да е жив и здрав още толкова! На 45 г. Найден много ми приличаше на капитан Клос от прочутия полски сериал "Залог, по-голям от живота". А като научих, че "На всеки километър" е негова песен, както и "Една българска роза", издигна се в очите ми до свръхгерой! Такъв е и до днес, с патриаршеската му възраст.
Ненавършил 7 години, бях обявен от Радой за негов "сподвижник" и до смъртта си ме тормозеше с невероятните си, крайно идеалистични възгледи за живота. На другите разказваше смешки, а на мен - смъртоносно сериозни неща. Пенсионна реформа, образователна, политика... По времето на първата "Ку-ку" академия (1994 г.) ме подлуди да купя реанимобил, а ние разполагахме с около 10 000 долара по-малко от парите за най-евтината линейка. Добре че беше Краси Гергов да помогне...Тази кампания Радой кръсти "От сърце за сърцето".
Един спомен, илюстриращ атмосферата на детството ми. Имаме гости, със сигурност беше Мирон Иванов - един от най-смешните хора, които някога съм срещал. Баща ми обожаваше да ходи с него за риба. Обект на задушевен "тормоз" е огромният и някак си непохватен, брилянтен интелектуалец Цветан Стоянов (намирам "Геният и неговият наставник" за една от най-значимите книги, писани на български език). Баща ми е изнамерил отнякъде вехто томче с "бригадирска" поезия, в него са открили стихове от младия Цветан... Баща ми чете: "Свали шалварите и ето - цъфна свежо бригадирско цвете". Цветан червенее, гостите пищят от смях, а аз решавам, че трябва да го защитя от висотата на 8-те си години. "Какво се смеете, не виждате ли, че това е метафора". Смехът на гостите вече ще събори етажа, а Мирон казва: "Само метафора не бях чувал да го наричат."
Говорил съм често със Старши за това ми усещане за социално време, далеч надхвърлящо биологичното ми
Когато той се захвана да пише "За мъртвите или добро, или смешно" - парадоксално, за някои от историите разпитваше мен какво си спомням. Например истински се вълнувах, когато Таня Шахова и Юрий Дачев поставиха пиесата "Две". Онази нощ и аз бях там - в Хисаря, във вила "Петрович" , когато от Съюза на писателите забравиха да изпратят кола, която да прибере Дора Габе и Елисавета Багряна в София. Разбира се, нищо не помня от знаменитата случка. По онова време бяхме заети да разправяме за Дора Габе, че като си купувала метла, продавачката я питала: "Да ви я увия или ще си я яхнете", или как спорили двете с Лиза кой Добри е по-добър любовник - Джуров или Чинтулов. Бяхме проклети хлапета с никакво уважение към историята!
Странно нещо е усещането за време. Прекалено субективно и вероятно затова учените постоянно катастрофират в опитите си да го натикат в някаква всеобща теория. Като погледна назад тези 60 години, и си мисля, че наистина получаваме времето, като разделим пътя на скоростта. С огромна скорост прелетях по пътя, но благодаря на Господ за паметта и умението да запечатвам това, което виждам. Тази ми способност се усили в студентските години, когато се запалих - благодарение на Георги Боршуков и професор Филип Панайотов, по история на българската журналистика. Предопределение някакво, защото при тези си търсения открих, че дядо ми Дило Шопов (Брестовски) е издавал един от първите гастарбайтерски вестници в Европа – през ранните 40 години на миналия век, първо в Берлин, после в Райхенбах...
Въпреки че близо 40 години вече съм водолаз и подводният свят е изключителен, нищо по-вълнуващо от хората не видях. И нищо по-смешно
Дори на подводните обитатели постоянно придавам антропогенни черти... Рибата наполеон е суетна, тригър фиш е подъл, фокс шарк е загадъчна и красива, леопардовата акула - срамежлива, рибата клоун (Немо) е безразсъдно смела, костенурките са мъдри, а октоподите - извънземни...
Смешни няма обаче. Не знам. Когато се изправя пред Великия системен администратор, вероятно ще му кажа: Не знам грешен ли беше този живот, или праведен. Но много беше смешен. Дано се повтори някога!