Д-р Петър Марков: Можем да “ваксинираме” тигровия комар с бактерия, за да не разболява Европа
- Всяка година се удвояват случаите на местно заразяване с денга в Европа, до 5-10 г. може да има десетки хиляди болни всяко лято, ако нищо не променим
- България е сред държавите, в които този комар присъства отдавна.
- Трудно е да се прогнозира, но следващата пандемия вероятно ще е от грип
- Прасетата са идеален "шейкър" за създаване на нов вирус от части на два вече познати щама
- Д-р Марков, тази първа година след пандемията от ковид се появиха нови тревоги за здравето под формата на екзотични болести, които идват от юг – западнонилска треска, денга, вероятно има и случаи на чикунгуня, но още не е била доказана у нас, като специалист по тропическа медицина смятате ли, че започва промяна в епидемиологията на Европа и съответно на България?
- С моя екип започваме проект, който се стреми да оцени риска от местно предаване на вирусни тропически трески като денга, чикунгуня и зика в Европа. Рискът е реален поради присъствието на азиатския тигров комар в много части на континента, но основно в Южна Европа.
В последните близо 10 г. наблюдаваме нарастване на броя на хората, които са се заразили с тропически трески, без да са напускали Европа. Работим, за да картираме риска, да кажем в кои части на Европа, в кои региони и даже в кои общини рискът е висок и в кои – нисък. Резултатите ще помогнат местните власти да планират превенция и да инвестират в мерки или да спестят ресурси в зависимост от степента на риска.
- Кои държави в Европа са гостоприемни към тигровия комар?
- Районите, в които азиатският тигров комар е разпространен от доста време, са Италия без високите части на Алпите; южната половина на Франция; големи части от крайбрежието на Южна Испания; Западните Балкани по Адриатическото крайбрежие, Гърция и България.
- Колко близък е рискът в България да започнем да боледуваме от непознати тропически трески?
- Не се знае, защото до момента няма такива изследвания, а ние сме в самото начало на нашия проект. Случаите на денга, които вече са съобщавани в България, са внесени, хората са се заразили извън страната, в тропиците, а заболяването впоследствие е открито и лекувано тук. Но знаейки, че основният преносител на тези вируси в Европа – азиатският тигров комар, е установен във всички области на страната, имаме сериозна предпоставка да очакваме и местно разпространение. За да се каже нещо конкретно, са нужни данни за установени случаи.
- Колко от нововъзникващите заболявания у нас и в Европа ще проследявате?
- Фокусираме се върху денга, чикунгуня и зика.
- А треската от Западен Нил?
- В България отдавна имаме спорадични случаи на местно придобита западнонилска треска, макар регистрираните случаи да не са много. Тя е налице в България от много години, а ние се съсредоточаваме върху тези, които ще дойдат. В този кръгозор интерес представлява и един комар, различен от тигровия. Видът аедес египти, който в тропиците е класическият преносител на денга, чикунгуня и зика вирусите, е различен от азиатския тигров комар и няма разпространение в континентална Европа. Открит е на остров Кипър миналата година и за него се знае, че по-ефективно внася вируса на денга. Ако се установи на континента, той би добавил към разпространението от азиатски тигров комар и още една, по-ефективна мрежа за заразяване в зависимост от това колко плътна е популацията на аедес египти. Не сме сигурни дали ще се установи в Европа, защото той има различни екологични изисквания, но ако се установи и създаде масово присъствие, ще предава денга по-добре от тигровия.
- Какви възможности за предпазване имаме?
- Начините хората да бъдат предпазени от заболяванията са различни. На индивидуално ниво мерките включват предпазване от ухапване – използване на репелент - вещества, които отблъскват комарите, поставяне на мрежи на прозорците, подходящо защитно облекло. Те зависят от волята на отделния човек, но не са много надеждни като обществена защита. Много по ефективни са методи, свързани с разпространението на инфекциите от комарите, които прекъсват брънката на комара във веригата на предаване. Това често се постига чрез намаляване на популациите на комарите. Класическият подход е, най-просто казано, да се пръскат площите с химикали срещу ларвите, за да не се излюпват. Традиционно в нашите умерени ширини това не е подход за контрол на болести, а по-скоро целта е удобството ни, защото на места с много комари ни е неприятно, но тази мярка едновременно би намалила и риска от комарно предавани инфекции.
- Кои модели работят за избягване на болестите, предавани от тигровия комар?
- Един възможен вариант е контролът на заразността на комарите, върху който се фокусира нашият екип.
- Какво включва методът?
- Изразява се в заразяване на комарите с подходяща бактерия, която предотвратява инфектирането с вирусите, които са заплаха за здравето на хората. Важно условие е, че бактерията е безопасна за хората. Методът се прилага все повече в районите, които са ендемични за тропическите трески, разпространявани чрез комара. В Бразилия, в Индонезия и много райони, в които заболеваемостта е висока, се въвеждат комари, които носят бактерия, и според проучванията случаите на вирусни трески намаляват с над 70 процента.
- Трудно е да си го представим като индустрия – от фабрики за модифицирани комари ли се осигуряват насекомите?
- Да, това е почти промишлен цикъл. Но нека уточня, че не става въпрос за генетично модифицирани комари, които при чифтосване да осигурят стерилно или нежизнеспособно поколение, каквито методи съществуват. Това е различно. В технологията, която ние обсъждаме, модифицирането се състои просто в заразяване с бактерия, която да прекъсне предаването на болестотворните за хората вируси. Т.е. модифицирането не е генетично.
- Моделът подходящ ли е за Европа?
- За момента все още имаме нисък процент на заболявания. Дори не е в дневния ред на държавите, защото хората, които формират политиките, дори не си дават сметка за този все още нисък риск за общественото здраве. Ние се стремим да обърнем внимание, че вече всяка година броят на местно заразените с тропическото заболяване денга се удвоява. С това темпо след десетилетие ще имаме десетки хиляди заразени всеки летен сезон. Тогава проблемът ще стане явен за всички, но по-добре е предварително да започнем да мислим как да противостоим.
- Изпробван ли е в реални условия някъде методът?
- Да, успешно се прилага на много места, където денгата е проблем. Единственото, което предстои да бъде проучено по-внимателно, е как работи моделът при азиатския тигров комар, разпространен в Европа. Индикациите са, че е успешен, въпросът е по-скоро доколко. Предимство на подхода е, че той е финансово ефективен. С малки инвестиции може да се постигнат потенциално големи резултати в предпазване от тежки заболявания. И дори методът да не работи перфектно или да е по-малко успешен в сравнение с тропическите райони, пак ще бъде отличен избор. Не на последно място предимство е също, че подходът щади околната среда – не внася инсектициди, които може да тровят растенията и животните в съответния район. Понякога подобни въздействия са с непредвидими резултати.
Например какво ще се случи с животинските видове, които се хранят с ларвите? Нашият метод не се намесва в околната среда. Като философия той е подобие на имунизацията.
- Кои са приликите?
- Първо, използва естествен механизъм - както имунизацията изпраща на нашата имунна система “съобщение”, която си е в нас, с профила на агента, с който трябва да се бори, и тя започва да го прави. За разлика от лекарствата, които въздействат с химически вещества.
Така и със заразените с бактерията комари – вместо да използваме химически вещества, за да унищожаваме комара, използваме симбиотичното му взаимодействие с бактерията. Процесът е еволюирал милиони години вероятно. А ние по умен начин използваме симбиозата им, за да стане комарът резистентен на инфекция - метод, подобен на имунизацията при хората.
- Ако вземем за основа удвояването на случаите на денга в Европа всяка година, можем ли да посочим годината, в която тропическите трески ще станат всекидневие?
- В науката избягваме да екстраполираме, когато нямаме данни извън периода на конкретно наблюдение, защото не знаем как тази зависимост ще се развие. Ако приемем, че тенденцията ще се запази, бих казал, че в рамките на 5-10 години Европа ще усети добавяне на значително болестно бреме от тропически инфекции. Около 5 процента от заразените боледуват много тежко и ако има десетки хиляди случаи, което не е немислимо, това ще означава хиляди пациенти в болница през лятото, когато се разпространяват тези вируси. Отделно ще се промени възприятието какво означава да отидем на почивка в Южна Европа, която все още мислим за безопасно място и нямаме нужда от такива ваксини, които си правим при пътуване до тропически държави.
- Вашата идея за “ваксиниране” на комарите с прицелна бактерия с какви други разработки се конкурира?
- Не бих ги нарекъл конкурентни идеи, по-скоро са допълващи. В този смисъл различните подходи за контрол на разпространение на инфекциите имат своето място. Всеки от методите има плюсове и минуси, показания и противопоказания. В един случай можем да приложим едни от методите, в друг – алтернативни. Освен това те не са взаимно изключващи се, може да се прилагат едновременно. Всяко добавено действие сваля с някакъв процент риска от заразяване и боледуване.
- Какви комбинации са възможни?
- Пръскането например може да е на фона на разпространяване на генетично модифицирани стерилни мъжки комари. Или да се комбинира със засилено информиране и поощряване на индивидуални действия за защита от ухапване.
- Генетичната технология не е ли прекалено скъпа за държави като България?
- Модерните технологии, наричани разговорно генетична ножица, дават възможност за опростени и лесни редакции на генома. Тези методи не са много скъпи. Производството на генетично моделирани мъжки комари обаче е процес, който изисква не само генетична намеса в лаборатория. Повече време и разходи всъщност изисква тестването на технологията, изследването на взаимодействието на тези комари с останалите, какво се случва в реални условия и т.н.
- Какво най-важно бихте искали да знаят хората за тигровия комар?
- Преди всичко бих искал да се чуе, че има нарастване в Европа на случаите на тропически трески, които този вид пренася. В момента рискът и заболеваемостта са ниски, но сега е времето да се привлекат институциите с отношение към общественото здраве и да се мисли върху стратегии за момента, в който ще има хиляди болни.
Другото, на което искам да акцентирам, е, че има умен метод за контрол, който разчита на естествени еволюционни и екологични отношения. Това прави подхода по-евтин, по-устойчив и по-резултатен в сравнение с други методи.
- Учените винаги виждате по-далече в бъдещето и вашият проект е едно доказателство, но като обикновени граждани ние все още не сме се отърсили от травматичната във всяко отношение пандемия и винаги се стига до въпроса – кога ще дойде следващата световна епидемия и кой патоген ще я причини. Какви са вашите прогнози?
- В резултат на пандемията, която отминава, със сигурност сега имаме повече опит за реакция на заболяване с масово разпространение. Трудно е да се предвиди откъде може да дойде следваща пандемия, но ако аз трябваше да заложа на конкретен кандидат, това ще е грипът. В момента е обект на загриженост птичият грип, който намира гостоприемност не само в птици, а и в други животни. В “досието” на грипа вече има записани пандемии с висока смъртност. Странно е, че в общественото съзнание грипът е силно подценен, не се осъзнава, че това е тежко заболяване. За това говори и парадоксът, че дори много хора казват, че ковид е “вече леко заболяване като грипа”. Грипът не е леко заболяване. Заблудата вероятно се дължи на това, че много респираторни заболявания с леко протичане произволно биват наричани грип. Всъщност при грип човек не може да стане от леглото и както казваше баба ми, е “на умирачка”.
- От САЩ преди дни дойде съобщение за прасе, заразено с птичи грип. Това тревожно ли е?
- Прасетата са известни сред вирусолозите и специалистите по грип като гостоприемник, който в най-голяма степен е способен да размеси в организма си различни щамове на грип и от тях да създаде нов опасен грипен вирус. Условието е едно прасе да е заразено с два отделни щама с различни сегменти и при репликацията, размножаването на вируса, да се формира нов вирус със сегменти от двата начални щама. Точно при прасетата това вече се е случвало многократно, за последно през 2009 г., когато се появи т.нар. свински грип.
В сегашната ситуация едно инфектирано прасе с птичи грип едва ли е заплаха, но при множество случаи на заразяване на тези животни с птичи грип и други видове грип има риск. Прасетата са много добри в размесването на грипни сегменти и създаването на нови грипни вируси от техни отделни части.
ВИЗИТКА
Д-р Петър Марков е епидемиолог и преподавател в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Завършва медицина в София, специализира епидемиология в Лондонския университет и защитава докторска научна степен в Оксфорд. През последните 20 години работи като епидемиолог в британската агенция за защита на общественото здраве в Лондон и в Европейския център за контрол на болестите в Стокхолм. Преподава и провежда научни изследвания в Лондонския университет, Университета в Лион и института “Пастьор” в Париж. Над едно десетилетие преподава в Оксфордския университет. По време на кризата, както повечето си колеги, се фокусира върху скоростни изследвания и работа, целяща да подпомогне бързото взимане на противопандемични мерки, спасяващи стотици хора. Неговите коментари за социалните медии и интервюта в българските и световните медии дават така нужната и търсена информация за вируса в несигурните моменти в самото начало на пандемията, а и през целите първи две години от нейното начало. В момента с екипа си работи по оценката и картирането на риска от предаване на тежки тропически вирусни трески в Европа.