Хлапе прави първия атентат срещу Живков, лелята на Луканов спасява „атентатора"

13.11.2024 20:12 Петя Минкова
През 50-те и 60-те Живков пътува с чайка. СНИМКА: АРХИВ
Инж. Живко Попов е доктор хонорис кауза на Балканската академия на науките. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ
Чайката на Тодор Живков
Пенчо Кубадински
Соломон Паси посреща папата, а вляво е прочутият му трабант

4 знакови случки на репресирано семейство, описващи целия абсурд на социализма

Въпреки че 10 ноември отмина, тази дата си остава своеобразен рубикон – тогава България обърна гръб на социализма и макар и на куц крак, се устреми към демокрацията. Днес, 35 години по-късно, в обществото все още върви нелепият спор – сега или преди е било по-добре.

Затова тук ще представим една нестандартна гледна точка – тя ще разбие много митове и ще внесе необходимата адекватност при анализа на миналото.

Инж. Живко Попов е роден в буржоазно семейство, по царско време дядо му имал 7 аптеки. Комунистите му отнемат всичко. Човекът получава удар и едва оцелява. Голямата му дъщеря, потресена от несправедливостите, решава да избяга в чужбина: „Не издържам в този ад, ще ви помагам отвън", казва тя, когато се сбогува с родителите си.

Въпреки всички перипетии, по някакъв начин фамилията запазва дома си на ул. „Московска" 3. Именно там през 1959 г., когато е 6-годишен, Живко Попов прави първия „атентат" срещу Тодор Живков. 

„На прозореца съм си играл с едно желязно хаванче – разказва той пред „24 часа -168 истории". – Не помня как е станало, но в един момент съм изпуснал хаванчето, което за късмет пада върху покрива на чайката на Тодор Живков – точно тогава тя минава оттам на път към служебния вход на ЦК на БКП."

Веднага на вратата на апартамента започнали да тропат милиционери и да искат обяснение. Малкият бил само със силно притеснените си баба и дядо.

В този момент се появила лелята на Андрей Луканов, която им била комшийка и очевидно била чула блъскането и скандала.

„Что случилось?", попитала строго София Фьодоровна.

Респектирани, милиционерите започнали да й обясняват как е пострадал автомобилът на Първия.

„Няма да забравя как тя ги прекъсна и с нетърпящ възражение тон им заяви: „Ето мой племянник!" - спомня си днес Попов. – Благодарение на това ни оставиха на мира, иначе, честно казано, не ми се мисли каква щеше да ни е съдбата. Най-малкото щяха да ни изселят някъде из провинцията." 

Години по-късно в сладкарница „София" той се запознава с Андрей Луканов. Дочул, че пие само руска водка, и решил да го почерпи. Обсъдили случката от „Московска" и от дума на дума двамата се сприятелили. Дори Луканов го поканил в дома си на ул. „Латинка".

„Бях поразен – аз от малък съм живял сред разкошни старинни мебели, а там всичко бе купено от магазин „Явор" – казва Попов. - Представяте ли си, той е могъл да има само най-доброто, а е избрал да се обзаведе от „Явор", до ден днешен нямам никакво обяснение."

Заедно с това бъдещият инженер за пореден път челно се сблъсква с уродливото лице на социализма, заради което губи баща си Стефан Попов.

Той е човекът, създал цялата концепция за вестник „Вечерни новини" и става негов първи зам. главен редактор.

„През 1973 г. членът на ЦК и главен редактор на „Работническо дело" и председател на Съюза на българските журналисти Георги Боков кани баща ми в ЦК на БКП – разказва Живко Попов. – Това е могло да стане и в Съюза, но за да демонстрира власт, избира Централния комитет на партията. Татко бе завършил административно-правни науки в Атина и бе изключително наясно с всичко. Отишъл в кабинета на Боков и запалил цигара „Слънце", а онзи извадил „Арда" – тогава само хамалите пушеха тази марка." В хода на разговора Боков поканил Стефан Попов да стане член на комунистическата партия с думите: „Крайно време е, Стефане, ти като създател на вестник „Вечерни новини" (органа на Софийския градски комитет на партията - б.р.) да влезеш в нашите редици."

„Отговорът на баща ми бил, че той е журналист и като такъв трябва да бъде независим - от тази гледна точка не можел да е член на която и да е партия – спомня си с горчивина Живко Попов. – В рамките на две седмици след този разговор татко получи заповед за преназначение – от зам. главен редактор стана коректор. Това буквално го поболя и след година и половина почина."

Докато преодолявал мъката по загубата на баща си, през 80-те на миналия век професията го среща с мразения от мнозина и обичан от други Пенчо Кубадински. 

„Проектирах два града – през 1981 г. Михайловград, сега Монтана, и през 1984 г. центъра на Шумен – разказва Попов. - Аз чертаех най-ниското ниво, изливаше се бетонът - цялата им конструкция аз съм я правил." Именно заради целия този процес всеки вторник трябвало да се вижда с Пенчо Кубадински.

„Забележете, не ме викаше в ЦК на БКП, за да не се притеснявам, а ме канеше в по-неформална обстановка в сградата на „Отечествения фронт" на „Витошка". Естествен човек – спомня си Попов. – Било е някъде в периода 1985 - 1986 г. Секретарката ни носи кафе, но Кубадински й каза: „Звънни и извикай Гиньо". И идва Гиньо Ганев, който усмихнат казва: „Кажете, другарю Кубадински". Било е 11,30 ч. преди обяд, но Кубадински го помоли да ни донесе уиски. Пристига Гиньо Ганев с две чаши, а Кубадински се разсмя и му каза: „Ти какво? Донеси бутилка, бе човек. Нямаме ли?". Тримата се разсмели и така Живко Попов се сприятелил и с Гиньо Ганев.

Самият той помни още една знакова случка, когато с Кубадински отиват да проверят конструкцията на съоръжение в центъра на Шумен.

„Когато се направи подобен обект, по тогавашния закон през него трябваше да минат танкове, бронетранспортьори, бетонобъркачки, за да се види дали ще издържи и какво ще е „поведението" му – разказа Попов. - Започнаха към полунощ. Аз поканих Кубадински да идем да гледаме, а той отговори: „Абе, инженере? А ако нещо се случи?".

„Спокойно, другарю Кубадински, аз съм се подписал и също ще бъда долу", уверено отвърнал Попов. Тогава социалистът натиснал копчето на радиостанцията и изкомандвал шофьора си: „Донеси една бутилка уиски, отиваме на първо ниво".

Така Пенчо Кубадински преодолял стреса от проверката. И тъй като тя се оказала успешна, там бил издигнат и първият небостъргач - пощата в Шумен била 105 метра висока.

„Причината бе, че градът имаше тв сянка и там телевизор не можеше да се гледа, затова планирахме на 105-ия метър да има голяма антена и с нея хората да имат телевизия – отбеляза Попов. - С настъпването на промените проектът пропаднал."

В тази пъстра палитра от 4 случки всеки сам може да прецени колко добре и колко зле е било да се живее в едно несвободно общество. А и адекватно да се оцени 10 ноември - точката, от която започна промяната. Да, преходът беше болезнен, наситен с мизерия и многобройни драматични събития и обрати в съдбата на почти всеки, но той ни доведе до точката, в която сме днес. Никога досега в историята българите не са пътували толкова много с цел почивка и доходите ни за първи път изпреварват тези в Гърция. Страната, която по време на соца за всички бе „рай" и където по време на прехода късметлиите си намираха работа за повече пари от тези, които се изкарваха тук.

„Трабант" и „Запорожец" – смайващите емблеми на соца

Тези дни легендарните соцвозила „Трабант" и „Запорожец" навършиха съответно 70 и 64 години. 

За по-младите любовта към картонено-пластмасовия трабант днес е абсолютно необяснима, но само бегъл поглед в групите в социалните мрежи ще е достатъчен, за да се убедим, че тя сякаш е част от генетичния код на феновете. В неистовата страст да влагаш пари в странното превозно средство няма логика, но тези най-ненавиждани някога возила днес изглеждат очарователни, боядисани в яркозелени и сини цветове – почти винаги металик.

Повечето от собствениците им, естествено, търсят авточасти за поддръжката и паралелно с това си дават различни съвети как с подръчни средства да избегнат покупката на дефицитните джаджи. Когато някой все пак намери нещо да предложи и го снима, то е ръждясало и в напълно окаяно състояние.

Но не липсват и майтапи в социалните мрежи, особено когато някой зевзек си снима километража, че колата му е вдигнала 50 - 60 км: „Ще спукаш двигателя" или „Избутай до нанадолнището, след това ще е лесно".

У нас един от най-известните трабанти бе на Соломон Паси, чието семейство го бе купило през 1984 г. По-късно с него бяха возени папи, царе, държавни глави, генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер и др.

Другата недолюбвана по време на соца кола бе запорожецът, защото собствениците й прекарваха съботите и неделите си да я ремонтират. Излиза от завода през 1960 г., но веднага става ясно, че идеята да е с мотоциклетен двигател не е никак добра.

Макар да е сменен с V-образен, това не води до някакви съществени промени и затова легендарното возило бе герой на почти всички вицове за знаковите символи на соца. „30 минути срам и сте на работа" или „Защо на запорожеца двигателят е отзад? Отговорът на радио Ереван: За каквото мислели конструкторите, там и го поставили". В изблик на ярост колата бе наричана ту „Отмъщението на Хрушчов", ту „Сапунерка", „Гърбушко", „Ушко", Чебурашка и т.н.

Носеха се легенди, че имало вариант да върви и с картофи и затова мнозина се майтапеха, че винаги си носят по един чувал в багажника.

Други от От страната и света

Пеевски изключи от ДПС Кючюк и 22-ма на Доган. Той му върна с кмета на Кърджали и депутати (Обзор)

Съдът отказа на жената на арестувания депутат Джейхан Ибрямов да запази името "Алианс за права и свободи" Десетки членове на ДПС, сред които евродепутатът Илхан Кючюк, народни представители

След 14 дела в съда екоорганизации с нов опит да спрат "Струма", но отвън (Обзор)

Магистратите отхвърлиха всички искания да не се строи последният участък от магистралата, за него има действаща екооценка След 14 неуспешни опита за спиране на магистрала “Струма” през Кресненското

Осъдиха на 8 години затвор рускиня, призовала за убийството на Путин

Военен съд в Москва осъди днес 43-годишна рускиня на осем години затвор в наказателна колония за публикуване в интернет на антивоенни коментари, в няколко от които призовава за убийството на

Борис Бонев предлага и 3 януари да е неучебен ден в София

"Спаси София" предлага и 3 януари да бъде неучебен ден в столицата. Причината е, че ваканцията за учениците е от 21 декември до 2 януари. 3 януари обаче се пада в петък и така децата трябва да отидат

За първи път ЕС ни дава пари да си купим оръжие (Обзор)

Два F-16 кацат у нас през март Военните ще закупят модерни зенитно-ракетни комплекси IRIS-T SLM (“Ирис”) в съвместна поръчка с още пет държави - Германия, Словения, Австрия, Естония и Латвия

>