Измамата „Черен петък" - 60% горчиво съжаляват за лудите си покупки
Истината: 98% от намаленията са много по-малки от тези в други периоди на годината, само 2 на сто са на най-ниска цена
70,9 млрд. долара са глобалните продажби само през миналогодишния „Черен петък". Тази година прогнозата е, че онлайн пазаруването може да достигне умопомрачителните 296 млрд. долара, съобщава сайтът queue-it.com, обработващ големи бази данни, посветени на лудия ноември.
Проучване на статистическия портал Statista сочи, че в Европа средният бюджет за пазаруване ще варира от 240 евро до над 300 евро в зависимост от разполагаемия доход.
Макар да няма точни данни за България, най-вероятно и у нас средните разходи ще са в този диапазон, защото в последното глобално проучване от 2018 г. те са били над 120 евро, а през миналата различни сайтове съобщават, че са надхвърлили 300 евро. Разбира се, в по-богатите страни като Великобритания те са над 360 евро, в САЩ са над 450 евро.
Чисто статистически много трудно може да се каже какво точно е влиянието на „Черния уикенд" върху икономиката. Но е сигурно, че глобалните продажби рязко скачат през последните почивни дни на ноември средно с 660%. Те варират в различните страни – в Германия се повишават с над 2400 процента, във Великобритания с над 1700, в Испания със 706%, в Индия и Бразилия с над 800%, а Сингапур и Аржентина гравитират около 500%.
Необяснимата лудост обаче е придружена и с горчиви разочарования. Периодично се публикуват проучвания, че „революционните" сделки съвсем не са на най-ниска цена. В САЩ дори установиха, че през миналата година 6 от всеки 10 потребители са заявили, че съжаляват за покупките си на „Черен петък". А най-покрусени от решенията са най-младите – от поколението Z.
Причините са две. Първата е, че рядко можем да попаднем на истински намаления, а втората е, че 60% от тези неописуеми по обема си покупки не са плод на сериозен размисъл и проучване на цените, а са импулсивни, подтикнати от агресивната рекламна кампания Black Friday.
В опит да разберем как действа този механизъм, от „24 часа - 168 истории" се впуснахме в любопитно проучване.
В магазин за компютърна техника попитах кога започват намаленията за „Черния петък", за да си поръчам определен модел лаптоп. Продавачът ме погледна ококорен и усмихнат отговори: „Вие вярвате ли в Дядо Коледа?".
В последвалия разговор човекът накратко обясни технологията на големите магазини и сайтове, като теорията му бе, че цените се понижават минимално само на стоките, които по принцип не вървят или се застояват твърде дълго.
„При оборотните продукти „революция в цените" няма, няма да има и никога не е имало – намаленията там винаги са скромни – около 5%", бяха думите му.
И за да унищожи всички илюзии, той ме покани да си избера модел, за да ми направи малка отстъпка още сега – седмици преди „Черния петък". „Но ако държите да сте част от лудия уикенд в края на ноември, елате тогава, лаптопът ще ви чака", засмя се той.
Според продавачи в магазини за техника по-сериозните намаления могат да са реални само в един случай – когато става дума за морално остаряла стока, която и без „Черен петък" трябва да се намали по-чувствително, за да се продаде. Най-често това са мобилни телефони, фотоапарати, компютри, които започват да се понижават много преди ноември просто защото са остарял модел. И обикновено редукцията е по-голяма в месеците преди Black Friday.
Ясно е, че почти всеки е имал болезнен опит, когато е бил в ролята на лаком шаран, търсещ най-изгодната оферта в края на годината, но „24 часа - 168 истории" откри истински бисер в широката палитра с измами. Хубавото в тази история е, че всички могат да се почувстват отмъстени. Тя ни бе споделена от човек в регулаторен орган. Преди около година си харесал определена марка обувки в голям онлайн магазин. Цената била около 300 лв., въпросният мъж си направил скрийншот, копирал си линка и с нетърпение зачакал „Черен петък", за да си ги купи по-изгодно. Какво било смайването му, когато по време на „драстичното" намаление видял, че е задраскана цена от 600 лв. и под нея стои „промоционална" от 300 лв. Тогава служителят използвал цялата власт на закона, направил втори скрийншот и подал сигнал, който завършил със солена глоба за онлайн магазина.
Подобни андрешковски намаления само допреди 1 - 2 години имаше и във фирмите за фото- и компютърна техника. Всеки, който е чакал да си купи нещо подобно, може да разкаже не една и две истории за злощастния си опит. С компютрите най-честата заблуда е следната – например машината заедно с операционната система струва 2000 лв. На „Черния петък" операционната система тихомълком е премахната от офертата и цената автоматично пада със стотина лева. Тя може дори да е още по-ниска, ако са коригирани надолу гигабайтите на SSD диска и на RAM-а.
С други думи, човек много трудно може да получи някакво осезаемо понижение на цената, особено за търсен и качествен продукт. От тази гледна точка алчността и щурмът в магазините със „стадото" са най-лошите съветници.
Именно поради това регулаторните органи съветват периодично да следим даден продукт как върви в различните магазини в месеците преди бомбастичния уикенд, за да не станем поредната жертва на някой брутален търговец.
Друг неприятен номер е, когато витрините са облепени от горе до долу с лепенки с 30, 50 или 70% намаление, но реално това се отнася само за няколко конкретни артикула.
Мнозина разказват, че в такива случаи чак когато стигнат до касата да платят, с разочарование научават, че редукцията важи за два или повече продукта или че е за стоки от определена марка.
От Комисията за защита на потребителите препоръчват много да се внимава и когато пазаруваме на „Черен петък" от чужбина. Тогава се появяват изневиделица десетки сайтове с претенции за умопомрачителни намаления или „най-ниска цена в света", които не издържат и елементарна проверка. Първото нещо, което трябва да се направи в такива случаи, е да се прегледа в няколко други сайта как варира стойността на конкретния продукт. Ако разликата е твърде голяма, това вече е червен сигнал „Внимание".
Най-често тези стоки изобщо не пристигат, а не след дълго измамните сайтове се закриват. В редки случаи и при голям късмет вместо за Нова година пратката може да пристигне след 5 - 6 месеца.
За да си спестим много от тези главоболия, най-добре е да се въздържаме от гръмки и несериозни намаления от сайтове, и най-вече от тези, от които ще пазаруваме за първи път.
А тези, които все още имат някакви надежди, че могат да реализират икономията на живота си, чакайки гръмотевичните отстъпки на Black Friday, е добре да погледнат статистиката и в чужбина.
Европейските, британските и американските медии имат традиция преди и след всеки „Черен петък" да правят обстоен анализ на измамите. Резултатите почти винаги са идентични. Примерно в Обединеното кралство през миналата година бе отчетено, че 98% от продуктите с „революционни" намаления са били на същата цена или на по-ниска в други периоди на годината.
Едва 2 на сто от стоките действително са били на най-ниска цена по време на „Черния петък".
От тази гледна точка всички сме изправени пред червеното и синьото хапче – дали искаме да вярваме в Дядо Коледа и че търговците доброволно губят пари заради нас, или хладнокръвно да проследим цената на любимия продукт и трезво да преценим дали ни заблуждават, или стоката си заслужава парите.
Кошмарни глоби спряха „промоциите 2024"
Големите търговци предварително обявиха намаленията си за „Черния петък" и този път са по-скромни от всякога
Независимо дали вярваме, или не вярваме, благодарение на усилията на Комисията за защита на конкуренцията и на Комисията за защита на потребителите поне при 20-те онлайн магазина с най-голям оборот тазгодишните намаления са доста по-реалистични и скромни.
Например в един от тях компютърните игри са по-евтини с по 50-ина лева, при пъзелите и настолните игри понижението е до десетина лева, при малките електроуреди най-често е от 50 до 70 лв. При компютрите обичайно отстъпките са от 100 до 300 лв., но има и по-големи, като единствено трябва да се внимава дали това не е за сметка на орязани екстри.
В друг популярен онлайн магазин предстоящите отстъпки при телефоните започват от 30 лв. Дори при скъп модел на стойност 1929 лв. понижението е скромно - 1898 лв.
При този търговец стойността на лаптопите на „Черния петък" ще е по-ниска с 50 до 70 лв.
Причината за всичко това е една. През миналата година Комисията за защита на конкуренцията наложи безпрецедентни глоби. Една от тях бе за над 750 хил. лв. на конкретен онлайн магазин. Мотивите бяха „заблуждаваща реклама", друга част от санкцията бе за оферта за придобиване на втори безплатен продукт при покупка на един. Като освен това имаше наказание и за „заблуждаващия характер по отношение на начина на формиране на крайната цена за потребителите".
В крайна сметка от Върховния административен съд отсъждат глобата да е в размер на 429 хил., стана ясно от отговора на КЗК.
Оттам уточниха пред „24 часа - 168 истории", че институцията е компетентният орган, прилагащ Закона за защита на конкуренцията и правилата на Европейския съюз в тази област. Както и че в случай на съмнения за нарушения има специални правомощия. Включително може да се самосезира и да образува производства по собствена инициатива.
Комисията за защита на потребителите също не остана по-назад, издавайки през миналата година наказателни постановления за близо 5,5 млн. лв. на некоректни търговци.
Размерът на санкциите ще се запази и тази година.
На въпрос как КЗП ще следи дали при по-сериозни намаления на цените броят на продуктите не е твърде ограничен, шефът на дирекция Христо Трендафилов обясни пред „24 часа - 168 истории", че законът не задължава търговците да поддържат определена наличност.
„В тази връзка е трудно да се определи кога промоционалните продукти са достатъчни – уточни още експертът. - Във всеки отделен случай се преценява дали направената реклама съответства на осигурените бройки от даден продукт."
Запитан кои са най-честите нарушения по време на „Черния петък", за които потребителите трябва да са нащрек и да сигнализират в случай на необходимост, Трендафилов отбеляза, че при онлайн пазаруването повечето жалби са за забавяне на доставките.
„Това се дължи на огромния обем продажби за кратко време, което поставя под напрежение както търговците, така и куриерските фирми – обясни специалистът. - Като цяло, КЗП установява все по-малко нарушения, свързани с обявени намаления при онлайн продажби и във физически магазини, включително и по време на „Черен петък", тъй като търговците са санкционирани в предходни периоди и познават задълженията, които законът им вменява. Освен това са наясно с мониторинга, който КЗП осъществява."
И ако тук двете институции, изглежда, са на път да надвият бруталната алчност на част от търговците, в сайтовете извън България ситуацията е по-различна. Регулаторите съветват при онлайн покупки в чужбина да се използва кредитна карта, защото с нея може да се анулират неодобрени трансакции чрез процедурата за оспорване на плащането. Ако не можем да решим конкретния проблем с търговеца, тогава се свързваме с обслужващата банка и заявяваме, че искаме да ни се възстановят парите.
„При плащане с кредитна карта потребителят има възможност да оспори трансакцията и да блокира плащането – обясни пред „24 часа - 168 истории" и Христо Трендафилов. - Но ако има измама или търговецът е в държава извън ЕС, възстановяването на средствата може да е трудно или почти невъзможно. Потребителите трябва да бъдат внимателни, когато плащат, и да се уверят, че сайтът, от който пазаруват, е безопасен. Липсата на информация за търговеца като наименование, адрес, телефонен номер или имейл, както и други данни, които трябва да предостави на потребителите, е сигнал за тревога."
Според председателя на КЗП Мария Филипова необходимо е да се четат внимателно и условията на промоциите: „Дали офертите важат за определено време, или до изчерпване на наличностите, за кои артикули важат отстъпките, необходимо ли е да се въвежда промо код и др.
Зачестяват жалбите от измамени потребители, закупили стока от сайтове, имитиращи известни брандове като geoxbulgaria.com, nikebulgaria.com, asicsbulgaria.com, lacostebg.com и др. – уточни още Филипова. - Сайтовете се хостват извън територията на ЕС и измамниците не могат да бъдат установени."
От друга страна, у нас пазаруването е доста по-безопасно, още повече че всички търговци в България са предупредени, че глобите могат да стигнат до 50 хил. лв. За мнозина това може да изглежда репресивна мярка, но това е единствената защита срещу алчни потребители.