Сравняват Апостол Карамитев с Жерар Филип и с английския гений Лорънс Оливие

13.11.2024 03:00 Пенчо Ковачев
Кадър от филма “Сватбите на Йоан Асен”
С Емилия Радева във филма “Легенда за любовта”

Той наистина е орисан да бъде Апостол(ът) на българското кино и театър.

Веднага след като “Любимец 13” тръгва по екраните, Апостол Карамитев бързо става любимец №1 на зрителите.

Той е първата истинска звезда на родното кино, ако мерим нещата с холивудски аршин. В първата тройка след години ще го последват Стефан Данаилов и Иван Иванов.

Карамитев дебютира още в третия филм на социалистическата кинематография - “Утро над родината” - и то в силно отрицателна роля: враждебно настроен към новата власт младеж. После се снима и в “Под игото”, “Наша земя”, “Песен за човека”, “Това се случи на улицата”...

Днес почти никой не си спомня наивно-романтичните ленти и героите му Ферхад в “Легенда за любовта” и Страхил в “Хайдушка клетва”, снимани малко преди “Любимец 13”.

Тогава кинокритиците го правят на пух и прах, но образът му в тях буквално разбива сърцата и мокри сънищата на ученичките, ако пак използваме холивудската стилистика.

Филмът на Владимир Янчев “Любимец 13” е осмият в кариерата на Апостол, но първият, който му носи истинска популярност и невероятна обич.

“Обичта на публиката, ще каже по-късно актьорът, е нещо, от което имаш нужда като от хляб. Днес можеш да се нахраниш до пресищане, но утре сутринта пак ще огладнееш...”.

Тогава в България не е имало шумни премиери с пищящи от възторг почитател(к)и, но за софиянци е било голямо изживяване да срещнат актьора в Докторската градина или по ул. “Раковски”, където минавал пътят му от дома на “Оборище” до Народния театър и ВИТИЗ, където преподавал на младите кандидати за слава. Младият тогава писател и сценарист Георги Мишев усетил това и го е вкарал в документалния късометражен филм “По “Раковски”. 

Както често се случва с хубавите неща, Апостол Карамитев става актьор съвсем случайно. Макар че още като дете в родния Бургас артистичната жила у него пулсира най-силно и той е неизменен участник във всички училищни представления.

Доброволно мъкне кофата с лепило и

лепи театралните

афиши в града - само

и само да го пуснат

в театралния салон,

за да гледа

поредната постановка.

Или пък мете киносалона, за да влезе без пари за филма. Когато завършва с отличие италианската гимназия, баща му, пристанищен работник, който издържа семейството си с конска каруца, го праща да учи медицина в столицата.

Преди това обаче служи войник и дори за известно време го пращат на фронта.

Още в първите си студентски дни през 1945 г. обаче Апостол Карамитев прочита във вестник, че е открита двегодишна театрална школа и решава да опита.

За изпитите се

подготвя сам

Живее в дома на братов приятел и миндерчето в малката кухничка, където спи, става единственият свидетел на артистичните му импровизации.

Когато излизат списъците с класирането на кандидатите, Карамитев се страхува да погледне в тях и моли случайно минаваща жена да види дали сред приетите няма името Апостол. Оказва се, че има, и то сред първите в списъка.

Приет е в класа на Стефан Сърчаджиев, но втората година се премества при Боян Дановски, при когото прави и дипломния си спектакъл - Орландо в “Както ви се хареса”.

Така двама от най-първите корифеи на българския театър заедно извайват и един от най-личните му бъдещи таланти. 

На 16 август 1947 г. е назначен в Народния театър. Вярно - като стажант, но пък още не е навършил и 24 години! През 1948 г. се жени за Маргарита Дупаринова, която вече е една от звездите на първия ни театър.

Дарбата му ще се шлифова с времето, но природата го е нарадила и с чар, мъжка красота и сексапил, с невроятна осанка и богато нюансиран глас, с бликаща енергия и чувство за имрпровизация, с интелектуално лице, което обаче лесно може да бъде превърнато във физиономия на мошеник по неволя (“Специалист по всичко”), или пък на обречен скептик (“Бялата стая”).

Някои го сравняват с английския гений Лорънс Оливие. Истината е, че той е идолът му в професията и Апостол като него е безкрайно взискателен и всеотдаен на сцената.

Френският режисьор Луи Дакен обаче го нарича “Жерар Филип на народните демокрации”. Карамитев наистина е равен по талант на френската звезда Жерар Филип, но пък в лицето му има нещо италианско - възкъдрава коса, тъмно лице с меланхолични очи и поглед, който може да бъде ту тъжен, ту прелъстяващ, ту експлозивно весел.

Ако съдбата не беше решила Апостол Карамитев да живее и твори в най-свирепите години на студената война, той можеше да се превърне и в първия ни истински конвертируем актьор. Можеше да направи световна кариера - да го снимат в италиански или френски филми, а защо не да стигне и до лелеяния от всички артисти Холивуд.

През 1971 г. Апостол озвучи сам всички роли в телевизионния сериал “Форсайтови” на Доналд Уилсън. Експеримент, за какъвто не се е осмелявал нито един друг български актьор.

Най-силната си драматична роля в киното Апостол Карамитев прави във филма на Методи Андонов “Бялата стая”. Героят му Александров е научен работник, който се разболява от рак. И докато лежи в бялата болнична стая, прави безпощадна равносметка на живота си. Достойно ли се е държал в института, или е отстъпвал пред догматиците. Наистина ли е направил всичко за любимата си жена. В крайна сметка май минусите натежават. За това свое изпълнение Карамитев

получава наградата

за най-добра мъжка

роля на кинофестивала “Златна роза” във Варна през 1968 г.

През 1972 г. Невена Коканова го навива да приеме ролята на цар Йоан Асен в суперпродукцията на Вили Цанков “Сватбите на Йоан Асен”.

Актьорът вече е болен от рак, но никой в екипа освен режисьора не знае. Снимат филма с тежки костюми при невероятни жега от 40 и повече градуси, но Апостол не се оплаква. В паузите между два кадъра ляга на земята, измъчван от неистови болки в гърба.

“А аз му виках: не се превземай бе, Апостоле, сецнал си се или имаш прищипване”, разказа ми приживе Коста Цонев, който изигра ролята на царския брат Александър.

На 9 октомври 1973 г. Карамитев

умира от рак

като героя му

Александров

За да запази кадрите от последната му роля, Вили Цанков доснима филма, като Коста Цонев поема и ролята на Йоан Асен.

На 3 юни 2000 г. в София почина Невена Коканова. От рак, както героинята й Невена в “Спомен за близначката” (1976).

През 2006 г. синът на Апостол Карамитев - Момчил, показа в София документалния си филм “Ваш даскал Апостол”. Тогава дълго говорихме с Момчил. Ето част от най-съкровеното признание на сина за великия му баща:

“Снимането на филма ми даде възможност да опозная повече баща си, както и себе си. Научих интересни факти за неговото детство, които никога и от никого не бях чувал. От г-жа Агнес Владова разбрах, че като по-млад баща ми е

имал намерение

да учи журналистика

(...) Някои от студентите му в НАТФИЗ твърдят, че баща ми бил щастлив само с тях, без да познават личния му живот. Той беше много дискретен човек и не е показвал радости и преживявания на всеослушание. Но аз съм бил с него в личния му живот и в НАТФИЗ и знам, че той имаше щастие и извън учебния театър.

Например, когато проверяваше какво със сестра ми сме научили в училище или в отношенията си с приятели, познати и непознати. Седели сме часове наред да имитираме хора и животни, както и ни е слушал да му разправяме за нашите приключения в училище и извън училище, как възприемаме хора и събития.

Той непрекъснато питаше за нашето мнение и така ни поставяше в позиция да се чувстваме равноправни участници в живота както него. Това никой не може да го разбере, докато не го почувства...”

Други от Възход и падение

Марк Зукърбърг записа своя версия на рап парче за жена си

Създателят на социалната мрежа "Фейсбук" Марк Зукърбърг записа своя версия на рап парчето Get Low заедно с американския изпълнител Ти-Пейн, предаде Би Би Си

Певицата Сиара е готова за бебе номер 5

Певицата Сиара и нейният съпруг Ръсел Уилсън са готови да станат отново родители. В интервю за сп. People изпълнителката заяви, че в момента е страшно ангажирана с отглеждането на четирите им деца

Продадоха за 18 млн.евро прокълнатата къща на Венеция - който я купи, умира

Неизвестен купувач се сдоби с прокълнатия палат на Венеция, както наричат Ка' Дарио. След като години наред готическата сграда, която има изглед към Канал Гранде, беше изложена за продажба

Доли Партън издава утре нов албум, вдъхновен от семейната й история

Кралицата на кънтри музиката Доли Партън издава утре, 15 ноември, нов албум, основан на семейната й история, съобщава АП. Smoky Mountain DNA - Family, Faith & Fables („ДНК от Смоуки Маунтин -

Изневярата на Хю Джакман разбила брака му

Бившата съпруга на Хю Джакман, Дебора-Лий Фърнес, изглежда потвърди истинската причина за тяхната раздяла, която двамата обявиха през септември 2023 г

>