Не идеология, а бизнес: Община Казанлък иска Чинията на Бузлуджа, за да привлича туристи
- Ще я ремонтират аварийно с пари от Европа
- И в този вид я посещават 50 000 на година
- В бъдеще там ще направят международен конгресен и културен център
Подкрепяте ли община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно Дома паметник на връх Бузлуджа за 10 години?
На този въпрос ще трябва да отговорят жителите на общината в местен референдум в неделя, на 17 ноември, по решение на общинския съвет. Идеята най-напред дойде от Консултативния комитет към кметицата Галина Стоянова.
Според закона допитването ще бъде валидно, ако на него отговорят най-малко 40 на сто от регистрираните 61 242 избиратели на последните местни избори. Местният парламент насрочи референдума с почти пълно единодушие - въздържаха се само трима от общинските съветници. Той гласува и 102 460 лева от бюджета на общината за провеждане на допитването.
Целта е занапред Чинията - изоставена, ограбена и рушаща се след национализацията ѝ през 1991 г., да се ползва за обучение и туризъм. За да стане това обаче, най-напред трябва спешно да се ремонтира покривът, да се затворят прозорците от външния кръг, да се възстановят електрическата и ВиК инсталацията и да се консервират допълнително мозайките.
Общинският съвет отпусна още 250 000 лева за тези дейности. Кметицата на Казанлък Галина Стоянова уверява, че
повече общински пари там няма да се харчат,
тъй като общината ще получи европейско финансиране от 6,9 млн. лв. чрез защитен проект. Парите са целеви и не могат да се използват за друго. Разчетите са при годишно посещение на Чинията от 100 хил. души. Това е реално, тъй като интересът към архитектурния паметник и сега е много голям, смятат експерти.
Галина Стоянова уточнява изрично още един момент: общината няма да възстановява идеологически някогашния Дом паметник на БКП. Датата на референдума бе избрана да е различна от 27 октомври - деня, в който бяха извенредните парламентарни избори: да не могат партиите да яхнат темата за свои цели.
Общината поиска да съхрани монумента, след като през септември 2021 г. Министерството на културата му даде статут на културна ценност от национално значение. Днес той участва в престижна класация на
25-те най-интересни изоставени сгради в света
По неофициални данни годишно го посещават около 50 000 души. В много по-далечна перспектива може да се превърне в международен конгресен и културен център.
Хората питат защо общината иска Чинията само за 10 години. Отговорът: понеже е частна държавна собственост, законът не позволява по-дълъг период.
Местните се вълнуват и дали общината ще съумее да стопанисва Чинията след ремонта. “Това и за мен е скрит страх”, признава кметицата Галина Стоянова. Обяснява обаче, че имала куража да поиска паметника, след като 15 г. се грижи успешно за тракийските гробници, които също са държавна собственост.
Тя каза, че според закона може еднолично да поиска монумента от областния управител на Стара Загора, който е негов принципал. “Но държа на референдума, за да получа съгласието на моите съграждани. Не действам на своя глава, тъй като задачата е голяма и нейното изпълнение не може да се побере само в един мандат. Думата на хората
при успешен референдум ще задължи и следващата местна власт
да изпълнява проекта”, обясни Стоянова.
Общината трябва да представи ясна концепция за управлението на Чинията пред областния управител, преди паметникът да ѝ бъде предоставен. Предпочитат и занапред техен партньор да бъде фондация “Проект Бузлуджа” - чрез спечелени проекти под ръководството на арх. Дора Иванова оттам привлякоха пари и се грижиха няколко години за Чинията.
От фондацията дори почистиха покрива и изградиха пътеки и перила, за да осигурят безопасен достъп на желаещите до вътрешността на обекта.
Бившият Дом паметник на БКП е под ключ, след като през април 2023 г.
РДСК и пожарната го обявиха за опасен
С това не са съгласни от фондация “Проект Бузлуджа”. От областта смятат обаче, че няма законно основание частна фондация да управлява държавна собственост. Още повече че общият им проект за съвместна дейност в утробата на Чинията с Министерството на културата и областта бил приключил.
А какво ще стане, ако по-малко от 40 на сто от избирателите отидат до урните? Отговор дава юристът Николай Златанов, председател на местния парламент: “В такъв случай общинският съвет може с гласуване да задължи кмета да поиска от областния управител паметника. За да може общината все пак да го стопанисва и управлява и
за да не се налага да връщаме на Брюксел осигурените вече пари”
Но засега в Казанлък не искат да мислят за подобна перспектива. Общината призовава съгражданите си да изпращат семейни снимки, свързани с Чинията на Бузлуджа, които тя качва на сайта си. В едно от обръщенията си кметицата Галина Стоянова им каза: “Убедена съм, че сте достатъчно зрели, за да не сте съучастници в разрушаването на Бузлуджа”.
Боливуд снима тук екшън за $ 32 млн.
В дните преди референдума в Казанлък пристигна екип от близо 100 души от Индия, който снима екшън филма Good Bad Ugly” (“Добрият, лошият, грозният”). Водят си и готвач, научи “24 часа”.
Главната роля в продукцията е поверена на известния индийски актьор Аджит Кумар, който има в кариерата си около 60 филмови роли. В родината си 53-годишният Кумар е наричан индийския Ален Делон.
Филмът е на Боливуд - компанията, известна като индийския Холивуд. Бюджетът му е 32 млн. долара, очаква се да бъде излъчен през 2025 го. Освен у нас той е сниман и в Испания и Индия.
Екипът избира да заснеме каскадите пред Чинията на Бузлуджа, тъй като с внушителния си вид монументът бил подходящ декор за екшън сцените. Те са поверени на професионални български каскадьори.
В Казанлък плъзна и слухът, че индийците търсят сред местните мъже статисти срещу надница от 80 лева на ден.
Чинията на Бузлуджа не за първи път става декор в международна продукция, припомнят от общината. Световноизвестни изпълнители са били привлечени от интересната ѝ архитектура.