Типове колеги, на които не може да разчитате да пазят тайна
Най-добре е на работа да не споделяте с никого това, което не сте готови да кажете и публично
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
"Той каза "Не ме цитирайте", но ми съобщи, че ние ще получим поръчката", започва гордо да споделя колегата пред шефа и екипа с каква поверителна информация се е сдобил. Естествено, не спестява името на въпросния "той" - иначе няма да е убедителен. Така барабар с "Не ме цитирайте" цитира онзи човек и дори през ум не му минава, че постъпва неетично.
Много прозаична случка, сигурно сте били свидетели на много подобни. Сигурно сте си патили от колеги, които са разгласявали информация, макар да е трябвало да я държат в тайна. Просто не бива да вярвате, че "между нас да си остане", "не ме цитирай" и т.н. ви предпазва. Дори онзи насреща да ви отговори "Ама разбира се", нямате никаква гаранция, освен ако не сте абсолютно сигурни в неговия морал.
Има няколко типа колеги, за които може да сте сигурни в обратното - че ще разпространят онова, което е трябвало между вас да си остане. За някои е лесно да се досетите, за други не толкова.
Силно афектирани, пред Иванов коментирате шефа или му съобщавате поверителна информация. Ако той ви е конкурент, веднага ще изприпка да ви цитира, за да ви дискредитира и да увеличи собствените си шансове в състезанието. От само себе си се разбира, че е изключително глупаво да не си държите устата в такъв случай.
Георгиева може и да не ви е конкурентка, а да ви мрази, пък вие да не знаете. Подсещате, че има с какво да ви отмъсти, като й казвате "между нас да си остане". Е, няма, ще го разтръби с най-огромно удоволствие, за да ви злепостави. Може и така умело да го направи, че да продължите да не знаете, че ви е коварен таен враг.
Доносникът също ще изтича да докладва, той смята за свой дълг да информира какво говорите, особено пък по адрес на шефа. А че не пазите поверените ви служебни сведения - това си е направо корпоративно престъпление, което той няма право да затаи пред ръководството.
Така е и с интригант - с финес ще ви издаде. Той може да няма пряк интерес да разпространи онова, което уж тайно сте му казали. Само че на него му доставя удоволствие да сплетничи, няма да се сдържи.
За тези типове не е трудно да прозрете, че се налага грижливо да се пазите. Трябва обаче да не се изпускате и пред колега самохвалко.
Не изглежда лош човек, просто обича да си се фука, гледате с лека насмешка на характеропатията му и не преценявате, че не бива да му имате доверие. Само че като го снабдите с информация или с мнението си, той задължително ще ви цитира, понеже част от хвалипръцковщината му е да демонстрира колко е осведомен. Да показва, че хората му споделят. А ако пък вие имате власт и авторитет, няма начин да не ви цитира, сякаш крещи "Я вижте с какви хора си приказвам и ми се доверяват".
Самохвалкото е и толкова самовлюбен, че и през ум не му минава как се излага, признавайки, че разпространява нещо, за което някой го е помолил да не го цитира.
Има един тип хора, които народът нарича със звучните имена плямпало или лапацало. Те не са нарочни и злонамерени издайници. Но толкова много приказват, че не се усещат как съобщават, каквото им хрумне на момента. Устата им е по-бърза от мисълта.
Лапацалото ще разкаже онова, което е трябвало между вас да си остане, а после искрено ще ви се извинява, ще се разкайва и инфантилно ще ви се кълне "Никога повече няма да правя така". Но вие не му вярвайте - ще прави, защото си е такъв.
Особен опасен тип са едни съвременни циници, които смятат, че такова нещо като "между нас да си остане" вече не може да съществува. В службата - пък съвсем. Всичко е на показ, всичко се споделя, даже пред много широка публика в професионалните и в масовите социални мрежи, където вероятно всички колеги са ви и приятели.
Циникът смята, че това, което сега му казвате на четири очи и предупреждавате да не бъде цитирано, после ще го кажете на други, че и ще го "обнародвате" във фейсбук, да речем. Следователно ако колегата при необходимост го спомене някъде (естествено, заради някаква своя полза), не прави нищо чак толкова неетично. То ще си изтече по някакъв начин, защото вие няма да се сдържите да не го разпространявате - нали ви вълнува.
Според някои психолози и социолози бумът на технологичните възможности за споделяне през последните две десетилетия е променил у цели поколения възприятията за дискретност, срам и вина, т.е. морала. За да се изявят, хората без свян разкриват толкова много за себе си - от закуската през новите дрехи до мнението си по въпроси, от които нищо не разбират, и са готови да го поставят на обсъждане. Следователно с изрази като "не ме цитирай" и "между нас да си остане" се правят на интересни, а не изказват желание.
Особено пък като говорят с колега, а не с доверен приятел. Впрочем самата дума "приятел" е силно девалвирала - нали във фейсбук така се наричат хиляди хора, които са ви бегли познати или съвсем непознати.
Може би това е причина иначе неглупав човек да си позволи да разказва за разговори, състояли се на четири очи и при изрична молба да не се цитират, пред направо масова аудитория. Той не знае мярката за дискретност. Не се срамува да наруши своеобразния договор, че е продължил да слуша след "не ме цитирайте", а не е казал "А, не, замълчете". И не изпитва вина, когато това е станала известно в достатъчно големи размери.
Поуката е, че ако ви се случва често да приказвате пред колеги със съмнителната застраховка "между нас да си остане", трябва да си върнете здравия разум. В службата никой не ви дължи междуличностна лоялност, така че не споделяйте нищо, което не сте готови да кажете и публично. Иначе ще се намери кой друг да го каже публично и може много да съжалявате.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Печелите или губите с шеф, който е слуга на подчинените си
Как високият коефициент на позитивност води към успех
Трик да се учите от грешките си, без да страда егото ви
Как да работите с невъзпитан колега
Техники да излезете от армията на „компетентните тихи" и безстрашно да се саморекламирате
Тактики за умно измъкване, като не можете или не искате да отговорите
Перфекционизмът е път към неуспех. Колко да се стараете, за да не се престаравате
Щом на шефа не му пука за личния ви живот, с него не ви чака и успех в работата
Вместо доброта - стратегическо използване на гнева за успех в кариерата
Как да се сработвате с колега некадърник
Индивидуалист или конформист? Цивилизационен избор, който определя успеха
Не завиждайте на колеги, възхищавайте им се и ще сте по-успешни