Ситуацията в "Левски": Чужденците пред младите от академията. Защо?
След срамната загуба на „Левски" с 2:3 от „Септември" на собствения стадион е време да се запитаме защо в чужбина се налагат младите, а тук – не.
"Левски" загуби за първи път в историята си от този съперник, но интересното е, че и трите гола на „Септември" бяха отбелязани от, според ръководството „ненужни юноши".
Два гола вкара Рупанов и един – Асен Чандъров.
Двамата бяха преотстъпени на „Септември" с мисълта, че не са достатъчно добри за уж борещия се за титла „Левски".
Но как може един отбор да очаква успех, ако пренебрегва собствените си таланти, без да им дава реален шанс за изява?
Ако погледнем успешни европейски клубове като „Аякс" и „Динамо" (Загреб), които последователно налагат млади играчи и след това ги продават на водещи отбори, е видно, че този модел не само носи спортен успех, но и създава стабилност на финансите.
„Аякс" е пример за дългосрочна стратегия: техните млади футболисти са гръбнакът на отбора, а клубът развива и продава нови таланти, като използва приходите за укрепване на структурата си.
В „Левски" обаче моделът изглежда противоположен – привличат се чужденци със съмнителни качества и краткотрайни контракти, които не носят нито качествена игра, нито дългосрочни ползи.
Още по-притеснителното е, че млади играчи като Рупанов биват изпращани под наем, за да се освободят места за чужденци, които рядко отговарят на очакванията.
Ако тези играчи не получават възможност за изява и развитие, как може да се очаква, че в бъдеще ще допринесат за успеха на „Левски" или дори на национално ниво?
Пример е Мустафа Сангаре, който дойде това лято от третата португалска дивизия и първоначално вкара няколко гола срещу слаби съперници.
След тези наченки на успех бързо бе възхвален като дългоочаквания нападател на "Левски".
Да, ама не – дойде есента, и се видя, че всички тези странни имена в "Левски" няма как да направят отбора готов за титлата.
Истината е, че „сините" не разполагат с достатъчни финанси, които да хвърлят за експериментални футболисти, но въпреки това продължават да правят точно това.
Пример за отбор без пари, който играе невероятно, е гигантът „Барселона" в момента.
През последните години „каталунците" платиха огромни суми за нови играчи, но в крайна сметка не постигнаха резултати и се оказаха близко до фалита.
Затова се върнаха към налагането на млади таланти, които в момента блестят и надделяват над големи съперници.
Ето че, ако се иска, може да се налагат играчи от академията и да се дават шансове.
Да, нашите български футболисти не са на нивото на тези от "Ла Масия", но когато нямаш пари, вместо да си даваш и последните за посредствени чужденци, може би е време най-накрая да се обърнеш към собствената си академия.
На българските футболисти почти никога не се дава шанс да играят – предпочитат се чужденците с големи заплати.
Как после да не се очаква младите да са по дискотеките, след като е почти сигурно, че никога няма да получат шанс?
За резила на "Левски" голяма вина трябва да носи и Генчев, който продължава да налага една стара система на игра, която явно не работи.
Стилът на "сините" в последните мачове е високи топки към двуметровите Сангаре и Колев, които оттам трябва да направят нещо.
А когато има проблем, винаги се разчита на статични положения, а не на смислено разиграване.
Когато Генчев трябва да се обърне към резервите, не решава да пусне играчи като Стефанов, който се е показал като винаги готов да помогне на отбора си, а избира имена като Фадига и Икенна.
Притеснително е, че за "сините" отново се задава този кръговрат, който беше и преди опасността от фалит.
Много пари за слаби футболисти и разбира се, без резултати.
"Левски" си разпродаде ядрото от силни футболисти като Уелтън, Георги Миланов, Кръстев (който беше под наем) и Кордоба.
Сега в отбора от "Герена" са останали чужденци, които не знаят какво правят там, а младите, които знаят - като Рупанов и други по школите, не получават шанс.