Данък върху захарта: какво ни учи световният опит?
От Великобритания до Мексико – различни подходи, но обща цел за здравословно хранене
Преди месец председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков предложи да се въведе данък върху захарта, който на първо място да обхване безалкохолните напитки, а след това и други подсладени продукти. Целта е така да се стимулира по-здравословното хранене и да се ограничи тежестта на свързаните със затлъстяването и прекаляването със сладкото заболявания като диабет, кариеси, възпалени венци, инфекции на устната кухина, високо кръвно и други. Идеята му е захарта да бъде третирана като тютюна и дори върху опаковките да се появят смущаващите изображения и послания, които са характерни за кутиите от цигари.
Според статистиката тийнейджърите в България приемат годишно по 42 кг захар
под формата на лакомства и безалкохолни напитки. А Световната здравна организация (СЗО) препоръчва не повече от 25 г дневно, или около 9,1 кг на година. Това число е десетки пъти по-малко от това, което консумира българският тийнейджър, без да се замисли върху последствията, които могат да влошат качеството му на живот в бъдеще.
Д-р Шарков подкрепи тезата си, като посочи 50 държави, които са обложили с данък безалкохолните, и се зарече, че ще лобира за въвеждането му и у нас. Според него парите, които биха се генерирали от въпросната мярка, могат да се реинвестират в бюджета на здравеопазването.
“Тоягата е това – налагат се данъци като върху тютюневите изделия и на базата на убеждение, на по-скъпите продукти, се намали тютюнопушенето. Аз настоявам да се случи подобен процес и при консумирането на захар – а как ще случи той, сяда се и се обсъжда с представители на бизнеса, здравеопазването и пациентите”, допълни още той.
В Европа концентрацията на сладко в безалкохолните напитки се облага с данъци в 9 държави – Белгия, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Латвия, Норвегия, Португалия и Обединеното кралство. А в световен мащаб подобно законодателство съществува в страни като Мексико, Южна Африка и Сингапур. Аргументите за въвеждането на мярката варират от това да се увеличат приходите в хазната до стимулирането на здравословния начин на живот. Механизмът, по който работят тези такси, е изключително прост. Те карат производителите да плащат определена сума на държавата, когато техният продукт съдържа определена със закон концентрация на захар. За да не бърка в своя джоб, бизнесът увеличава цената на предлагания продукт - така купувачът да плаща на държавата вместо него. По-високата цена отказва част от хората да го купуват.
Според проучване на Техническия университет в Мюнхен от ноември 2023 г. специалните данъци върху сладкото може да повлияят много добре на здравето. Изследователите са изчислили, че
мярката може да предотврати до 240 хил. случая на диабет тип 2
през следващите 20 г., ако бъде въведена в Германия. Тя също така би могла да помогне да се избегнат или значително да се намалят между 17 до 30 хил. смъртни случая, свързани с лошото хранене.
“Облагането на нездравословните продукти създава по-здраво население. Това има положителен ефект върху цялото общество - по-малко болести и увреждания и повече приходи за предоставяне на обществени услуги. В случая с алкохола данъците помагат и за намаляване на насилието и катастрофите”, заяви д-р Рюдигер Креч, директор на отдел “Промотиране на здравето” в СЗО.
Великобритания е европейската държава, където таксата върху захарта дава най-добри резултати. Тя е въведена през 2016 г. и се казва “Данък за индустрията за безалкохолни напитки”. Той влиза в сила на 6 април 2018 г. Съгласно разпорежданията производителите се облагат според обема на подсладените със захар безалкохолни, които произвеждат или внасят. Напитките с общо съдържание на захар над 5 г на 100 милилитра се облагат с 18 пенса на литър, а тези с общо съдържание на захар над 8 г на 100 милилитра - с 24 пенса на литър. Смята се, че мярката генерира допълнителни приходи в размер на 1 млрд. паунда годишно в бюджета на кралството. Уестминстър решава, че с тях ще се осигури финансиране на спорта в училищата. Но според правителствени данни захарният данък е събрал около 336 млн. паунда за периода 2019-2020 г.
Тази година учени от Университета в Кеймбридж установиха, че през 11-те месеца след въвеждането на данъка дневната консумация на захар от напитките е намаляла средно с 3 г при децата и с 5,2 г при възрастните.
През 2012 г. Франция бе сред първите европейски държави, въвели данък
върху подсладените напитки. Но ставката беше фиксирана и се считаше за ниска (0,076 евро на литър), а СЗО настоява за прогресивно данъчно облагане с нива от поне 20% от крайната цена.
През 2018 г. законът беше изменен и бяха направени няколко промени в първоначалния замисъл на данъка. Ставката му от плоска се превърна в прогресивна, със система от нива в зависимост от съдържанието на добавена захар (от 0,03 евро до 0,24 евро на литър). За типична газирана напитка, подсладена със захар, тази промяна представляваше значително увеличение (за безалкохолно с 12 г добавена захар на литър данъкът се удвои). При преразглеждането също така се разграничиха напитките, подсладени със захар, от тези с изкуствени подсладители, като се прилагат различни данъчни ставки в зависимост от вида на използваното вещество, за разлика от първата версия на данъка.
От 1922 г. в Норвегия се прилага общ данък върху продуктите с рафинирана захар, въведен по-скоро с цел увеличаване на държавните приходи, отколкото за намаляване на потреблението на вредните храни и напитки. През 2017 г. данъкът върху течностите с високо съдържание на захар е определен на 3,34 крони на литър. В началото на следващата година Осло увеличава нивото на таксата с 83% за всички подсладени храни, и с 42% за напитките. Така облагането на захарта на литър бива увеличено на 4,75 крони на литър и се прилага за течности, които са естествено или изкуствено подсладени.
През септември 2013 г. президентът на Мексико Енрике Пеня Нието в своя пакет от фискални закони предложи 10% данък върху всички безалкохолни напитки, особено газираните, с намерението да намали броя на хората с диабет и други сърдечносъдови или ендокринни заболявания. По данни на правителството през 2011 г. лечението на всеки пациент с диабет е струвало на здравната система там около 708 долара годишно, като общите разходи през 2010 г. са възлизали на 778 млн. долара.
През октомври 2013 г. мексиканските законодатели одобряват данък от 1 песо на литър (или около 0,08 щатски долара) върху газираните напитки, заедно с 5% данък върху нездравословните храни. Последствията не закъсняват. Проучване от 2017 г., публикувано в Journal of Nutrition, установи, че
консумацията на безалкохолни напитки е намаляла с 6,3%,
като най-голямо е било понижението сред домакинствата с по-ниски доходи, жителите на градските райони и децата. Изследователите установяват 16,2% увеличение в приема на вода в бедните райони и тези от средната класа.
В бюджета си за 2016 г. правителството на Южна Африка предложи данък върху подсладените със захар напитки. Въпреки това подобни такси бяха въведени едва през април 2018 г. Тогава данъкът беше определен на 2,1 цента на грам захар за всеки грам над 4 г на 100 мл подсладена напитка. Таксата изключваше плодовите сокове, въпреки че здравните специалисти предупреждаваха, че те са също толкова вредни за човека, колкото и безалкохолното. През 2022 г. правителството в Претория разшири обхвата на данъка и върху тях.