Васил Найденов: Докога с това “аз, аз, аз”? Политиците си играят с народа в омагьосан кръг, но търпението свършва
Никога не бих станал министър на културата - това е голяма отговорност
- Г-н Найденов, как един толкова успял в своята кариера и заслужил обичта на няколко поколения българин възприема политическата ситуация, в която сме за пореден път?
- Въртим се в един омагьосан кръг, който обаче не е в полза на политиците. Играят тази игра, както ние играем на сцената. Политиката е същата сцена, даже още по-особена. Една от причините хората да спрат да гласуват е, че колкото и да са наивни, търпението им в един момент се изчерпва не само заради материални проблеми, но и чисто идеологически.
Публиката, народът вижда всичко, нямаме право дори за миг да го подценяваме. Няма значение каква професия имат хората, на каква възраст са, с какъв интелект, нищо не може да се скрие от тях. Търпят до време, много бързо забравят, но някои неща ги помнят, затова трябва да се внимава. На сцената нямаш право нито за секунда да се отпуснеш, без значение дали си артис,т или политик.
- Има ли измъкване, избори вече се правят през няколко месеца?
- Виждам това перпетуум-мобиле, което се надиграва през цялото време. Заради начина, по който политиците разсъждават: “Аз, аз и аз”, никога няма да се стигне до консенсус. Но те трябва да намерят някакъв начин. Народът не е виновен, а му се налага да търпи политическите им амбиции.
- Не сте ли получавали предложения да влезете в политиката?
- Предлагали са преди много години и на мен, и на Богдана (Карадочева - б.р.) да влезем в парламента. Много се забавлявахме. Аз съм човек, който непрекъснато закъснява, колкото и да се напъвам и да се старая, толкова повече закъснявам. Земетресение ще стане, асансьорът ще спре... Установих, че колкото по-късно тръгна, толкова повече ми се получават нещата.
Иначе бил съм в национален съвет за музика две години подред. Много неща минаха през мен, бях най-младият, всички останали бяха професори и академици. Не съм много за администрация, но съм се старал колкото мога, да помогна.
- А бихте ли приели покана да станете министър на културата?
- Аз? О, не! Никога! Това е голяма отговорност. Не всеки човек може да се нагърби с подобно нещо. Струва ми се, че много хора подхождат доста лековато и приемат позиции, които не са за тях. А народът ни не е виновен, че даден човек има някакви амбиции.
- Преди няколко години имаше инициатива да звучи повече българската музика в радио и тв ефира. Има ли все още разговори?
- Аз съм в основата на цялата работа. Иван Димитров, шефът на “Музикаутор”, ми се обади тогава да помагам. Отидох при Марешки, за когото съм пял, за да влезе в парламента, разговарях и с шефа на “Атака”, който ни е приятел - на мен, на Богдана и на Стефан Димитров. Видях се и с Вежди Рашидов, по това време беше шеф на комисията по култура. Почти никой от колегите не дойде тогава, бяхме само аз, Орлин Горанов, Наско от Б.Т.Р., може би ще изпусна някого. Стана ясно, че даден човек, чието име няма да кажа, не позволява това да се случи. След това мои колеги се обединиха със същите искания, но аз вече не участвах, защото знаех, че отново нищо няма да се получи.
- Тази вечер имате голям концерт в София, какво ще чуе публиката?
- Тази програма е от доста време, много обширна. Над 3 часа репертоар ще бъде в зала "Пиротска 5", хората знаят всички песни и трябва много да внимавам, защото, ако объркам една думичка, публиката веднага разбира, помни текста по-добре от мен. Не мога да си позволя да импровизирам. Въпреки че звучи самохвално, явно все пак съм свършил нещо през тези години.
Много е смешно, като отидем някъде и кажат: “Ще може ли да пеете около 40-50 минути?”, и ние се смеем. Повечето ми колеги, без да искам да ги обидя, са доста скромни във времетраенето на програмите си по ред причини. Ние не можем да се съберем в толкова кратко време, защото дори с най-известните песни минаваме час и 15 минути. Хората ги искат.
В никакъв случай не съм бил най-пусканият изпълнител, даже в началото страдах за съдбата на много песни, които наистина не намериха място. Но това е нормално, редакторите избират няколко неща, другите ги хвърлят.
До ден днешен е така, даже още по-страшно, защото все по-малко се пуска българска музика. Това е един много дълъг и неприятен разговор. Няма държава около нас, която да не пуска своята си музика. Непрекъснато гледам готварски предавания и едно от тях е на грък, който обикаля да показва красотите и кухнята на своята страна. През цялото време върви гръцка музика.
- Концертите ви винаги са много емоционални, непрекъснато контактувате с публиката. Откъде идва тази неспирна енергия?
- Не го мисля като енергия. Това не е копче, което да натисна и да съм енергичен. Тези дни бях във Варна и не се чувствах добре, но концертът мина много добре. Пеенето е пеене, програмата си върви, но има моменти, в които знаеш какво да кажеш, как да импровизираш - ден ти е, сякаш нещата сами си вървят. Дори и да се случи понякога звукът да не е добър, хората ще ти простят, ако имаш необходимото темпо и енергия. И крайният резултат е пет пъти по-добър, отколкото, ако застанеш статично, изпееш си нещата, дори и да са великолепно аранжирани и изпълнени, те не стигат до драгия зрител, който седи и те мери. Ако нямам енергия, ще ме изстрелят много бързо. Не разчитам на билбордове, на любовници, на политически групировки, на хора, които да плащат зад мен. Не разчитам на всички тези игри, с които много от младите хора се занимават. Имат резултат, но практиката показва, че е ден до пладне. Някои се задържат малко по-дълго, обаче има едно но...
- Какво им трябва на младите, за да се задържат на сцената?
- Трябва им повече духовност. Да умеят да импровизират и да не оставят нещата единствено на самотек. Да не разчитат само на автори и аранжименти. Човек сам трябва да се понапъне. Ако го бива, да си седне на някои части от тялото и да започне да мисли не само как търговски ще го продаде, а и тези думички, които изпява, да звучат така, че хората да си кажат, че и на тях им се е случило такова нещо, по същия начин са били обичани, лъгани. Трябва да докоснеш хората. Ще ги излъжеш с много картинки, балети, голотия и т.н., но ден до пладне. След пет или десет лета теб няма да те има, защото тази песен няма никаква енергия да докосне хората.
- Имате ли архив със свои концерти и видеа?
- Никога не съм бил архивар, не си пазя нещата, даже плочите си ги нямам. Преди 2-3 дни накарах шофьора ми да намери в интернет концерти, които вървят в Русия, на топартистите им. Оказа се, че с тези хора съм работил, били сме заедно в гримьорни, снимали сме се. Те вече са на възраст, имат бизнес в Русия. Нищо не пазя от тези неща, а това е част от живота ми.
- Какво трябва да ви провокира, за да запишете нова песен?
- Да имаш екип, с който да работиш. От друга страна, и това, което опитах да направя - да се пуска малко повече българска музика. Някои журналисти написаха доста глупости, когато искахме музикантите от нашето поколение да получават пенсия. Имаше коментари като: “Не му ли стигат на Васил тия пари, че иска още и от държавата?”. Пълни глупости, как ще се оправя с една пенсия, колкото и достойна да е тя. Направих го заради нещо съвсем друго. Оказа се, че мой колега от “Диана експрес” охранява някакви складове с пушка. А с него сме работили години наред и е носил бая приходи на тая държава, така че трябва да получава пенсия. Не всеки може да е Лили Иванова. Времето променя много неща.
- Отдавна не сте издавали албум, защо?
- Може и да събера новите песни в албум. Тези дни си говорихме с Владимир Зомбори, който иска да направим дует. Сега довършвам една песен и може да я пусна до Нова година. За нея съм повлиян от филма “Планината Броубек”, който винаги сравнявам с “Козият рог”, колкото и абсурдно да звучи, защото са съвсем различни времена и проблеми. Но доказват едно и също нещо, че природата е по-силна от всичко, без да се правя на философ. Няма никакво значение кой кого обича, какви са измеренията, правилата на човешкото общество. По-важното е, че природата е над всичко, отново има пролет, отново има кокиче, отново има надежда, че ще има живот. Това е много важен момент за всеки един от нас, защото сме човешки същества и оцеляваме под това небе.
Важно е да има органичност в това, което казваш, да намериш възлова дума в един текст. За три минути можеш да разкажеш една човешка история, която веднага ще докосне хората, ще ги пипне. Хората се преумориха от липсата на човещина.
- Утре - 10 ноември, се навършват 35 години от началото на т.нар. преход у нас. По времето на социализма случвало ли се е да ви санкционират?
- Това бяха страшни глупости. Някой някъде получаваше пари да следи и наблюдава. Имах някакво наказание от Обединение “Музика”, след като се върнах от Русия, защото моите колеги били купували печки, перални. Работихме четири месеца там и не мога да им кажа да не си купуват, като имат пари. Имаше малки хора, които създаваха проблеми, и сега ги има същите в политическите формации.
С един приятел се шегувахме, че ще си направим партия. Преди няколко седмици бях с коронавирус и отидох на рентген. Попитах рентгеноложките дали биха се разписали за наша партия, отговориха: “Разбира се!”. После бях при други лекари, те също се съгласиха. След няколко дни бяхме в някаква кръчма, където всички също казаха, че ще се разпишат, за нула време събрахме сума гласове. Бяхме в Русе на площада, където имаше 15-16 хил. човека, ако бях пуснал 2-3 девойки сред зрителите да се разписват, след четвъртия площад ще сме готови за избори. (Смее се.)
- Пътувате доста из страната, къде най-често правите концерти?
- Обикалям непрекъснато големите градове. Във Варна например вече трябва да ми дадат жителство, през няколко дни съм там. Едно време не беше така. Колкото и днес да подценяваме Обединение “Музика”, те много добре знаеха как, кога и къде да се правят концерти. Нямахме право да работим повече от два пъти в годината в София, за да има интерес от публиката. Не може да ходиш през пет дни на едно и също място, защото ти научават и кътните зъби. От тази гледна точка нещата сега са много нерегламентирани, оставени са на самотек. Обединение “Музика” колкото беше вредно, толкова бе и полезно, защото бяха наясно административно как се пълнят зали. Във всеки град имаха структура.
А иначе са ми правили проблеми за обеци, дълга коса, гуменки, кецове и т.н.
- Как се появи прякорът Васко Кеца, харесвахте ли го?
- Това е вид любов. Беше ми много смешно, като започнаха да го използват. Получавал съм какво ли не във формата на кецове - цветя в порцеланови кецове, торта с формата на кецове...
- Колко такива обувки имате?
- Никога не съм ги броил. Имах една много смешна случка. На някакъв концерт поискаха да си сменя кецовете с обувки, защото не можело да седна с тях пред рояла. Дадоха ми някакъв чифт, но с много малък номер и се движех като японка по сцената.
- Във фейсбук има профил с вашето име, който периодично прави различни инициативи, вие ли стоите зад него?
- Не, нямам личен профил. Наскоро си говорих с една актриса, която ми каза, че често ѝ пиша. Онемях, явно някой се представя за мен. Има само една официална фен страница, за която знам, и тя се поддържа от моя почитателка.
В интернет пък има клип, направен от изкуствен интелект, който рекламира някакво лекарство. Без моето съгласие са използвали лицето ми, гласът е същият като моя, тембърът... всичко е едно към едно.
Визитка
Роден на 3 септември 1950 г. в София
Завършва Строителния техникум "Христо Ботев", а след това и естрадния отдел със специалност "Пиано" в Музикалната академия.
През 1979 г. песента му от филма "Адаптация" печели "Мелодия на годината".
През същата година Васил Найденов получава и първа награда на "Златният Орфей" с "Предутрин"