"От Берлин редовно питат: Какво мислят българите?"
"По-добре е сега да отворим гардероба, вместо след 100 години призраците още да са там и в полунощ да започнат да бродят из жилището", казва пред "Дойче веле" германската посланичка Ирене Планк.
ДВ: Къде бяхте преди 35 години, когато падна Стената?
Ирене Планк: През май 1989 година започнах да уча в Дипломатическото училище. Ръководителите ми прецениха, че познанията ми по френски език не са на нивото, на което трябва да са. Затова ме пратиха с колеги на езиков курс през ноември в Ардените в Белгия.
На тази вечер с мои приятелки и колежки се бяхме събрали в една стая и пиехме вино. В един момент се почука на вратата и чухме: "Отваряйте бързо, нещо изключително се случи." "Какво?", попитахме ние. "Стената падна!". Разсмяхме се и казахме: "Добър опит, но опитайте с нещо друго." "Не, наистина, ако не ми вярвате, елате долу да видите телевизора." Слязохме долу, видяхме какво се случва и веднага се натоварихме на колите и тръгнахме към Берлин. Прекарахме три дни там. Беше грандиозно.
ДВ: Какво беше настроението?
Планк: Не бях преживявала подобно нещо дотогава, не съм го преживявала и след това. Нямаше бариери между хората, всеки говореше с всекиго. По облеклото, но и по погледа можехме да познаем хората, дошли от Източна Германия. Много бързо се намирахме, сядахме да хапнем заедно. Малките ресторанти дори не взимаха пари. Приличаше на рай. Всеки говореше с всеки, всеки можеше да спи на дивана на другия. След тези три дни се върнахме обратно на нашето езиково училище и получихме наказание, че сме го напуснали без позволение.
ДВ: Дори в тази ситуация?
Планк: Трябва да има ред!
ДВ: Какво знаехте за България тогава?
Планк: Честно казано, малко. В повечето случаи нямахме поглед към страните зад Желязната завеса. Беше много трудно да отидеш там. Представяхме си неща, основно повлияни от Студената война. Бях виждала как изглеждат хубавите плажове на Черно море, но колко красива и богата е България всъщност не знаех.
ДВ: От година и половина сте тук. Кое е най-интересното нещо за България, което научихте?
Планк: Ширината и дълбочината на страната и то не само в географски смисъл. Всичко ме изненада. Преди да дойда, не знаех, че Пловдив е най-старият постоянно заселен град в Европа. Не знаех, че във Варна е най-старото злато на света. Представях си по друг начин дори градския транспорт в София - например това прекрасно метро, не го очаквах. Не си представях, че в това метро мога да заговоря хората на немски език и всеки трети ще ми отговори. Преди да дойда, посетих концерт на Софийската филхармония в залата на Берлинската филхармония и бях впечатлена. Така че това не ме изненада. Но ме изненада програмата на Софийската опера и балет - целият "Пръстен на нибелунга" на Вагнер да се постави по този начин, Софийската опера не отстъпва на никоя друга опера в Европа.
Страната е толкова хубава. Накъдето и да пътуваш, е толкова красиво. Често не мога да работя в колата, защото гледам през прозореца и се наслаждавам.
ДВ: Любимата Ви храна в България?
Планк: Много конвенционален избор, но не искам оттук нататък да се разделям с лютеницата никога.
ДВ: Коя е любимата ви дума на български?
Планк: "Спокойно". Следвана от "фойерверки". Котаракът ми, който е спасен от улицата тук в София, никога не може да вземе решение. Затова съм го кръстила "Може би".
ДВ: Колко важна е България за Германия?
Планк: Най-важното в нашите отношения е, че става дума за приятелство. А приятелствата между различните култури са рядкост. Вярвам, че това приятелство е по-ясно за българите, отколкото за германците. Много германци гледат по-повърхностно и просто идват с удоволствие на почивка в България. На политическо ниво обаче сме наясно за значимостта на това приятелство. От Берлин редовно ни питат "Какво мислят българите?". Като посолство работим и за това да помогнем България да стане по-популярна в Германия. Много се радвам на чудесната ни съвместна работа с Българското посолство в Берлин и посланик Порожанов. Трябва обаче да постарая повече, защото моят български е по-лош от техния немски.
ДВ: Колко е трудно да се развиват отношения с една държава, която от години няма стабилно правителство?
Планк: Имате предвид живата българска демокрация и постоянното гласуване? Наистина на определено ниво отношенията страдат. Бихме имали много по-сериозен обмен между парламентите и министерствата. Представете си как канцлерът планира пътуване до България, но не можем да му кажем кой премиер ще го посрещне. Трудно е. Радваме се, че сега парламентите ще бъдат по-активни.
ДВ: Имате предвид конституционните промени?
Планк: Да, те помагат, за да се поддържат интензивни отношения между парламентите, както бяха преди. Няма да повярвате, но нашата парламентарна група за приятелство искаше да дойде в България през уикенда около 27 октомври, беше планирано отдавна. Е, посъветвахме ги все пак да не идват точно на изборите, защото няма кой да си говори с тях.
Надяваме се, че ще има стабилно правителство и ще възстановим редовните посещения между двете страни. Ние работим активно и за развитие на партньорства между отделните градове, а те нямат общо с националната политика.
ДВ: Разбрахте ли защо за българските партии е толкова трудно да формират правителство?
Планк: В момента сме в такава фаза. Не искам да коментирам отделните партии, но смятам, че един от факторите е, че икономическата ситуация в България въпреки политическите трудности е добра. Това означава, че политиката за много хора не е решаваща, т.е. не трябва да се случи нещо там, за да се отпушат икономически нещата. Повечето хора живеят по-добре, отколкото преди три години.
Само една трета гласуват, какво става с другите две трети? Доброто икономическо положение допринася за това хората да не се интересуват толкова от политика. Намирам това за лошо - за нас България е важен партньор, който понякога е политически много тих и гласът му не се чува в Брюксел. Ще се радваме България отново да е по-активна в Брюксел. Освен това страната губи толкова много пари от Плана за възстановяване и устойчивост. Тъжно ми е, когато си помисля колко важни неща можеха да бъдат направени с тези средства.
ДВ: Да се върнем към Германия: вече 35 години няма стена, но между източните и западните провинции се издигат едни невидими стени. Какво можеше да бъде направено по-добре, за да се срутят и те?
Планк: Много е лесно обществените проблеми да бъдат дискутирани само на ниво изток-запад. Но според мен можем да надградим дебата, ако говорим за отделните групи в обществото. Интересите ни са различни, ако сме млади или стари, ако имаме висше образование или нямаме такова, ако живеем в малки населени места или в голям град, ако се движим с автомобил или с градския транспорт. Ако съм възрастна, живея в малко населено място и се движа с градския транспорт например, ще имам много повече проблеми, отколкото ако съм студентка в Берлин с колело.
Един от големите проблеми за ГДР беше емиграцията и това българите могат да разберат добре. След падането на Берлинската стена много млади и квалифицирани хора отидоха както в Западна Германия, така и в чужбина. Други разделителни линии е имало и преди това. Статистиката дори преди 120 години показва, че още тогава е имало структурни разлики, различна форма на селското стопанство в т.нар. стари и нови провинции. Трябва да погледнем към интересите на различните хора и да се запитаме дали на тях е обърнато внимание от федералната политика.
Дискусията за миналото наистина е важна и го виждам в България по отношение на начина, по който се води или не се води дискусията за социалистическото минало. Сещам се за противопоставянето за Съветския паметник в София. Мислех си как се нахвърлихме един върху друг сякаш е 1989 година. Защо чак сега и то с такъв емоционален заряд? Не може ли да се подходи по-креативно - например да се помисли какво друго може да се направи с паметника? В Германия в момента колониализмът е голяма тема. Един германски град например реши да наклони паметника на човек, който очевидно е извършвал престъпления в Намибия. И това провокира хората да се замислят какъв е този паметник и защо е накриво. И така могат наистина да се запознаят с историята. Другият пример е с паметник от годините на Третия райх. Срещу него бе издигнат друг паметник в противовес. Има варианти, не става дума само за конфронтация, а за дискусия.
Наскоро бях и в Белене. Това също е част от миналото и не е лошо да бъде видяна. Говорих с българска приятелка и тя ми каза: "Не искам да ходя, толкова ме е срам". Но може да се премине през това. Всяка страна, всяка култура има подобен дебат. И си струва да говорим по тези теми, защото те няма да изчезнат просто така. По-добре е сега да отворим гардероба, вместо след 100 години призраците още да са там и в полунощ да започнат да бродят из жилището.
ДВ: Кое е най-голямото предизвикателство за Обединена Европа днес?
Планк: Въпросът за присъединяването на шестте държави от Западните Балкани е важен. Не можем да правим компромиси с изискванията, само защото геополитическата ситуацията предопределя, че трябва да се присъединят. Но тези държави могат да бъдат подкрепяни, за да спазят изискванията. И да им кажем: "Искаме да сме с вас!"
Вярвам, че има европейска идентичност. Бях на посещение в Съединените щати и ме попитаха откъде идвам. И казах: "От Европа!" Когато съм в Европа, казвам, че съм от Германия. Когато съм извън Европа, казвам, че съм европейка. Това е показателно.
Ситуацията днес е различна. Отношението на САЩ към Европа се променя. За първи път от югославските войни имаме война в Европа. И това поставя въпросите за сигурността на първо място. Европа винаги е приемала, че за сигурността си разчита изцяло на НАТО. Но според мен трябва да погледнем как в рамките на НАТО да развиваме структури за сигурност. Защитата на въшните граници е важна, за да не подсилваме вътрешните си граници. И разбира се, пълната ни подкрепа за влизането на България и Румъния в Шенген. България има пълната подкрепа на Германия.