На Перперикон през 14 век имало ценители на високата френска готика
Перперикон не престава да изненадва с невероятните произведения на човешките цивилизации, дали си там среща. Само преди дни обявих за откриването на уникална ажурна бронзова апликация с изобразената на нея евангелска сцена „Рождество Христово". Отчетливо се виждат фигурите на св. Богородица вдясно, св. Йосиф, човешкия баща на Христос вляво, и бебето Исус, представено схематично между двамата. Веднага се долавят подробности, които позволяват композицията да се определи в XIII-XIV в. и да се отнесе без никакво съмнение към западното средновековно изкуство.
Всичко това е така, но през изминалите няколко дни след откриването на апликацията стана възможно нейната датировка да се конкретизира и още по-точно да се определи мястото й в средновековното изкуство. Раждането на Христос във Витлеемската пещера и полагането на Младенеца в яслите са описани от Матей (1, 18-25; 2, 1-12) и Лука (2, 1-20). Освен това първият от тях говори за влъхвите от Изтока, които дошли да се поклонят на Младенеца и му донесли дарове, а вторият описва как пастирите приемат Благата вест.
Не по-малко значение за формирането на традицията за изобразяване на сцената „Рождество Христово" имат религиозните представи от първите векове след създаването на християнството, отразени в неканоничните текстове, т. нар. апокрифи. Написаното през II в. Протоевангелие на Яков и Евангелието на Псевдо-Матей, съставено вероятно през VII в., разказват най-много за раждането на Божия син. От тях се научава, че той се появил на бял свят в пещера, че на лежащия в яслите (коритата, откъдето зобели животните) Младенец първо се поклонили вол и магаре, че там имало трима влъхви, а чудото на непорочното зачатие на Мария било потвърдено от две възрастни жени, акуширали на Мария.
Тези сюжети по-късно са заимствани в средновековните текстове и влияят върху създаващата се иконография на сцената „Рождество Христово". Най-ранните оцелели изображения, представящи раждането на Христа, датират от първата половина на III в. и са запазени главно в Италия. Каноничната иконография се оформя окончателно във Византия около IX-X в. Централен персонаж е св. Богородица с Младенеца в пещерата. Планината, където се намира последната, се свързва с Божията майка и може да се тълкува като нейна утроба. Тя символизира и падналия свят, в който е изгряло Слънцето на Истината - Христос. Във византийското изкуство св. Богородица обикновено се рисува легнала на легло - момент, подчертаващ реалността на самото раждане. Младенецът Исус пък е в яслите, където Мария Го повива и полага ( Лука 2:7 ). Смята се, че християнското изкуство е заимствало композиционната схема на „Рождество Христово" от езическата древност, например при изображенията на богинята Семела, майката на Дионис, почиваща си след раждането.
За разлика от византийското, още в романския период на средновековното изкуство на Западна Европа (XI-XII в.) от двете страни на яслата във Витлеемската пещера задължително се изобразяват земните родители на Христос - Мария, отдъхваща след раждането, и приелият Божия син като свой св. Йосиф. Двамата сочат към Детето, а жестовете им напомнят за момент на жертвоприношение. Младенецът благославя родителите си и небесата, които са показани в полукръг над яслите и заемат почти една трета от изображението. Небесната шир е разделена на ярки ивици и обгражда десетолъчната звезда, която води мъдреците и се явява на пастирите според Евангелието на Псевдо-Матей: „И голяма звезда блесна над пещерата от вечерта до сутринта и никога не е била виждана толкова голяма от Сътворението на света."
Небето се изобразява „населено" от ангели, а девет от тях са представени в половин ръст и така отразяват йерархията на небесното войнство, почитащо Царя на царете. Един ангел отива на земята, за да донесе добра вест на нейните обитатели и затова в долната част на сцената се изписва: Благата вест за пастирите. Там пък овчар надува рога си, искайки да възвести на цялата земя, че Господ се е родил. Ето това е пълната иконография на сцената „Рождество Христово", както е оформена в западното средновековно изкуство.
Вече в готическия период тя е била силно повлияна от Видението на св. Бригита (1303-1373) – един много популярен през XIV в. мистик. Малко преди смъртта си светицата получава видение, според което Младенецът Исус лежал на земята и излъчвал светлина: „Девата коленичи с голямо благоговение в гореща молитва (...) И докато тя стоеше така в молитва, видях Детето в утробата й да се движи и внезапно в един момент се роди Сина, който излъчваше такава неизразима светлина и блясък, че и слънцето не можеше да се сравни с него, нито свещта, която св. Йосиф беше поставил там. Божествената светлина напълно заличи материалната светлина на свещта (....) Видях славния Младенец да лежи на земята гол и да сияе. Тялото му беше чисто от всякакъв вид пръст и нечистота. Тогава чух и пеенето на ангелите, което беше с чудна сладост и голяма красота (...)"
След това Девата отново коленичила, за да се помоли на родилото се Дете, а към нея в молитвата се присъединил св. Йосиф. Така в иконографията се появява новата композиция, известна като „Поклонение пред Младенеца". Като такава тя става един от най-често интерпретираните и любими на художниците сюжети през XIV-XV в. и до голяма степен измества на Запад византийската лежаща върху легло св. Богородица. Най-ранните версии на това представяне обаче се появяват още около 1300 г., т. е. доста преди Видението на св. Бригита. Смята се, че те са дело на майстори, свързани с дейността на Францисканския орден.
Ето как се зародила сцената, изобразена върху бронзовата апликация от Перперикон. Но при работата ми с източниците попаднах на едно изображение, от което сякаш е гледано, когато тя е правена. Става дума за известната картина „Рождество Христово на канцлера Ролен", сътворена около 1480 г. и съхранявана в Музея на Ролен в Отен. Неин автор е рисуващият в късноготически и ранноренесансов стил френски художник, познат само като Майстора от Мулен. Тъй като името му е неизвестно, той е назоваван на катедралата в Мулен - мястото на съхранение на основната му работа - триптиха „Дева Мария в слава" (1498-1499).
За него се знае, че въплъщавал в творчеството си художествените принципи на най-ранния френски Ренесанс, носел още чертите на късната готика. Някои изследователи идентифицират майстора от Мулен с Жан Клуе Стария или Жан Переал, а други поставят под въпрос самото му съществуване. Най-известната творба на Майстора от Мулен, споменатият триптих в катедралата в Мулен „Дева Мария в слава", е оцеляла до днес в много добро състояние. Централният панел изобразява Мадоната с младенеца, заобиколен от ангели. Той е ограден от портретни изображения на дарителите – херцог Пиер II и херцогиня Ан дьо Боже. В Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк пък се пази изпълнения от художника портрет „Маргьорит Австрийска като дете". Като цяло в стила на рисуване на Майстора от Мулен се открива забележимо влияние от творчеството на Хуго ван дер Гоес и Жан Фуке.
Сцената върху апликацията от Перперикон дава народната представа за това високо изкуство. Тя въобще не е изолирано явление във византийската и българската култура от XIV в. и показва навлизането през този период на Балканите на много западни феодални обичаи. Българското болярство възприемало редица моди от Западна Европа като носенето на рицарски колани и наметала, дори и хералдически гербове с изображения на лъвове, грифони и т. н. Откритият паметник е поредно доказателство за тези процеси. Най-вероятно апликацията е изработена в западни или средноевропейски ателиета, като работилниците в Дубровник и Венеция, с чиято продукция българските занаятчии били отлично запознати.