Атаката срещу Народния театър - първи сблъсък с българите по Бърнард Шоу за Вики, Калина и Жоро
Виктория Костова и Калина Костова никога няма да забравят тази премиера. Не само защото не стигнаха до залата на Народния театър. В мига, в който “зрители”, уж подредили се да влязат на представлението, разбраха, че са журналисти, двете възпитанички на Софийския университет чуха крясъците: “Кой ви плаща?”, “Американски подлоги!” и “Махайте се!”
26-годишните репортери от отдел "Оживление" на "24 часа" не успяха да обяснят на хора, които не искаха да чуят, че си вършат работата. И че работата на журналиста е да гледа спектакъла на Джон Малкович, за да разкаже на читателите без пристрастия за него. Днес обаче българите общуват, въоръжени с обидни квалификации. И в двата лагера.
Публикувахме на сайта на “24 часа” пиесата на Бърнард Шоу, която, както е известно, не е от най-добрите негови творби. Дано поне част от разгневените прочетат. И започнат да ходят на театър.
В журналистическата професия винаги има първи път. За Виктория и Калина това бяха обидите пред Народния театър. А кадрите на далеч по-каления в “улични битки” фоторепортер Георги Кюрпанов оставиха “24 часа” без думи.
Към тях сега прибавяме репортажа на Виктория и Калина.
780 българи с билети за “Оръжията и човекът” и срещу тях 500 българи, които се бяха подготвили за футболен мач - черни маски, димки, бомбички знамена и викове.
“Днес театър няма да има!” и сблъсъците точно до главния вход на Народния театър “Иван Вазов” - единствената отворена врата, през която можеха да минат зрителите, показаха, че “критиците на театъра” ще спрат всеки със сила. Особено когато полицията гледа мълчаливо и дава съвети на тези с билетите да не “създават напрежение”.
Точно 130 години след като нобеловият лауреат Бърнард Шоу описва в комедийната си пиеса “Оръжията и човекът” българите като елементарни, глупави и скарани с хигиената туземци, патриоти и родолюбци се събраха пред Народния театър “Иван Вазов”, за да не допуснат такива обиди от сцената. И то от Джон Малкович, чиято идея всъщност е да направи антивоенна комедия с любовен сюжет. Датата на първата премиера - 7 ноември, съвпадна с годишнина от победата на българските войски над сръбската армия в битката при Сливница.
“Без антибългарски пиеси в Народния театър!”, “Позор”, “Не пиеса, а позорище”, “Малкович, прибирай се” бе изписано на част от лозунгите. В четвъртък протестиращите започнаха да се събират към 17 часа, носещи знамена и плакати.
Защо появата на директора на Народния театър Васил Василев пред входа, за да обясни, че във фейсбук всеки може да проследи “Оръжията и човекът” на живо, взриви недоволните.
В същата секунда част забравиха за какво протестират – да не бъдат представени като елементарни, глупави и мръсни, и започнаха сами да се показват като такива. Настана суматоха, всички викаха, бутаха се в опит да достигнат директора, плюеха го, замеряха го с домати, а тези, които се докопаха до него – го задърпаха за вратовръзката и скъсаха ризата му.
Полицията едва успя да съпроводи Василев до входа на театъра под виковете “Оставка” и “Боклуци”.
“Имаше натиск да бъде цензуриран, преди да бъде реализиран спектакълът, това е недопустимо, това не беше мирен протест. Излязох с любов при протестиращите, призовах ги да позволят този спектакъл да бъде гледан и да се даде оценка”, каза Василев.
Джон Малкович няколко пъти каза, че няма никакво намерение да осмива българите и не е дошъл у нас заради това. Той самият мина няколко пъти по коридора вътре в театъра и с учудване гледаше какво се случва навън до входа.
Половин час преди началото на спектакъла се образува опашка на хора с билети от северната страна на главния вход. Съвсем спокойно зрителите чакаха реда си да влязат. Но ред нямаше, защото група млади мъже не допускаха да се мине през вратата. Петнайсетина полицаи ги избутваха, за да отстъпят назад. А те със знамена, някои и с маски на лицата, точно като на футболен мач, пуснаха няколко червени димки, крещейки “Оставка”.
А семейства, двойки и приятелки се питаха дали ще има представление и ще успеят ли да влязат навреме, защото часът наближаваше 19. До хората с билети на опашката по нищо не можеше да се различи, че са застанали и протестиращи. Няколко жени и мъже мълчаха, не скандираха нищо и не носеха знамена, свирки или каквито и да било предмети, които да ги издадат, че също протестират. “Нищо няма да гледате тази вечер!”, изведнъж казаха същите тези жени и мъже, когато опашката леко се доближи до входа.
Тълпата се смеси и чакащите да влязат, за да гледат представлението, се оказаха блокирани. Нито напред, нито назад можеха да минат, защото ги обградиха същите тези “спокойно чакащи” мъже и жени.
“За какво сте дошли, какво ще гледате? Гаврата с българската култура ли?”, пита мъж с диктофон в ръка, който с блъсканици се промушваше между опашката. Той обаче не отговори на нито един въпрос кой е, от медия ли е и в качеството си на какъв задава въпроси на хората и ги записва.
А след него още един анонимен журналист дойде да снима на видео две жени полицайки. “Искате ли да направите изявление? Защо полицията спи? В момента люпите семки”, каза той на двете полицайки, докато ги снимаше отблизо с телефона си. После обясни, че е от медия и пази обществения ред, докато изблъска до вратата на театъра няколко души с билет в ръка.
Полицейското присъствие се засили и пристигнаха още бусове с въоръжени. Те обаче седяха и не знаеха как да процедират. “Не може да влезете, стойте и чакайте, на нас никой нищо не ни е казал”, казаха две полицайки на двойка мъж и жена, които питаха кога ще може да влязат в театъра. А до полицаите други две жени на средна възраст започнаха да се бутат и да си раздават шамари - едната с билет за спектакъла, а другата - твърдо решена да не я допусне до залата.
Всъщност жените, които протестираха, не отстъпваха на мъжете по блъскане и викове. “Срам! Позор и клеймо за театъра и за актьорите”, крещеше една жена. Спектакъл всъщност имаше, но само за журналисти. В залата с час закъснение гледаха само хора от театъра, актьори и трима-четирима журналисти.
Опитите на останалите журналисти да влязат в главния вход се оказаха неуспешни, така че тръгнахме към служебния, който се намира на гърба на театъра. Там отново блокада, отново протестиращи със знамена, свирки и лозунги срещу Малкович.
Вече знаех, че спектакъл ще има само за журналисти, които са успели да се промъкнат, така че прошепнах на полицаите, че съм от медия и трябва да влезем. “Ако отворим вратата, нали знаете какво ще се случи? Всички ще побеснеят, че за вас може, за тях - не”, каза полицаят и дори се извини, че няма как да ни пусне.
“Махайте се, махайте се”, крещеше възрастен мъж и ми посочваше знак с ръка да се разкарам. А той какво пазеше? Колко ви плати Америка, ни питаха и ни наричаха “американски подлоги” тези, които чуха, че говорим с полицаите.
В петък зрителите влизаха спокойно след проверка на билетите. Стотици полицаи образуваха кордон пред сградата на Народния театър, а актьори, режисьори, студенти от НАТФИЗ, политически лидери стояха пред задния вход в подкрепа на театъра.
Текстът на Бърнард Шоу,
който предизвика бунта
Нощ: спалнята на дама в България в малък град близо до Драгоманския проход - краят на ноември 1885 година. Интериорът на стаята не прилича на нищо, което може ga се види в Западна Европа: наполовина е богаташки по български и наполовина - евтин по виенски. Откъм главата на леглото, опрян на малка стена в левия ъгъл на стаята, има боядисан в синьо и златно олтар с образа на Христос, направен от слонова кост, а пред него, окачена на три синджира, виси метална сфера-кандило. Основното място за сядане е отоманка, разположена в другата част на стаята срещу прозореца.
..........
Катерина: Какви новини! Имало е битка!
Райна: Ах!
Катерина: Победоносна битка край Сливница! Спечелена от Сергиус!
Райна: Ах! Ox, мaйкo! Татко в безопасност ли е?
Катерина: Разбира се, той ми изпрати новините. Сергиус е героят на деня. Идолът на полка.
Райна: Кажи ми, кажи ми. Как е минало всичко?
Катерина: Не можеш да си представиш, възхитително е било. Атака на кавалерията! Само си го помисли. Той е пренебрегнал руските ни командири - действал е без поведи, повел e aтакama на своя глава, пръв е преминал през вражеските редици. Можел ли да си представиш, Райна?Нашите доблестни, удивителни българи с блеснали саби и с искрящи очи, като лавина с гръм и мълния отвяват като плява окаяните сърби и техните австрийски офицерски контета.
.........
Петков: Kaк cu, cкъпа?
Катерина: Ох, обичайните възпаления на гърлото, нищо друго.
Петков (убедително): Защото си миеш врата всеки ден. Колко пъти да ти казвам?
Катерина: Глупости, Пол.
Петков: Не са на добро тези нови обичаи. Всичкото това миене не може да е добре за здравето: не е нормално. Имаше един англичанин във Филипополис, който се миеше със студена вода всяка сутрин, след като стане. Отвратително! Всичко това идва от англичаните - климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 - най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е направо смешно.
Катерина: Още си варварин по душа, Пол. Надявам се си се държал прилично пред руските офицери.
Петков: Постарах се, колкото можах. Не забравих и да им кажа, че имаме библиотека.
Катерина: Ох, ама не им каза, че имаме и електрически звънец в нея. Накарах да ни го поставят.
Петков: Какво е електрически звънец?
Катерина: Hamucкaш едно копче, нещо издрънчава в кухнята и Никола myтакси идва.
Петков: Що не му извикаш?
Катерина: Цивилизованите хора никога не викат слугата. Това го научих, goкaтo те нямаше.
Петков: Добре, чакай да ти кажа и аз какво научих. Цивилизованите хора не си простират прането на видимо място, така че би било добре всичко това (сочи към дрехите по храстите) да го преместиш.
.........
Следобед, в библиотеката, която не прилича много на библиотекa. Литературното ѝ съдържание се състои от една полица със стари евтини романи с мека подвързия, чиито корици са смачкани, покапани с кафе и поокъсани, и две по-малки полици с луксозни подаръчни издания. Останалото пространство по стените е заето с военни и ловни трофеи.
Полицаите не действали, за да
не ги обвинят, че са окървавили
“мирно събиране на танци”
За МВР вината е на директора Василев, не искал
разрешение да излезе при протестиращите
МВР нарочи Васил Василев за главния виновник за ескалацията на напрежението пред Народния театър. Директорът бе обвинен от вътрешния министър Атанас Илков.
Да, създаде се напрежение по едно време, но според мен то беше продиктувано от неразчетеното действие на директора на театъра, който излезе при протестиращите. Колегите реагираха много адекватно и бързо, каза Илков пред медиите на празника на полицията.
Два часа по-късно и шефът на СДВР Любомир Николов, и заместникът му Стефан Иванов повториха тезата. В един момент се стигна до известна провокация от страна на служители на театъра и противопоставящи се. За съжаление, директорът на театъра навлезе в техния периметър. Бързо предотвратихме по-големи безредици, каза Николов. Защити служителите си и обясни, че в полицията имало уведомление от Национално движение “Бащино огнище”, но то не било за протест, а за културна програма, с която да се изрази недоволство към постановката. Първо пратили 60 полицаи, после и още.
Васил Василев се оказал
непознат за редовите полицаи
по думите на Иванов. Зам.-шефът на СДВР обясни, че директорът не предупредил униформените, че ще излиза.
Вътрешният министър обясни още, че за подчинените му било по-важно да не се стигне до по-тежки сблъсъци и затова останали на място, а арести щяло да има по-късно. А полицаите не действали, за да не ги обвинят, че са окървавили “мирно събиране на танци”. Не направили кордон за публиката с билети, защото и сред протестиращите имало хора с билети. А полицията нямала право да влиза в сградата на театъра, освен ако от институцията не поискали помощ.
Софийската районна прокуратура се самосезира и поиска СДВР да прегледа записите, да установи хулиганите и да ги арестува. По закон наказанието е затвор до 2 години, пробация и обществено порицание. Всички с чисти досиета ще бъдат освободени от наказателна отговорност и ще се разминат с глоби от 1000 до 5000 лева. Възможно да има и по-тежки обвинения за квалифицирано хулиганство, където санкциите са затвор до 5 години.
Малко след разпореждането на прокуратурата Николов обясни, че 7-8 души са разпознати по видеокамери, включително от тези на медиите. Един от тях дори си казва името и признава, че е ударил номинирания за “Оскар” Тео Ушев. Чакали се експертизи, които да потвърдят самоличността им. След това щели да ги докладват в прокуратурата, която да прецени дали да ги задържи за до 72 часа и да иска постоянен арест.