Адв. Людмил Рангелов: Петя Банкова сама реши да говори
- Разследването за митниците върви към финал, макар че още не е разпитван Никола Николов-Паскал
- Това, което се появи в медиите, напълно съответства на протоколите за разпит на бившият директор на Агенция "Митници", казва известният адвокат, който е защитник на Петя Банкова
И още акценти в интервюто:
- С оръжие няма да убия никого, но не съм застрахован, че шофирайки, няма да убия някого, който изскача от храсти, от място, където няма видимост
- Няма специалисти за извършване на автотехническите експертизи
- Адвокат Рангелов, днес (вчера) вашата клиентка бившата шефка на Агенция “Митници” Петя Банкова беше призована в Комисията за противодействие на корупцията. Защо?
- На г-жа Петя Банкова беше повдигнато ново обвинение. То е за контрабанда. Самият аз бях изненадан, защото се намираме в осмия месец от развитието на досъдебното производство и едва днес беше повдигнато обвинение, че е помагала в извършването на контрабандни действия. Но понеже г-жа Банкова помоли мен и колежката Аделина Натина, които сме нейни адвокати, да не обливаме с много информация медиите, не мога да кажа повече, освен да потвърдя за новото обвинение.
До този момент в продължение на повече от седем месеца Петя Банкова беше обвинена за участие в организирана престъпна група, престъпление по служба и обвинение по отношение на митнически служители. И едва сега се появи обвинението за контрабанда. Най-вероятно, защото се смята, че няма как да си директор на Агенция “Митници” и да вършиш всякакви други престъпления без контрабанда. Повдигат това обвинение, за да има пълен набор от възможни престъпления.
- Досъдебното производство върви ли към финал?
- Да, от разговорите, които имах с разследващия, останах с такова впечатление, въпреки че според мен не би трябвало да е така, защото един от участниците в организираната престъпна група Никола Николов-Паскал, все още не е разпитан, не е осигурен за участие в досъдебното производство, а без него няма как да се свърже цялата организирана престъпна група. Но предстои да видим.
- В медиите изтекоха показания, дадени от Петя Банкова на 10 октомври. Автентични ли са?
- Да, това са нейни показания, достоверни са. Това, което се появи в медиите, реално съответства на протоколите на разпит като обвиняем и на разпит като свидетел.
-Защо чак сега реши да говори?
- Кога ще говори, е нейно решение, не е под влияние на нас, адвокатите, но ние приехме решението.
- Вие сте били дълги години следовател, а сега сте адвокат, работили сте по много дела за катастрофи. Наскоро ви видяхме и на среща между майките от “Ангели на пътя” и и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Какви са вашите наблюдения, защо въпреки усилията, които се полагат, не се справяме с войната по пътищата?
- Резултати няма или са много недостатъчни, защото обществото е на ниско ниво като гражданска отговорност и компетентност на шофьорите, а и между самите институции има известна бъркотия и некоординирани действия.
Използвам повода, за да обърна внимание на това, което се случва с тестовете за наркотици. А то поражда недоверие в институциите и до известна степен води до произвол. Става дума за многобройните грешки, които тези тестове допускат - водачът е употребил лекарство, а дрегерът го отчита като наркотик.
Кръвната проба, която се взема за наличие на алкохол, е готова за около седмица. За наркотик - след месеци. Затова в момента има натрупани, чакащи за резултат, но и санкционирани около 1700 човека. Имаше идея, която може би е справедлива, да не се пристъпва незабавно към отнемане на автомобила и свидетелството за управление, когато се установи наличие на наркотици чрез дрегер, а да става, след като има категорично доказана употреба на наркотици чрез лабораторни изследвания.
- Но ако водачът наистина е употребил наркотик, няма ли да е поставен в по-благоприятно положение?
- Балансът на интереси е труден, но тъй като случаите на подобни грешки зачестиха, гражданите почти напълно загубиха доверие в полевите тестове за наркотици.
- И в други европейски държави ли тестовете за наркотици отчитат проблем?
- Не. В Германия например такива грешки не се случват, защото изследванията на място са по-прецизни. Предстои изграждането на четири нови лаборатории, които са доста скъпи и има някаква надежда. Казвам някаква, защото всичко, което у нас се предвижда да е готово в срок, в случая до края на годината, трудно се реализира.
- Близките на жертвите и пострадалите настояват за по-тежки наказания. По-високите присъди ще намалят ли смъртта на пътя?
- Смятам, че не решават проблема. Защото и сега при квалифицираните случаи за причиняване на смърт, тоест при употреба на алкохол, наркотици, минаване на червен светофар, при неспиране на пешеходна пътека, наказанията са много сериозни. В някои случаи се приближават до тези при умишлените престъпления.
Има предложения някои случаи да бъдат оценявани не като непредпазливи деяния, а като извършени с евентуален умисъл. Може би в това отношение си струва да се помисли. Например, когато водачът е употребил сериозни количества алкохол и букет от наркотици, изобщо водач, който не е в реалността, да се приеме, че е действал при условията на евентуален умисъл. Но основният проблем, който поражда недоволство у близките на пострадалите и особено в семействата на загиналите, е бързината на наказателното производство. Проблемът е голям и е свързан най-вече с извършването на автотехническите експертизи.
- На какво се дължи забавянето при тях?
- Липсват достатъчно квалифицирани вещи лица.
- В своята концепция за главен прокурор Борислав Сарафов предлага да се създаде национално бюро на вещите лица. То ще реши ли проблема?
- Изглежда ми, че е рационално, работещо решение, ако се организира както трябва. Ако се създаде Национално бюро на вещите лица с регионални структури, би доближило самите експерти до мястото, където ще работят. Сега някои от тях, особено по-именитите, са в София, но трябва да работят по ПТП-та в Силистра например, което е доста сериозна предпоставка за забавяне на досъдебното производство.
От друга страна, създаването на национално бюро към Министерството на правосъдието дава възможност изборът на вещи лица да става на случаен принцип. Това е много важно, защото във висока степен елиминира възможността за корупция.
- Сега как се определят вещите лица?
- Обикновено ги избира разследващият полицай. Прокурорът му дава указания да се назначи автотехническа експертиза, често дори му казва и какви задачи да ѝ бъдат поставени, но кои да са вещите лица, определя разследващият. И така според мен могат да се създадат нездрави връзки. Не толкова между разследващия и вещите лица, а евентуално между вещите лица и потърпевшите, които са заинтересовани от една благоприятна автотехническа експертиза. Не бива да забравяме, че в немалък брой от случаите, може би в 60-70%, решенията по дела за ПТП се взимат от съда на основата на автотехническата и съдебномедицинската експертиза.
- Казахте, че проблемът е кадрови.
- Да, няма специалисти за извършване на автотехнически експертизи. Имах сериозни надежди, когато преди няколко години откриха такава специалност в Техническия университет. Разбирам обаче, че нямало достатъчно кандидати.
Проблемът с вещите лица е от много време. Преди години имаше Институт за автомобила на Гара Искър, където работеха инженери и учени в тази област. Тогава оттам се назначаваха вещи лица. Беше много по-справедливо, защото разследващият изпращаше писмо до директора на института да определи кой да извърши експертизата.
- Вещите лица, които извършват автотехническите експертизи, в коя област са експерти?
- Предимно инженери и физици. В автотехническите експертизи става дума преди всичко за действия на законите на физиката. Изследва се контактът между тези движещи се и недвижещи се тела, отстоянието, скоростта, спирачният път, центробежните сили. Всички изчисления се подчиняват на законите на физиката. Правят се по формули, които дават различни резултати, ако се въведат различни данни.
Вещите лица в тази област са доста тесни специалисти, което се отнася и до съдебните медици, които също не достигат. Сякаш няма лекари, които да се стремят да придобият специалността “Съдебна медицина”.
Бавенето нанася опустошителни последствия върху близките на пострадалите. Това е много мъчително време, защото със съдебното решение те очакват да разберат какво се е случило. Само в присъдата и мотивите към нея се разбира ясно станалото. И най-важното за близките - каква санкция ще получи извършителят.
Преди дни бях на дело на втора инстанция, по което първоинстанционният съд оправда моя клиент, защото поведението на пешеходеца е било до такава степен несъобразено с правилата и абсурдно, че автотехническата експертиза заключава, че водачът не е могъл да избегне произшествието.
- Какво се е случило?
- Първо пешеходецът е пресичал на неопределено за това място - подлеза на “Подуяне”. Моят клиент с автомобила си идва от бул. “Мадрид”, за да влезе по “Ботевградско шосе”. Движи се в крайна лява лента. На влизане в подлеза пешеходецът идва от ляво, където се намира и обособено трамвайно трасе. След което има мантинела, която пешеходецът прескача и изминава само метър до мястото на удара. Той е бил непредотвратим за водача. Това става в 7,50 ч през юни. По астрономически причини слънцето грее от другия край на тунела и водачът влиза в него като в черна стена. За това свидетелстват и служителите на КАТ, които казват, че не е имало никаква видимост, даже други коли са се ударили.
Въпреки че първата инстанция оправда клиента ми след тройна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, апелативният съд назначи нова с участието на други специалисти. И тя също е благоприятна за моя клиент.
Но има и едно стечение на обстоятелствата, защото пострадалият е само с много далечни роднини и по делото няма натиск от близките или обществото. Но само си представете, че същият пешеходец беше 14-15-годишно дете. Моят клиент по същия начин щеше да бъде невиновен, но какъв шум щеше да се вдигне. Щеше да се казва: Уби дете, а го оправдаха.
Нужна е и обективност, защото всички сме водачи. Аз с оръжие няма да убия никого, но не съм застрахован, че шофирайки, няма да убия някого, който изскача от храсти, от място, където няма видимост или се намира на място, на което по никакъв начин не трябва да бъде.
- Малко се говори за пешеходците като участници в движението.
- Абсолютно. Често има съпричиняване от тяхна страна, но то се отчита при наказанието. И тогава гражданите не разбират защо на водача се налага по-леко наказание, въпреки че е причинил смърт. Когато пешеходецът пресича на неопределено място, тичешком, без да се огледа, даже и в момента на пресичането водачът да се намира извън опасната зона, тоест да може да спре, пак се коментира съпричиняване, тоест неправомерно поведение на пешеходеца.
Но посоката, в която трябва да се работи за по-голямо удовлетворение на обществените очаквания, е бързината на наказателните производства. Когато близките на пострадалия получат в сравнително кратък срок окончателния резултат по делото, мъката им не отминава, но все пак се слагат някакви рамки.
Участвал съм в дело за ПТП между микробус и автобус близо до Световрачене с трима убити, което продължи 10 години - от 1995 до 2005-а г. При тази катастрофа загина единствената дъщеря на едно семейство. За да облекчат мъката си, хората бяха осиновили малко дете, докато приключи делото на три инстанции, то беше пораснало.
- Защо се забави делото?
- Трябваше да се направят много сложни експертизи. По това дело помня, че третият загинал беше открит ден след катастрофата, когато микробусът вече е на паркинг на МВР, в товарния отсек.
Много години се занимавам с тези дела, но винаги у мен остава едно болезнено усещане, че при тях не се покрива напълно принципът, че наказателната отговорност е лична.
- Какво имате предвид?
- Във формулите, по които се изчислява спирачен път, отстояние, експертът поставя цифрите, но не се взимат предвид спецификите на всеки човек. Различни хора сме. Един е страшно реактивен, друг - по-бавен. На водач с бързи реакции може да му отнеме 0,8 от секундата от виждането на препятствието до момента, когато задейства спирачният механизъм, а при друг това време е 1 секунда. Когато получаваме свидетелство за управление и ни изпитват, никой не иска от нас да имаме едни и същи реакции.
Но вещите лица практически слагат едно и също време за реакция на всички водачи. Затова моето притеснение още от времето, когато бях следовател, е, че формулите са довели дотам, че вероятно много невинни са осъдени и много виновни са оправдани заради тази уравниловка. Много рядко се взима предвид и колко пътници са в автомобила. Приема се, че при дадена скорост спирачният път на автомобил от определена марка и модел е еди-какъв си, но натоварването на автомобила също влияе.
Пак ще дам пример от моята практика. Бях адвокат по дело за причинена смърт на 82-годишен пешеходец. Има едни таблици за скоростта на придвижване на пешеходец при бавно и нормално ходене, тичане, бързо тичане и т.н. Според тази таблица по експериментален път е направен изводът, че бързото тичане на 82-годишен човек трябва да е примерно със скорост от 6,2 км/ч. Аутопсията на пострадалия показа, че няма заболявания на опорно-двигетелния апарат, които да го правят по-трудно подвижен от обичайното.
Неговата конкретна скорост се слага пак в една таблица с осреднена и силно занижена скорост. Тогава се опитах да мотивирам съдиите, че е възможно този човек да се е движел с по-голяма скорост, защото, ако се е движел с по-голяма, щеше да попадне в опасната зона на водача, който щеше да е оправдан. За тази цел извадих справки от Нюйоркския маратон, където участниците са разделени по възрастови групи. В групата 80-85 г. се вижда, че има хора, пробягали 42 км със средна скорост 9,6 км/ч. При това положение е напълно възможно в конкретния случай пешеходецът да се е движел и с по-висока от приетата скорост.
Но се работи с таблици, поради което и наказателната отговорност винаги остава условна.