70 години от раждането на една пластмасова легенда
Trabant е трябвало да струва 4000 марки, чакало се от 3 до 15 години за доставка
Trabant беше истински Volkswagen (народен автомобил) от следвоенната ера, но от източната страна на разделена Германия. Модел със спартанско оборудване, здрава конструкция и дизайн, издържал в продължение на десетилетия.
“Trabant е експресивен, елегантен и темпераментен автомобил в своя клас. Качествен продукт на социалистическия труд!”
Това е първият рекламен слоган, с който маркетинг екипът на модела се опитва да привлече вниманието на пазара към новия си продукт. Не са имали особено трудна задача, като се има предвид, че в ГДР по това време освен “Трабант” съществува само “Вартбург”. На историческия 7 ноември 1957 г. работници се нареждат на опашка до първия Trabant P50 във фабриката в Цвикау в чест на 40-годишнината от Великата октомврийска революция.
Съдбата на Trabant през цялото му съществуване винаги е била в ръцете на Партията. Така е и в началото. На 14 януари 1954 г., когато Министерството на промишлеността на ГДР предписва насоки за създаването на социалистически автомобил.
Търси се малка кола с четири места,
максимално тегло до 600 кг, разход на гориво около 5,5 л/100 км, заводска цена около 4000 марки и годишно производство около 12 000 бройки. В писмото е записано още, че каросерията не трябва да бъде метална, като е определен срок от 18 месеца за намиране на адекватна алтернатива.
Въпреки че нулевата серия започва през 1957 г., Trabant P50 е официално видян от публиката едва през септември 1958 г. на изложението в Лайпциг. Trabant е здрав и модерен автомобил с предно разположен двигател за разлика от западните си аналози тогава. За задвижването е избран нов двутактов двигател с мощност 18 к.с., който се справя безпроблемно с 620-килограмовия автомобил.
Резервоарът за гориво е разположен в двигателното отделение, но по това време малко хора обръщат внимание на елементите за безопасност. Каросерията на трабанта се състои от стоманена рамка, върху която са закрепени 10 елемента от дуропласт. Този изкуствен материал е създаден чрез високотемпературно пресоване на фенолна смола и памучни отпадъци.
Това е евтин и лек материал с доста прилична здравина и устойчивост на корозия.
Всичките 10 елемента заедно тежат около 32 кг!
От 5000 тона материал са получени средно 1,5 милиона части Duroplast. Повече от 1200 доставчици са участвали в производството на около 4000 части, съставляващи Trabant!
Цената от планираните 4000 германски марки обаче е нереалистична. Трабантът накрая струва 8360 марки. Оборудването, което предлага, е минималното възможно.
Салонът се състои от скоростомер, превключвател за пътепоказателите до волана, превключвател за клаксона, светлини и чистачки. Предните странични прозорци на вратите са плъзгащи се. Простата механика позволява на всеки собственик с малко воля и технически познания да извърши дребни ремонти без големи проблеми. Още през 1959 г. офертата е разширена с въвеждането на по-луксозни версии, които предлагат двуцветна боя и някои хромирани лайстни отстрани на автомобила.
През март 1960 г. Trabant се сдобива с комби версия, която бързо става много популярна на пазара. Комбито е с 40 кг по-тежко от лимузината, а при пълно натоварване тежи 950 кг.
Веднага след това партийното ръководство иска модернизация на каросерията, но със запазване на възможно най-много части от P50. Дуропластът все още е основен материал, а стъклените повърхности са се увеличили с 26 процента. Така стигаме до новия Trabant P601, представен през 1964 г. Това е само еволюция на своя предшественик без никакви революционни постижения.
Собственикът най-накрая получава приличен багажник
и истински прозорци, които се повдигат чрез завъртане на дръжката на вратата, вместо плъзгащите се в първия модел.
Тогава средното време за доставка на поръчан трабант е около три години. Сглобяването на една кола отнема средно около 80 часа. Новият Trabant 601 не предлага нищо прекалено революционно освен по-мощен двигател с 23 к.с. Дори вратата на Запад му е затворена, защото вече никой не иска да си купи кола с двутактов двигател.
Производителят от Цвикау
предлага и автоматичната скоростна кутия
Hycomat, аналог на западния Saxomat. Предлага се срещу допълнителна такса от 500 марки и въпреки че може да се поръчва до 1990 г., има много малко желаещи. От 1967 г. започва първото сериозно обновяване. Представени са цели три нива на оборудване: Trabant 601, Trabant 601S и Trabant 601 deluxe.
Например, луксозната версия има осветление на двигателното отделение, радиаторна решетка от анодизиран алуминий, двуцветен интериор и хромирани брони. Десет години след представянето на P601 срокът за доставка вече е удължен до 15 години и това отваря черния пазар, където може да се закупи фабрично ново копие по борсите с използвани коли. Така накрая Trabant буквално събира поколения.
Последният опит за изваждане на Trabant от социалистическата летаргия е закупуването на лиценз за четиритактов двигател от Volkswagen. Но цената от близо 20 000 марки е твърде висока, като се има предвид, че гражданите на ГДР вече са жадни за употребявани опели и фордове след окончателното отваряне на границите.
Накрая, на 20 април 1991 г. в 14,51 ч последният Trabant слиза от производствените линии на завода в Цвикау, което означава, че 11 000 души ще бъдат съкратени. Това слага край на мита за неразрушимия пластмасов соцмодел, чиято продукция достигна общо 3 096 099 копия. Напълно достатъчно за запазено място в автомобилната история.