Англичани искали да купят Гинчовата къща в Змейовото село
Село Пирин под връх Ореляк се прочу с дървените си скулптури
10 казана с курбан за здраве раздадоха в понеделник в селцето Пирин в община Сандански. То е сгушено в подножието на връх Ореляк и се обитава от стотина жители.
Традицията е свързана с годините, когато в Европа върлували чумни епидемии. За да се предпазят от болести и да бъдат закриляни, местните решили да заколят голямо животно - не агне, не теле, а огромен вол – Пухтьо. На местния говор това значи тромав, муден, но едър. Всяка година животното се дарява от някоя местна фамилия.
Днес наричат с. Пирин селото с дървените скулптури. Тук
са снимани филмите “Жалейка”, “Писмо до Америка”
и “Кмет, овчар, вдовица, змей”. Затова досега славата му се свързваше с легендата за змея и неговия син Гинчо. Нея пресъздава и първата скулптура в центъра на селото. Изправен зловещ змей, а в краката му е мома Калина, която целува ръката му.
Според преданието тя била отвлечена от змея, докато пълни вода от реката, малко преди мощна буря и порой. Местните решили, че се е удавила и водите са я завлекли по течението. Години по-късно обаче малко овчарче видяло жена на една скала край реката и разказало в селото, че вероятно това е Калина. Тръгнали мъжете да я търсят и я открили в голяма дупка в скалата. Калина им разказала как
змеят я спасил от буйните води
на реката и заживели с него като семейство в Змейовата дупка. Той обаче бил убит от Беласишкия змей, а Калина останала сама и бременна. Прибрала се при родителите си, където родила син Гинчо – момче с крила и голяма сила. Майка ѝ и баща ѝ се отрекли от нея и тя отново се върнала в планината.
Змейовият син обаче се зарекъл да отмъсти за смъртта на баща си. С дядо си отишли край езеро, където живеел Беласишкият змей, за да го причакат. Там срещнали мечка, а Гинчо, който бил много силен и смел, я убил и изял изпеченото на огън мече сърце. Не след дълго се появил Беласишкият змей и в люта битка с него Гинчо успял да го убие. Оттогава езерото пресъхнало, сега го знаят като Сухото или Пукнатото езеро.
По същото време родата на Гинчо строяла къща. Змейовият син бил толкова силен, че с една ръка мятал огромните камъни в основата ѝ, помагал на майсторите да направят и каменния зид. Къщата била една от най-големите и най-здравите в селото. След това Гинчо
се изнесъл в планината и заживял в пещера
под връх Ореляк. И днес местните вярват, че той още живее над селото и ги пази от беди.
Гинчовата къща била обитавана някъде до 60-те години на миналия век. Вече е полуразрушена, но още се виждат ясно здравите каменни основи и зидове. Преди време англичани поискали да я купят, обаче наследниците отказали.
“Откакто се разбра за скулптурата на змея, десетки туристи идват да се снимат с нея. Селото е на пътя Гоце Делчев - Кулата и много пътуващи се отбиват тук, за да видят композицията”, разказва кметът Георги Влахов. В центъра на голямо табло е представена и легендата за змея и мома Калина на български и английски.
“Реших да поръчам на скулптора Радко Бъчваров изработката на тази фигура, защото е символ на селото ни. След това дойде идеята да поставим и други – на Спиро войвода, на св. Никола и мечката. Догодина преди Бабинден ще имаме и скулптура на пиринска мома”, допълва кметът.
За първата статуя се появиха много противоречиви коментари. Някои я определиха като
неприлична, защото отдалече не личи какво точно целува момата
При доближаване се вижда, че това е ръката на змея.
Фигурите са изработени от елха, липа, акация. Покрити са със специални лакове, за да не изгният от дъждовете.
За първата скулптура кметът дал всичките си пари от продажбата на меда, който произвежда. Тази на св. Никола е дарение от черквата със същото име и е паметник на културата.
Твърди се, че до нея са погребани отрязаните глави на Спиро войвода и четника Димитър по време на Илинденското въстание.
Други две статуи са дарение от кмета на Сандански Атанас Стоянов.
Преди няколко месеца бе поставена и скулптурата на мечката с малкото мече, която също е част от легендата за змея.
Средствата за пиринската мома пък са дарение от столичанин с корени от селото.
Иманяри търсят златото на ВМРО
Село Пирин се слави и с подвига на войводите от бурните времена на Илинденското въстание. Наблизо е мястото, където Яворов се е крил и е написал “Хайдушки песни”. В дома на сестри Бисерови - Любимка, Неда и Митра, пък чест гост бил Яне Сандански. Бил у тях дори в нощта, преди да го убият.
Според една от легендите злато на ВМРО е било заровено край селото. Местните разказват, че преди да тръгне на сражение, касиерът на организацията заровил огромна торба с жълтици някъде в планината. Той бил убит и никой не разбрал къде е закопано имането.
Преди много години синът на местния поп Стамат, убит с камъни от турския аскер, разказвал, че видял в пещера куп жълтици. Съселяните му го питали къде се намира, но той рекъл, че това са прокълнати пари, и не разкрил мястото. И днес може да се срещнат иманяри с карти да обикалят край с. Пирин в търсене на имането на войводите от ВМРО.