Лили Иванова: Първо ме забелязаха в Букурещ, не българите
Първата плоча на певицата е записана извън страната.
"Аз работех в един театър в Букурещ, пеех и имах една група, която свиреше в един ресторант и аз пеех. Всяка вечер идваха музиканти да ме слушат от тяхното музикално издателство, сприятелихме се и така записах първата си плоча. Бях благодарна на една фирма, бях забелязана първо от тях, не от българите".
На въпрос дали се е сблъсквала с демони, вдъхновен от картината "Луцифер" на Франц фон Щук, Лили Иванова отговаря:
"Не, не съм се сблъсквала с демони, не си спомням, но познавам хората по очите. Това започна преди много години, когато бях на концерт в Хасково и виждам една лисица, жива, тя беше на един прът, на този прът на врата си имаше желязна гривна, а нейния поглед беше свиреп. Никога няма да забравя този поглед. Свикнах да гледам хората в очите и по това да познавам дали са добри или лоши. Има и добри хора и слава богу".
Относно нейното детство и семейството и певицата разказва:
"Най-ранния спомен от моите родители е спокойствието, разбирателството, никакви скандали. Повече съм била с майка ми, в началото баща ми много пътуваше, той трябваше да издържа семейството, караше един голям камион, много по-често бях вкъщи с майка ми и баба ми. Те бяха много добри хора".
Лили Иванова е завършила училище за медицински сестри във Варна.
"Професията на медицинската сестра е много хуманна. Аз съм от Кубрат, там съм израснала и завършила гимназия. Най-близкия град, в който майка ми и баща ми можеха да ме издържат, беше Варна. Завърших медицинското училище. Тогава ми се струваше нормална професия. Сега чувам че има недостиг на медицински сестри, заплащането им е ниско, ако повишат заплащането всички сестри ще се върнат в родината. Да не би нашите политици да имат ниско заплащане?".
Лили Иванова споделя още: "Никога не съм пропускала да гласувам, няма такъв момент. Щом хората мислят и не изпитват необходимост да гласуват нямат право утре да са недоволни", казва певицата.
Първата плоча на певицата е записана извън страната.
"Аз работех в един театър в Букурещ, пеех и имах една група, която свиреше в един ресторант и аз пеех. Всяка вечер идваха музиканти да ме слушат от тяхното музикално издателство, сприятелихме се и така записах първата си плоча. Бях благодарна на една фирма, бях забелязана първо от тях, не от българите".
"На върха е доста ветровито, на всеки връх смятам, че има само един човек, не може да има двама. На всеки връх е самотно и ветровито. Приятелите ми не са много, но са качествени. Всички, с които съм работила са ми останали приятели", казва певицата.
"В училището във Варна бях известна също с това, че свирех на акордеон. Не смятам, че съм търсила да имам специална известност. Първият ми акордеон, баща ми и майка ми събираха пари и ми го купиха, това тогава беше голям подарък", разказва Лили Иванова.
"Аз съм човек, който обича и гледа само напред. Назад е само поуката, но всичко е напред".
За любовта към публиката певицата казва следното:
"За мен публиката е еднаква навсякъде. Старая се да пея по същия начин във всяка зала и пред всяка публика. Най-трогателни са жестовете на децата".
"Вълнението е прекалено голямо, но ако няма вълнение няма нужда да излизам на сцената. Освен да се прекръстя нямам друг ритуал преди да изляза на сцената. Вярвам, че има някаква сила."
"От нашата гилдия харесвам Богдана Карадочева, тя беше единствена от гилдията, която ме поздрави след "Олимпия".
По една от най-любопитните за много хора тема, а именно добрата форма, в която е певицата, тя споделя:
"Аз сама съм си измислила моя начин на хранене - не ям прекалено много не ям солено, не ям кисело, не ям тлъсто. Сама съм си избрала моята диета, важното е човек да не прекалява с нищо. Съня е много важен, най-малко 10 часа трябва да спи един певец. Чета много книги. Последната книга, която прочетох беше за Хитлер".
"Не се опитвам нито да критикувам, нито да навлизам твърде навътре с нещата. Аз съм дисциплиниран човек, ако коя съм аз, че да ги уча, да дойдат и да ме попитат, аз ще кажа".
Относно нещата, които не прощава, Лили Иванова казва:
"Не прощавам кражбата, лъжата и лицемерието. Виждам отношението на хората и си задавам въпроса, кои сте вие които ме съдите. С нищо не мога да бъда наранена, аз се отнасям към тези хора с пренебрежение, те не ме интересуват".
"Българина не обича да го учат. Не искам да уча никого на нищо, ако някой дойде и ме попита конкретно за някакъв случай ще му кажа, но така да давам съвети не бих си го позволила".
"Не знам дали бих го нарекла скромност, но не обичам да парадирам, показността ме дразни".
На финалния въпрос коя е любимата и дума, певицата отговори "родина". "Никога не съм напускала моята родина и никога няма да я напусна за нищо на света", отговори Лили Иванова.