Дори с 5 филма Ники Илиев бил аутсайдер в киното. Вече не - след истинската история на паралимпиец без ръце
Група тийнейджъри карат колелата си в местност близо до родния им Плевен. Започва да вали, пътят им минава близо до трафопост и изведнъж всички виждат силна светкавица. Едно от момчетата е ударено от волтова дъга, отделена от трансформатора с напрежение 20 000 волта. То не помни нищо от шока, а след няколко дни лекарите в “Пирогов” му казват, че ще се наложи да ампутират и двете му ръце.
Колкото и да му е трудно след това, онова 14-годишно момче успява да стъпи на краката си, става трикратен световен шампион на скок дължина за хора с увреждания и днес, вече на 33 г.,
сам прави протези за хора,
преживели ужаса да
загубят част от себе си
Тази история, съвсем истинска - на паралимпиеца Михаил Христов, е толкова мотивираща, че вдъхновява Ники Илиев и Башар Рахал да напишат сценарий за нея. Проектът им за филм беше класиран на първо място на сесията на Националния филмов център през 2022 г., а съвсем скоро, вече завършен, ще е на големия екран.
Идеята за лентата е на Башар Рахал. Преди няколко години той присъства на лекция на Михаил Христов. Всички, които я слушат, остават без думи след историята на спортиста, а на Башар му хрумва, че от нея може да излезе цял филм. Обажда се на Ники и му разказва. “Тогава започнах да обмислям как да представим историята така, че да стигне до всеки човек, да го докосне”, обяснява Илиев пред “24 часа”.
Започва да пише сценария през пролетта на 2022-а, докато е на брега на Дунава - във Видин, и режисира сериала “С река на сърцето”. По това време колегата му Башар е в Лос Анджелис да види децата си, но двамата поддържат денонощна връзка. “Ставах да пиша в 5 сутринта, отивах на снимки, после пак сядах пред компютъра”, спомня си Ники.
20 дни преди кандидатстването за новата сесия на Националния филмов център (НФЦ) сценарият на “Без крила” е готов, така че може да бъде подаден за участие в селекцията. “Беше класиран на първо място по всички графи”, разказва Илиев.
Разбира се, по време на същинската работа с Рахал преработват сценария, така че да стане по-добър, а през пролетта на миналата година започват работата на снимачната площадка.
Клапата щраква на хиляди километри разстояние - в Дубай, където Михаил печели първия си медал на международно състезание и подобрява европейски рекорд по скок дължина. Затова е и толкова важно именно оттам да почне всичко и за лентата “Без крила”.
Главният герой Михаил Христов се включва активно в снимките. В спортните кадри участват и други паралимпийци. Роля има доведеният син на Александър Сано - Иво Карамански-младши, който загуби ръката си след тежка катастрофа. Иво влиза в образа на канадски състезател по дълъг скок.
“Сцените на стадиона бяха много сериозна работа. Освен Мишо там беше и неговият треньор Петър Дачев, който със съветите си ни помогна да няма травми”, обяснява Ники Илиев.
В главната роля е Наум Шопов. Ники и Башар се спират на него и заради добрата му физическа форма, и заради приликата му с Михаил. Актьорът Леарт Докле играе треньора на паралимпиеца Петър Дачев.
За снимките Наум тренира 7 месеца. Първо се учи да се движи, а след това и да скача с две протези на ръцете. После протезата остава само една, а другата му ръка стои прибрана до тялото или
Наум я държи
настрани, така че
при монтажа на
филма да може
да бъде изтрита
от кадрите
Самият Михаил Христов първо е с две протези, макар само дясната да му върши работа.
“Защо изобщо я слагаш тогава”, го пита Ники при една от срещите им. “За да не се стряскат хората”, е отговорът на шампиона. “Тогава реших, че искам това да е темата. Освен силната лична история на Мишо филмът ни е за онези, които се притесняват, не са приети, имали са период, в който са се чувствали аутсайдери”, обяснява Ники Илиев.
Той също минава през такива съмнения. Макар да има вече пет филма като режисьор зад гърба си, не се усеща достатъчно приет от гилдията. Това се променя, след като “Без крила” печели първото място за финансиране от НФЦ. “Мислех си, че никога няма да ме приемат”, разказва той. Отпуснатите средства за новия филм му дават увереност, а и повече време и спокойствие, за да се фокусира върху него. За предишните си ленти е в непрекъснати срещи, за да търси партньорства. Така например за “Завръщане” успява с колегите си да постигне 48 партньорства. “А сме имали поне три пъти повече срещи, за да се стигне до тях. Вече се чувствам добре със себе си с това, което правя”, казва Илиев.
Той пише, участва и режисира първия си игрален филм “Чужденецът”, който излиза на големия екран през 2012-а. Работи и зад кадър за много тв сериали. Междувременно става преподавател по актьорско майсторство в колежа “Любен Гройс” и започва да играе в театъра. Наскоро сбъдва още една своя детска мечта - да изиграе образа на Робин Худ. Прави го в едноименната пиеса, в която си партнира с Елена Петрова. Пак с красивата си колежка делят сцената в “Осъдени души” в Нов театър НДК.
Сега Ники е изцяло зает с премиерата на “Без крила”. Драмата ще е по кината от 6 декември, но преди това ще бъде показана на церемония с червен килим в София, след това в Бургас и дори в Лондон. На Острова Ники ще гостува с част от колегите на 30 ноември. Надява се след това да има европейско турне.
Главният герой в “Без крила” Михаил Христов все още не е гледал филма за него. Той участва в тренировките на Наум, дори го дублира при скоковете. Но
не иска да присъства само
на една сцена - онази,
която показва инцидента
отпреди 10 години
Тя е и сред най-сложните за заснемане. Екипът трябва да пресъздаде дъжда, удара на волтовата дъга, отскачането от колелото на малкия Мишо. Спират се на местност край село Железница, която изглежда леко зловещо. Там има трафопост, но за да не стане опасно при пускането на водата от кулите за дъжда, издигат още един - фалшив. Координатор по каскадите следи да няма истински взрив, както и отскачането на 5 метра назад от колелото на младия актьор Иван Иванов, който играе тийнейджъра Михаил. “Сцената е само 40 секунди, но я снимахме цял ден. Беше наистина трудно. От дъжда пътят се разкаля, момчетата почнаха да падат от колелата, но накрая успяхме да я направим както трябва и всичко да е добре”, спомня си режисьорът.
“Без крила” е огромно предизвикателство за него - все пак досега филмите му са били в комедийния жанр, а тук темите са важни и много сериозни. “Надявам се да стигнем до всеки човек с тях”, казва режисьорът.