Постоянният страх от болести е парадоксално свързан с 84% по-голям риск да умреш млад
Защо? Хипотезите са:
- Хроничното напрежение разбалансира хормоните и носи сърдечносъдови проблеми
- Имунитетът отслабва от дългото ангажиране без истинска нужда
- Постоянното клетъчно възпаление бавно, но трайно уврежда органите
- Стигмата и непризнаването на разстройството за здравен проблем бави лечението
- Скъпите терапии създават бариери пред част от засегнатите
Хипохондриците имат повишен риск от смърт в сравнение с останалите хора. Това е изводът от проучване, публикувано в Журнала на Американската медицинска асоциация.
Хипохондрията е един от видовете тревожно разстройство. Изразява се в постоянна загриженост за наличието на поне едно, а обикновено за няколко сериозни и задълбочаващи се болести. Състоянието подтиква човека към свръхбдителност и катастрофално тълкуване на телесни признаци. Страхът, че е тежко болен, го мотивира към повтарящи се изследвания, прегледи и консултации за здравето. Тревожността е очевидно непропорционална на телесните сигнали, но не и в очите на хипохондрика, на когото тя носи стрес и страдания, а за околните.
Хипохондрията е много разпространено хронично заболяване с малка вероятност за ремисия без специализирано лечение. Хората в това състояние се впускат във всевъзможни медицински консултации, обикновено водещи до верига от лабораторни и други тестове, които често са абсолютно ненужни от медицинска гледна точка. Още по-лошото е, че почти никога нямат ефект от психологическа гледна точка - не водят до разколебаване в “диагнозата”.
На теория подобна бдителност може да доведе до ранно откриване и лечение на сериозни здравословни състояния, потенциално намалявайки смъртността. Въпреки това шведските изследователи, направили проучването, изброяват няколко причини хипотезата рядко да е изпълнена в живота.
Някои хипохондрици изпитват толкова висока тревожност за здравето си, че избягват прегледи и изследвани от страх да не се докаже съмнението им за страшна болест. Това означава, че дори симптомите да са знак за здравословен проблем, той ще остане недиагностициран.
При други сработва механизъм на хипохондрично авторазболяване като ефект от хроничната тревожност и депресия, които са характерни за разстройството. Доказано е, че постоянното състояние на тревога и страх е свързано с неблагоприятни последици за здравето. Най-често се открива връзка със сърдечносъдови нарушения и преждевременна смъртност. Според по-старо норвежко проучване хора, които си дават сметка, че проявяват по-висока тревожност за здравето си в сравнение с останалите, са 73% по-склонни да развият исхемична болест на сърцето.
Резултатите на шведския екип за хората с болестна загриженост за здравето сочат 84% повишен риск от ранна смърт при хипохондриците. Те са живели около 5 години по-малко от хората без това разстройство.
Хипохондриците са значително по-застрашени да умрат рано по всички естествени причини с изключение на рака, в сравнение с останалите. Сред естествените причини за смърт най-често срещаните са заболявания на сърдечната, на кръвоносната и на дихателната система.
Когато изследователите разглеждат неестествените причини за смъртта, включително самоубийство, отново хората с хипохондрия са в по-голям риск от фатална развръзка в по-ранна възраст.
Изследването е сравнявало продължителността на живота на почти 4129 души с валидирана диагноза хипохондрия по международната класификация на болестите и 10 пъти по-голяма група от демографски сходно население с реалистично отношение към здравето си. Голямата контролна група намалява влиянието на случайните съвпадения.
Хипохондриците в проучването са били на средна възраст 34,5 години, когато състоянието им е било определено като тревожност, свързана с прекомерен страх от болести и склонност към поставяне на “диагноза”.
Според авторите повечето смъртни случаи са потенциално предотвратими. “Отхвърлянето на телесните симптоми на тези хора като въображаеми или налудни може да има тежки последици. Трябва да се направи повече за намаляване на стигмата и подобряване на откриването, диагностицирането и подходящото лечение на тяхната тревожност и свързаните с нея физически страдания.”
Проучването не отговаря на въпроса за високия риск от по-ранна смърт на хипохондриците в изследването.
Учените допускат множество фактори, вероятно действащи в тандем. Те смятат за неубедителна версия избягването на медицински консултации от страх да не се открие фатална болест, описано за някои от хората. Подобно тълкуване противоречи на наблюдението, че рискът от фатален рак е сравним в групите със и без хипохондрия.
По-правдоподобно обяснения може да е хроничният стрес, който смущава работата на важната за здравето хормонална ос хипоталамус - хипофиза - надбъбречна жлеза. Когато там се появят трусове, се нарушава имунната защита на организма. Психическото напрежение в режим нонстоп е свързано и с хронично клетъчно възпаление, което може да избие в различни болести. Вероятно допринасят и фактори от начина на живот под въздействие на постоянната тревожност и страхове. Обичайните заподозрени са алкохолът и наркотиците. Със сигурност влияе и недостатъчното признаване на хипохондрията като психично разстройство, което изисква лечение.
Авторите слагат акцент и върху ограничения достъп до терапия, която в повечето случаи е продължителна и скъпа.