Топ археологът доц. Костадин Кисьов със "Златен век" - огърлие за огромен принос в културата (Снимки)

01.11.2024 13:35 24 часа Пловдив онлайн
Доц. д-р Костадин Кисьов (вдясно) получава от министъра на културата Найден Тодоров голямото отличие.
През 2001 г. Костадин Кисьов откри една от най-знаковите находки край Черноземен - златния нагръдник, принадлежал на одриски владетел.
Археологът доц. Костадин Кисьов е проучил десетки тракийски могили в Пловдивско и Родопите.
Доц. Костадин Кисьов разговаря с траколога проф. Диляна Ботева по време на разкопки на могилата Малтепе край Маноле.

Откривателят на златния нагръдник от Черноземен - забележителният археолог доц. Костадин Кисьов, проучил десетки могили в Пловдивско, получи едно от най-високите отличия в държавата -  "Златен век" с огърлие и грамота. Връчи му ги министърът на културата Найден Тодоров по случай Деня на будителите. Заедно с него бяха удостоени още 47 творци.

Голямото признание за Костадин Кисьов идва след 40-годишна всеотдайна работа по разкопки и превръщането на Археологическия музей в Пловдив, на който е дългогодишен директор, в един от представителните за България. Именно под негово управление той беше разширен и модернизиран. В научните среди Кисьов минава за един от най-изтъкнатите и безспорни изследователи на древното минало по нашите земи.

На неговите усилия дължим гостуването в Пловдив през 2015 г. на изложба на най-големия световен музей - Лувъра, на която бяха представени безценни експонати от историята на древен Египет.

Пак по негова инициатива през 2013 г. за първи път в България и в Пловдив гостува изложба на Националния археологически музей в Атина, с участието на още 12 гръцки музея. През същата година, точно на 24 май, със съдействието на доц. д-р Кисьов е поставена паметна плоча на мястото на българската мъжка гимназия в Солун.
Кисьов специализирал музеен мениджмънт в Париж (1998 г.), в Американския културен център в София (1999 г.), във Фонда за изкуство и култура в Централна и Източна Европа (2002 г.), в Университета „Аристотел" в Солун (2000 - 2002 г.). Той е член на Българската музейна камара, Съюза на учените в България, Пловдивското археологическо дружество, Асоциация на българските археолози.

През последните 17 години, е не само директор на Регионалния археологически музей, но и хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий". Участвал е в работната група към Комисията по култура на Народното събрание при изработването на Закона за културното наследство.
Доц. д-р Кисьов е бил научен сътрудник в Националния исторически музей през периода 1997 г. - 1999 г., има 5 монографии на български и английски език и 270 научни публикации, свързани с археология, музейно дело и културно наследство. 120 от тях са по въпросите на тракийската култура. Той е научен консултант, рецензент и научен ръководител на докторанти в НАИМ при БАН.
С експонатите от спасената от иманяри тракийска гробница край Калояново, проучена от Кисьов, България участва във всички представителни изложби по света в последните години.

Доц. Кисьов е научен ръководител на археологическите проучвания на най-стария селищен тракийски център от VІ-V в. пр.Хр. до с. Васил Левски, Карловско, обявен за обект от национално значение.

Известен е и с това, че дълги години проучва тракийската култура в Западните Родопи и като млад археолог в Регионален исторически музей – Смолян има съществен принос за формирането на фондовете и изграждането на постоянната експозиция на музея. Негова е и решаващата роля в изграждането и откриването на Музея на родопския карст в Чепеларе.

Има значителна роля и в работата по международните програми, свързани с проучването и социализирането на археологическите обекти „Античен път Филипопол - Авдира" (Община Чепеларе) и „Тракийско светилище" (Община Рудозем), реализирани по програма ФАР, трансгранично сътрудничество България - Гърция, съвместно с общините Авдира и Мики, Република Гърция. В резултат на неговата активна дейност, тези обекти са превърнати в туристически дестинации, представящи българското културно наследство.

Други от Култура

"Фондацията" с концерт в памет на Кирил Маричков. Дони: Кирчо, чакай ни

Днес Кирил Маричков щеше да навърши 80 години. И да празнува, заедно с публиката, таланта и огромното музикално наследство, което оставя. Концертът, който "Фондацията" изнася в негова чест

700 лв. пожизнена пенсия за Владо Пенев, Марта Вачкова, Ели Скорчева, Георги Стайков, артисти и музиканти, предлага кабинетът

Изявени български артисти и музиканти да получават по 700 лв. на месец пожизнено като държавни парични награди - това ще предложи Министерският съвет на Народното събрание

Митко Щерев: Слизам от сцената!

Миро и Галя се събраха, но няма да има нова "Каризма", куп звезди пяха на грандиозен концерт в НДК Миро и Галя от "Каризма" се събраха. Това се случи в зала 1 на НДК

Почитат с изложба 50 г. от рождението на отишлата си без време Гергана Вълчанова

В земния си път остави над 70 творби, изобразяващи един поетичен, мистичен и съвършен свят, казва брат й - големият режисьор Петър Вълчанов Петров Изложба с творби на Гергана Вълчанова

Златните шедьоври на древна Тракия и главата на Севт Трети са звездите в музея "Пол Гети" (Снимки)

Мраморна стела от Аполония Понтика, тежка 700 кг, за първи път напуска България 150 от най-големите ни богатства вече са в Лос Анджелис в мегаизложба, подготвяна 7 години 150 от най-ценните находки

>