Има ли смисъл от висше? Да, ако искате двойно по-висока заплата
По-доброто образование драматично увеличава шанса за успешна кариера
Всеки, който иска да учи, може да се ориентира къде и какво - излезе новият рейтинг на висшите училища в България. Той представя сравнителни данни за висшите училища и професионалните направления.
Нека погледнем към по-генералния въпрос дали има смисъл да се учи висше образование.
За последното десетилетие се наблюдава значително подобрение в реализацията на пазара на труда на новозавършилите висшисти. През 2024 г. 86% от новозавършилите висшисти работят и се осигуряват в България, като при магистрите процентът e близо до 90%. В някои професионални направления като “Фармация” процентът е дори 95.
Това показва, че младите висшисти почти изцяло остават да живеят и работят в България – което е
голяма промяна спрямо преди
десетина години, когато за близо 25% от висшистите нямаше данни да работят в България.
Положително е и развитието при заплащането. Преди десетилетие средният осигурителен доход на младите висшисти беше под 900 лв. на месец, докато новият рейтинг вече показва 2164 лв. осигурителен и
2523 лв. облагаем доход на месец
И това е средно – но в редица професионални направления заплатите са над 3000 лв. още в началото на кариерата на младите висшисти, а при магистрите има направления със заплати над 4-5 хиляди лева на месец. При това заплатите се увеличават и тенденцията ще продължи.
Тази по-добра реализация на завършилите на пазара на труда съвпадна както с период на общо подобрение на показателите на българската икономика в условията на членство в ЕС, така и с преструктуриране на студентите по професионални направления и подобряване на връзката на висшето образование с пазара на труда. Дори пандемията не успя да прекъсне тенденцията на подобрение освен при безработицата, но само временно.
Разбира се, подобрение има както при реализацията на висшистите, така и при тези с по-ниско образование. Затова трябва да направим сравнение между различните групи на пазара на труда според завършеното образование. За това ще ни помогнат нови данни на Националния статистически институт за структурната статистика за заплатите – тези данни се публикуват едва веднъж на четири години. Структурната статистика представя заплатите не само по сектори и региони, но и според образованието.
Както може да се очаква, най-ниски заплати получават хората с най-ниско образование – начално или основно. Среднистите получават с около една четвърт повече, отколкото хората с ниско образование, но висшистите получават с над 100% по-високи заплати от среднистите и над два и половина пъти по-високи заплати от хората с ниско образование.
С други думи, средното образование дава умерено по-висок доход, но висшето образование осигурява много по-висок.
Най-интересно е, че
“премията” за висшистите се увеличава
с времето. Преди две десетилетия висшистите получаваха с 50% по-високи доходи от среднистите, докато сега е двойно повече. Така че не само висшистите получават по-високи доходи от среднистите, но разликата се увеличава с времето. Пазарът все повече цени образованието и възнаграждава образованите, особено ако са усърдни и се насочват към по-добри университети и по-дефицитни специалности.
Но това не е цялата история. Образованието влияе не само на заплатите, но и на заетостта.
Според тримесечните данни за работната сила на НСИ през второто тримесечие на 2024 г. заетостта при висшистите е близо 91%, т.е. практически всички работят. При среднистите процентът на заетост също е доста висок, около 72%, докато при хората с основно образование е 37%, а при тези с начално и по-ниско – 33%. Очевидно по-високото образование увеличава драстично шансовете за намиране на работа
И среднистите масово работят в България, но при висшистите практически всички работят.
Ако обобщим статистическите данни, заключението е, че по-високото образование осигурява както висок шанс за намиране на работа, така и значително по-висока заплата – при това в последните десетилетия и двата индикатора се подобряват устойчиво.
И друг път сме посочвали, че висшето образование помага и за социалната и икономическа интеграция – например, статистиката отчита, че няма бедност при ромите висшисти. С две думи, има смисъл да се учи. Пазарът на труда в България все повече оценява образованието.