Главният вход на Филипопол - Източната порта, възкръсна след 1900 години (Снимки)
- Той е свързвал античния град с пристанището на река Марица
- Вече е реставриран, предстои да го открият официално - има асансьор и рампи за трудноподвижни хора
Най-широката антична улица от сиенитни плочи и издигащи се от двете ѝ страни колони с капители в римо-коринтски стил е готова да посреща туристи в Пловдив. Това е Източната порта - главният вход на Филипопол. 1900 години след първия ѝ строителен период тя отново заблестя след мащабна реставрация. В близките дни предстои нейното откриване.
Разположена в източното подножие на Трихълмието, тя е
нагледен учебник по археология,
защото може да се видят различни пластове от римската епоха.
Според запазените надписи началното ѝ изграждане се датира от II век и съвпада с управлението на император Марк Аврелий.
“Това е най-благодатният обект на оригинален материал. Имаме фризове от няколко периода. Пилоните на самата порта са претърпели няколко преустройства и се виждат различните етапи на строителство”, казва реставраторът Никола Стоянов.
Дълги години този монументален обект беше затулен в бурени и неподдържан. В резултат на проекта “По крепостните стени на Филипопол” той и Небет тепе претърпяха реставрация.
Повалените на земята с десетилетия колони сега са издигнати и придават импозантност на паметника. Всички елементи от портика - стилобата (носещата стена - б.а.), бази, постаменти, колони, капители, фризове, архитрави и корнизи, са експонирани на място, допълва Стоянов.
Според запазен надпис строителството е от 172 г.
и това е първият период на този комплекс, заемал особено място в отбранителната система на Филипопол. Точно по това време е направена Марк-Аврелиевата стена. “Така сме експонирали находките, че трасето може много лесно да се проследи. Ще има и указателни табели, които ще обясняват”, разказва реставраторът.
По думите му най-важният вход на Филипопол е свързвал древния град с пристанището на река Хеброс (Марица - б.а.), която според античните автори е била плавателна и пълноводна.
Запазената улица е широка 13,20 м, от двете ѝ страни има канализация. “Портата е функционирала няколко столетия. Ако съдим от следите на превозните средства, които са минавали по сиенитната настилка, има образувани дълбоки коловози по 10-15 см”, казва Стоянов.
Една от най-бляскавите находки, открита до самия обект в далечната 1921 г., е фризът на здравеносните божества (за него разказваме в отделна публикация).
На реставрираната Източна порта туристът ще види един блестящ античен обект, който привлича като магнит любителите на древните останки. Поставени са рампи за трудноподвижни хора, има и асансьор.
“За мен беше голямо предизвикателство. Главният проектант на обекта арх. Галина Пировска се пресели на небето на 30 септември т.г. и не можа да дочака официалното откриване. Но съм щастлив, че успях да реализирам последния ѝ грандиозен проект”, казва Никола Стоянов.