30 г. съмнения убит ли е Атанас Комшев, или умира след катастрофа
- Олимпийският шампион по борба беше 10 дни в кома след удар в камион с тухли
- По пътя към морето приятелят му карал със 115 км/ч и не успял да спре в последния момент, твърдят експерти
Паметник от черен мрамор стои зад мантинелата на метри от Пушевския кантон в посока от София към Велико Търново. Един от десетките траурни знаци за загинали в катастрофи на пътя София - Варна, които шофьорите приемат като част от пейзажа.
На този е изписано името на един олимпийски шампион - Атанас Комшев. Преди 30 години на това място златният медалист по борба в категория до 90 кг от Сеул '88 е ранен фатално при жесток сблъсък в камион. 10 дни по-късно издъхва в болница в София, без да дойде в съзнание. Не кара той, а негов приятел, пътуват към Варна, но не стигат. Три десетилетия по-късно обстоятелствата около смъртта на великия спортист продължават да са обвити в мистерия.
Витаят слухове, че катастрофата е предизвикана умишлено,
дори че Комшев е бил прострелян. Разследвали инцидента, с които “24 часа” се свърза, са категорични, че животът на таланта в класическата борба е прекъснат преждевременно вследствие на нелеп инцидент, предизвикан от висока скорост и неадекватна реакция на шофьора.
“Всичко ми е пред очите - ударът на леката кола е в задната част на камиона. Беше в светлата част на деня. Газката излиза от кръстовището с пътя от Павликени, натоварена с тухли, не може да се движи бързо. Застигната е от “Сааб”, който се забива в нея. Имаше спирачен път, но на следствието бе установена скорост от 115-120 км/ч, ако не се лъжа”, възстановява картината от местопроизшествието бившият зам. апелативен прокурор на Велико Търново Емил Денев.
Миналата година той излезе в пенсия, но през 1994 г. е млад следовател и ръководи разследването за смъртта на Атанас Комшев. Трудно склонява да говори, някои детайли са се изтрили от паметта му с годините.
“Лошото е, че един млад олимпийски шампион
си отиде по нелеп начин
Всяка катастрофа, когато има такива тежки последици, е трагична за близките, защото това е преждевременна загуба”, разсъждава той.
Атанас Комшев е роден на 23 октомври 1959 г. в бургаското село Деветинци. 9-годишен остава без майка. За борбата го открива треньорът Иван Тотев. Наско започва да учи хватките при него в Карнобат, когато е 12-годишен. Прави впечатление на скромно и работливо дете с огромни заложби, разказва приживе Тотев.
Учи в спортното училище “Стефан Караджа” в Хасково, където тренира борба класически стил с треньор Иван Костадинов. Никога не губи контакт с първия си наставник и често се връща в Карнобат, за да поговорят.
Малко по-късно Комшев влиза в младежкия национален отбор по борба, където отново тренира под негово ръководството. Състезава се за ЦСКА при мъжете.
В голямата борба влиза ударно с вицешампионска титла на световно първенство през 1982 г. Същата година грабва и бронз на европейско. Следват още два сребърни медала от същите форуми през 1983 г., а година по-късно става европейски шампион. Успява да дублира европейската титла през 1986 г., като прибавя още един сребърен и два бронзови медала от световно първенство.
Върхът в кариерата му е златният медал на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. в категория до 90 кг. “Радвам се не само на златния медал, но и на това, че опровергах песимизма на много хора, които не вярваха в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се чувствах като обречен, защото у нас е най-къс пътят от “Осанна” до “Разпни го”. Аз трябваше да преодолявам самия себе си и да убедя всички треньори, които бяха против мен. Но в крайна сметка удовлетворение за мен беше, че участвах в олимпийския отбор на България”, казва тогава пред журналисти Атанас Комшев.
Повече не се качва на почетната стълбичка на големи състезания. На световните първенства през 1989 и 1991 г. се класира десети и четвърти. На олимпийските игри в Барселона през 1992 г. губи и двете си срещи. Така блестящият борец слага край на спортната си кариера. Междувременно учи в Националната спортна академия. Намерението му било да се върне и да тренира деца в Карнобат, щом завърши. По това време е свързван с Васил Илиев и силоваците на ВИС.
“След като Наско стана олимпийски шампион,
искаха да го вкарат в мафията. Но той не искаше,
защото беше честен, и те го убиха”, твърди пред Дир.бг треньорът Иван Тотев, починал през 2020 г. Близките му в Карнобат до последно са убедени, че катастрофата не е случайна, но това не може да се докаже.
На 2 ноември 1994 г. Комшев и приятелят му Слав Михалев пътуват от София за Варна. На 16 км преди Търново, на разклона за село Пушево и Павликени, известен като Пушевския кантон, на главния път излиза камион ГАЗ натоварен с тухли. Руската машина едва пъпли под тежкия товар. Колата, движеща се с висока скорост по правия участък, се забива в каросерията. Михалев, който е едва на 23 г., отклонил вниманието си, опитал да спре в последния момент, но не успял. В смазания “Сааб” Комшев получава множество тежки травми.
“Докараха го в кома, черепът му беше счупен на много места. Наложи се спешно оперативно лечение. След това бе преместен в София, но повече информация не искам да ви давам”, бе лаконичен по телефона неврохирургът д-р Николай Мойнов, който извършил операцията в областната болница във Велико Търново.
На Комшев е направена и втора операция в столична клиника, но не успяват да го спасят. Той умира на 12 ноември, без да дойде в съзнание.
Година по-късно във Велико Търново започва делото срещу Михалев. Според експертизата и следствения експеримент в момента на удара в товарния автомобил колата се е движела със скорост 113-115 км/ч. По време на разследването е
прието, че шофьорът на камиона няма никаква вина
“Следствието и прокуратурата работят с доказателства, не със слухове. Всичко относно извършеното от Михалев е доказано в кориците на делото”, категоричен е Емил Денев.
“Чудил съм се каква е тази връзка с нещо умишлено. Как да го изчисли човек кога идва автомобилът, че да излезе камиона и да се окаже в неговата лента?”, казва той.
В процеса бащата на Атанас Комшев Слави е конституиран като граждански ищец и иска 1,6 млн. лв. за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Слав Михалев получава 2-годишна условна присъда за причинена смърт по непредпазливост при пътнотранспортно произшествие. Осъден е да плати и 300 000 лв. обезщетение по гражданския иск на бащата на олимпийския шампион. След деноминацията това са 300 лв.
В Карнобат е наречена зала на олимпийския шампион. Името му разнасят и младите таланти на клуб по борба “Олимпиец-Атанас Комшев”. Негова възпоменателна плоча е поставена на сградата на Спортното училище “Стефан Караджа” в Хасково.
Преди дни си отиде и сестра му Мария, убедена, че брат й е убит
До ден днешен ни останаха съмненията, че катастрофата е предизвикана и не е случайна. Имаше мистериозен бял автомобил, който никога не се намери, разказа пред "24 часа" дългогодишният кмет на Карнобат Георги Димитров. Той е бил женен за сестрата на Атанас Комшев, Мария. Последната Комшева си отишла на 25 септември тази година. Изгубила битката с рака, продължила една година.
"След това имаше съдебни дела, осъдиха шофьора на 2 г. условно и 300 000 лв., по време на деноминацията станаха 300, колкото струва едно агне. Не сме ги и искали тези пари, макар че имахме един изпълнителен лист, ако ги бяхме взели, щяха да отидат в някой клуб по борба", казва кметът на Карнобат. Семейството не обжалва, не са чували и виждали шофьора Михалев след това.
"Беше ми подсказано да не се интересуваме твърде от развитието на съдебната процедура, но и да бяхме се поинтересували, това нямаше да върне Атанас", откровен е кметът на Карнобат. Той управлява южната община вече 5-ти мандат.
Всяко година около празника на Карнобат през септември правят възпоменателен турнир за Атанас Комшев, семейството го спонсорира. На гроба му вдигнали и паметник - статуя в цял ръст. В село Церковски, където е къщата на майка му, са сложили статуетка, умалено копие на паметника, на селската чешма. Като се наведе човек да пие вода, да види статуетката. Всъщност бронзовите отливки били две - на другата била вградена златна плочка от пръстена на Атанас Комшев. "На нея беше изписано "Турнир в памет на Наско Комшев". Тогава турнирът беше за мъже. Спечели го три пъти "Славия - Литекс" и мисля, че сега статуетката със златната плочка се намира у Гриша Ганчев, той беше председател на този клуб по борба", разказва Георги.
Спомня си, че Мария понесла много тежко смъртта на брат си, едва на 35 г., 4 години след него си отишъл и баща им. "Беше последната Комшева, макар че носеше моята фамилия -Димитрова", съкрушен е от загубата й кметът. Имат две пораснали деца, а внукът в момента тренира борба. 15-годишният Георги, стигнал до четвърто място на републиканско по хвърляне на гюле, но вдъхновен от вуйчото олимпийски шампион се преориентирал към тепиха.