Патология на изборите

28.10.2024 12:30 Валери Найденов
Пленарно заседание на 50-ото народно събрание СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ

Тези резултати изключват коалирането. Освен ако…

 

След седмите поредни избори всеки се пита - ще успеят ли партиите най-сетне да направят нормално правителство и да изкарат 4-годишен мандат?

Ако са последователни и принципни - в никакъв случай! Нито нещо се е подобрило, нито се е променило. Освен че вече имаме две скарани помежду си депесета, все едно стабилизаторът на самолета е отхвърчал.

Докато пиша тези редове, още не е ясно, но май ще осъмнем с най-фрагментирания и най-изпокаран парламент за последните 34 години, в който единственото подобрение може да е умората. Но както казва народът, луд умора няма.

Така че, ако водещите партии успеят да направят сглобката, значи са получили предложение, на което не могат да откажат.*

Тогава е въпрос на вкус какво предпочитаме – нови три месеца патриотичен хаос или 4 години колониален ред?

Но да не изпадаме в конспиративни хипотези.

Доколкото зависи от нашия си елит, ние ще продължим да живеем в извънредно положение, защото така е за предпочитане.

Освен това в хаоса властта винаги е в ръцете на националния суверен. До миналата есен това бе президентът, но след ремонта на конституцията се получи така, че Бойко Борисов стана нещо като президент в сянка, тъй като в “домовата книга” са все или назначени от ГЕРБ хора, или със съгласието на ГЕРБ. Значи за водещата партия извънредното положение е добре дошло. За какво им е коалиция, която избирателят няма да одобри?

Но веселата част е, че до тази извънредна власт на ГЕРБ се стигна не по негово желание, а поради натиска на неговите душмани.

За да реформира съдебната система, ПП-ДБ сключи сделка със своя враг. Колкото получи - толкова и отстъпи.

Само че после Конституционният съд му отне полученото, а на врага го остави. Това бе лесно да се предвиди, тъй като КС също е продукт на епохата ГЕРБ.

Моят съвет към ПП-ДБ е да издигнат за лидер някой шахматист. В тези сложни времена трябва да се мисли поне 2 хода напред. Не че няма напредък – лидерите са си взели поука и вече говорят за “равноотдалечен” премиер. Ако се бяха сетили за това миналата година, още щяха да управляват.

Какво ги промени така? Дали не са видели конската глава в чаршафите?**

Така че най-важното на този етап не е парламентът и не коалирането, а кой ще ръководи извънредно положение. Битката още не е приключила.

Сега КС променя състава си и нищо чудно в близките седмици да възстанови президентските пълномощия при избора на служебно правителство. Тогава ГЕРБ ще е по-склонен на коалиция, а ПП-ДБ може би ще предпочита новите избори, тъй като има шанс Румен Радев пак да сложи Рашков за вътрешен министър. А и Тръмп може да смени чипа. Не е ли по-добре да се изчака?

Така че сега-засега динамиката на извънредното положение е по-интересна от парламентарната динамика.

Причината за този упадък на парламентаризма е ясна, макар че всички я мълчат - партийнолистовата избирателна система. Опитът на редица европейски държави дава предостатъчно доказателства, но тук този опит е табу. Лекарството също е табу и освен това е военна тайна. Много интересен е днешният етап на заболяването, в който партиите са засмукани в нови и нови избори като във водовъртеж.

Техният маразъм е партийно-психологически. При тези малки проценти за влизане в парламента си длъжен да се правиш на разярен лъв - ще смачкаш лошия диктатор, ще му откъснеш главата, ще го побиеш на кол и ще пиеш вино от черепа му! Но минават изборите и трябва да се коалираш.

А сега, де? Вчера лъв - днес мило котенце. Я си се коалирал, я си се сринал електорално.

Този риск си струва само ако те очаква пълен 4-годишен мандат. Дотогава я камилата, я камиларят.

Ще поуправляваш, ще загладиш косъма, пък после каквото - такова.

Но колкото повече изгледите за пълен мандат намаляват, толкова повече желанието за коалиране се изпарява.

В един момент партийният лидер си казва: "Струва ли си да си отблъсквам електората, щом след 3 месеца пак до него ще опра? Не е ли по- добре да си остана безкомпромисно принципен?".

Така системата се завихря и влиза в спирала. Колкото повече избори - толкова повече избори. Ако конституцията има нужда от поправка, то е изборите да се правят не на три-четири месеца, а всеки месец, после на две седмици, после на една.

И колкото повече избори, толкова повече нови партии. Така социално-политическата структура става "главотежка" - все повече и повече народ напира да ръководи държавата. Все едно всички пътници в самолета напират да се вмъкнат в пилотската кабина.

Чиста аритметика. Какво се случва с партийната листа от 10 кандидати? Първият ще влезе в парламента, останалите са в листата за масовост. Не върви да правиш листа само с един човек, нали така? Но останалите 9 не се връщат на село да пасат овцете (нито да си пишат дисертациите), а чакат и се надяват да получат я министерство, я агенция някоя, я поне митниците.

И тъй като постовете са десетократно по-малко от чакащите, те правят нови и нови партии на принципа "стани да седна". На думи всички идват, за да сменят системата, на дело все повече натежават върху главата , докато я съборят.

Аз винаги съм твърдял, че нещата трябва още доста да се влошат, преди да започнат да се оправят. В този смисъл изборите ни придвижиха в правилната посока.

--------

* "Ще му направим предложение, на което не може да откаже" – тъй като по-младите може и да не знаят, това е знаменит цитат от "Кръстникът" на Марио Пузо и от едноименния филм.
** Конска глава в чаршафите - в "Кръстникът" това е самото предложение за коалиране във филмовото продуцентство.

Други от Анализи

И на 45 г. да сте, внуците ви викат “баба” и “дядо” - несправедливо, понякога обидно

В повечето чужди езици има различни думи за възрастните и прародителите, защо не и в българския Недостатък на българския език е, че много от възрастните хора – на видима възраст над 70-75 г

Щедростта на политиците направи половината пенсионери еднакво бедни

Вноската догодина няма да се вдига, ръстът ще е по швейцарското правило Щедростта на политиците към пенсионерите стигна своя неизбежен край. Битката за любовта им доведе до това

Го бараме Трамп

Как на Балканите викат духовете на великите сили Един призрак броди из Западните Балкани - призракът на тръмпизма. Този дух тръгва от Вашингтон, спира в Будапеща, пие едно кафе в Белград и разбира се

Радостин Василев: Няма председател на парламента заради ДБ и БСП

След поредния провал в избора на председател на парламента, Радостин Василев от МЕЧ коментира в кулоарите, че причината да няма такъв са "Демократична България" и БСП

Какво ще стане със съдебните дела срещу Тръмп

До деня на изборите на 5 ноември Доналд Тръмп, бившият - и скоро следващ - президент на Съединените щати, беше застрашен от възможността да прекара години в затвора

>