Добрина Чешмеджиева: Време е някой да поеме отговорност, стига неща “на парче” – пияни убиват на пътя, ще има ли пари за пенсиите след 10 години...
Политиците да благодарят на хората, че са гласували и че този път това няма да бъде пропиляно
Още акценти от интервюто:
- Политиците трябва да влязат в обувките на хората, а не хората да им влизат в положението
- Само в директен дебат може да се види кой е по-подготвен и като идеи, и като поведение
- Когато си против всичко или обещаваш невъзможни неща, ти отново предаваш хората
- Г-жо Чешмеджиева, очаквате ли изненада на тези избори? Вие отблизо проследихте предизборната кампания най-малкото защото БНТ като обществена медия по закон е длъжна да дава думата на всички участници в нея.
- Очаквам приятна изненада за избирателната активност, дано да е по-висока. Наистина се надявам повече хора да разбират, че този избор си е наш и ние определяме резултата. Колкото повече хора гласуват – толкова по-подредена ще стане картината според мен. Интересно ще бъде също колко партии ще има в следващия парламент. По време на кампанията видяхме и в нашите дебати, че формациите, които според прогнозите имат шанс да влязат в парламента, са амбицирани да си подобрят резултатите от лятото и те наистина се възползваха от всякакви участия, за да си увеличат подкрепата.
- Ясно е, че нито една партия няма да има мнозинство, за да състави правителство. Каква коалиция би била полезна за страната ни?
- Крайно време е някой да поеме отговорността да взема решения, да се бори за своите решения, да ги обяснява на хората, дори и това да не е много лесно понякога, и да каже къде вижда страната ни, живота ни след 10, след 15 години. В момента изглежда, че се правят някакви неща “на парче”. Пияни и дрогирани убиват по улиците – какво променяме, за да спре това? Кога го променяме? Кой дава дума, че правилата ще важат и ще има безкомпромисен контрол и присъди? Пенсиите – стигат ли парите за тях, ако след 10 години искаме да са двойни – какво ще се промени и кой ще го следва този план? Железниците – кога ще е като в другите държави – ако искаме по-бързи, модерни и хубави влакове, кога ще стане това и ще бъде ли по-скъпо, но гарантирано по-качествено?
- Равноотдалечен премиер, експертен кабинет, правителство с кратък хоризонт - какво означават всички тези пожелания, възможни ли са, а и нужни ли са?
- Политиците трябва да ни убедят във формулата, която ще търсят. Първо – да ни убедят, че наистина ще се опитват да намерят решение, а не отново да се нападат по всяка тема, която се появи, защото като гледам и какво ни пишат хората, които гледат “Референдум” – омръзна им от това наистина. Това вече нито им се слуша, нито им се гледа. Второ – връщам се на темата за плана напред – аз наистина вярвам, че трябва политиците да влязат в обувките на хората, а не от хората постоянно да се иска да им влизат в положението и да ходят през няколко месеца да гласуват.
- Впрочем досегашните опити показват, че подобни схеми не сработват. Защо тогава се предлагат отново? Бягане от отговорност ли е това, или тънки политически сметки?
- Какво ще се предлага, ние днес не знаем – сега се броят гласове. Но нека, след като резултатите са ясни, да се благодари на хората, че отново са гласували и че този път това няма да бъде пропиляно. Само така политиците могат да докажат, че изборите не са лични сметки и амбиции. Знаете ли, имахме в неделя в предаването една анкета с хора от Северозапада – Монтана, Бойчиновци, Кобиляк… толкова бяха разочаровани и обидени, че всичко остава добри пожелания и обещания по изборите, а после нищо. И въпреки това всички тези хора казаха, че ще отидат да гласуват – защото все още там някъде стои една надежда, че животът ще се подобри. Много ще е жалко, ако отново тези хора се почувстват излъгани.
- Срещнахте ли конкретни послания и обещания? И има ли как те да са по-различни, след като партиите се представят през няколко месеца пред избирателите си?
- Послания и обещания има, разбира се. Избори са. Но сега виждам как има такава вълна от емоции и възхищение за филма за “Гунди”. Чета коментари онази вечер и се замислих – добре, значи има послания и теми, които могат да развълнуват хората, които могат да ги докоснат, да ги извадят от хола и да отидат с децата си на кино, вместо всеки да си гледа в телефона вкъщи. Има и друго – всички, които аз видях, казват толкова хубави думи за Гунди и филма, значи не е вярно, че сме мрънкачи, хейтъри, че все намираме кусур. Друго е вярното – трябва да се докосне сърцето на хората, да ги запалиш, да ги увлечеш и те ще дойдат. Да им говориш дори за тежки неща, за мрачни минали години, но по един друг начин – така че да усещат, че си с тях, да ги убедиш, че всичко ще е наред и могат да разчитат на теб, че ще дадеш най-доброто от себе си, ще се трудиш здраво. И тогава хората разпознават смисленото и му дават подкрепа.
- Защо политиците - особено лидерите на големите партии, отказват дебат? В последното издание на “Референдум” преди изборите се явиха само представители на две партии от очакваните 6.
- Това е въпрос без ясен отговор. Все пак избори има нонстоп някъде, където е интересно, и българите виждат, че във всички държави, в които има повече от един кандидат за пост, има дебати. Партиите решават каква им е стратегията и това е нормално – обикалят избиратели, правят си дискусии, но предполагам, че там по-скоро ходят хора, които вече симпатизират на определените партии. Докато в един дебат според мен ти можеш да разшириш значително подкрепа, защото там е съревнование – кой говори добре, кой изглежда по-подготвен и това може да ти донесе още гласове.
В последното издание на предаването участниците бяха само двама, защото други, които имаха право да участват, не се възползваха. Знаете ли, хубаво е зрителите и всички да знаят, че в БНТ и БНР се спазват правила по закон, които доста ограничават възможността екипите сами да изберат как да организират дебатите. В едно предаване по време на кампанията трябва да дадем възможност на всички регистрирани партии и коалиции да участват – на абсолютно всички. В една кампания често има близо 40 такива формации, ами ако са 50 или 60? И ние трябва да имаме регламент, който да даде максимална възможност на всички. Този регламент те също го виждат и го одобряват. Който го спазва – участва. От толкова честите избори по-малките формации вече свикнаха с дебатите и се възползват и данните показват, че хората гледат тези предавания не по-малко, отколкото другите.
- Как изглежда през очите на журналиста поредната предизборна кампания? Ако сравните с предишните, каква е разликата този път?
- Разликата за мен е в липсата на интерес у хората. Смятам, че не им става по-интересно, а напротив – омръзва им.
- Политиците, които се явяват в тв студиата, сякаш станаха доста обидчиви и дори с претенции към журналистическите въпроси. Защо е така?
- Вероятно, защото не мислят, че с това губят, а дори им се струва, че печелят. Обаче аз доста се съмнявам в това. Част от това да изглеждаш уверен и че знаеш какво правиш е да се владееш и да се държиш на ниво. Винаги.
- Какво искат или какво очакват хората на базата на социологическите проучвания, които правите на живо в “Референдум”?
- Очакват политиците да си вършат работата и да поемат отговорност да се случват нещата.
- Какви са рисковете, ако и този път се окажем без правителство?
- Най-големият риск е хората съвсем да спрат да вземат на сериозно дадената дума. А загубено доверие знаем, че се връща много трудно.
- В програмите на партиите уж има доста неща, които си приличат, или поне показват, че някои от тях без проблем може да вървят в една посока. Но на практика това не се получава. Как може да бъде преодоляно това разделение?
- Със сериозни разговори и добри съветници, които не спестяват да казват на лидерите кои са грешките при водене на преговори.
- Доколко опасен е популизмът, който се надига и който вероятно ще вкара част от партиите в парламента?
- Когато си против всичко или обещаваш невъзможни неща, без да се налага да носиш отговорност, ти отново предаваш хората. В политиката понякога трябва да се вземат тежки решения, които няма да се харесат на много хора. Важно е умението да отстояваш такива решения, да ги обясняваш навреме, да подготвяш хората, да дебатираш открито, да казваш защо е важно.
CV
- Родена е на 13 април 1973 г. в Смолян
- Завършва Националната гимназия за древни езици и култури в София
- С две висши образования е – дефектология и журналистика, от Софийския университет “Св. Климент Охридски”
- Тв кариерата ѝ започва през 1996 г. като международен редактор в новините на Ефир 2, а по-късно е водещ и редактор в сутрешния блок на БНТ
- “Референдум” по БНТ, което тя води, е едно от най-гледаните и авторитетни публицистични предавания в ефира