Грета Тунберг, която мина през София не с протест, а с една усмихната снимка
Преди пандемията бе дете екозвезда, което вбесяваше световни лидери, днес шведката е обществен враг №1 с кауза за Палестина
Какво се случва, ако човек, който години наред е бил в новините със славата на “трън в петата” на световния политически елит, неочаквано се снима в центъра на София? Възникват въпроси: защо е тук, кой я е поканил, за какво ще протестира и с кого?
Че най-известната екоактивистка – 21-годишната Грета Тунберг, е в България, стана ясно от нейна снимка, публикувана във фейсбук от предприемача Хари Аничкин. Срещнал я и се фотографирал с нея. “Грета Тунберг на булевард “Дондуков” и улица “Будапеща”! Днес, 20.10.2024 г.! Не мога да повярвам! Много усмихната и приветлива - Just visiting!, написа Аничкин под фотоса.
После заваляха предположенията, още повече че обикновено визитите на младата шведка навсякъде по света традиционно се свързват с участия в протести и с нарушения на обществения ред. Само преди дни Грета, която в последната година остави екокаузата на заден план, за да се посвети на пропалестинските движения заради военната операция и хуманитарната криза в Ивицата Газа, участва в подобен протест в Берлин, после се присъедини към протестен лагер в Дортмунд. Това накара говорител на най-голямата опозиционна партия - Християндемократичен съюз, да призове на Тунберг да бъде забранено да влиза в Германия,
наричайки я “тази антисемитка”
Там на нея вече се гледа като на обществен враг №1.
В София обаче тя не замеси името си в нищо подобно. Фалшива новина се оказа и информацията от социалните мрежи, че гранична полиция я издирва. Дори и да е пристигнала в България с някакви конкретни намерения, те очевидно не се осъществиха.
Странната визита обаче напомни за девойката, която преди 6 г. само за месеци се превърна в световно явление. После, по време на пандемията, звездата ѝ също така скоростно започна да залязва. Но независимо дали е обичана, или мразена, шведката продължава да разбунва духовете.
Родена е на 3 януари 2003 г. в шведската столица Стокхолм. Майка ѝ Малена Ернман е оперна певица, а баща ѝ Сванте Тунберг - актьор. Започва да се интересува от климатичните промени още на 8 г. Убеждава родителите си да възприемат много по-щадящ към природата начин на живот – да станат вегани, да не пътуват със самолет, да използват предмети от рециклирани материали. Когато е на 11 или 12 г., започва да стратда от депресия. “Престана да говори, да ходи на училище”, казва баща ѝ. Момичето спира да яде. Горе-долу по същото време е диагностицирано със синдром на аспергер, високофункционална форма на аутизъм. Мнозина по-късно си обясняват нейната тотална обсебеност от екологията именно с това състояние.
Самата тя описва аутизма си
като свръхсила, която мотивира протестите ѝ
“Да си различен, е дар”, заявява Грета пред Би Би Си.
През лятото на 2018 г., когато е на 15 г., организира първата си “Ученическа стачка за климата” пред шведския парламент. Действията на невръстната екоактивистка намират голямо медийно отражение и стотици хиляди младежи по целия свят се включват в инициираните от нея “Петъчни стачки за бъдещето” (FFF). За броени месеци никому неизвестната ученичка се сдобива със статут на глобална икона, която се бори за един по-добър свят. Президенти, папата, премиери, знаменитости се надпреварват да се срещат с нея. Със своята решителност тя не само увлича след себе своето поколение, но става известна с речите и обръщенията си към световните лидери. Многократно е арестувана заради участията си в протести на природозащитници в различни страни и често получава глоби в съда.
През 2019 г. 16-годишната Тунберг обявява в Европарламента: “Къщата ни гори и нашите лидери трябва да започнат да действат адекватно, защото в момента не го правят.” 5 месеца по-късно пътува с яхта до Америка, за да направи обръщение пред климатична конференция в Ню Йорк. Избира този начин на транспорт, за да остави минимален въглероден отпечатък. “Всички вие идвате при нас, младите хора, за надежда. Как смеете! Вие откраднахте мечтите ми и детството ми с вашите празни думи”, заявява тийнейджърката пред делегатите и словата ѝ отекват като обвинение срещу престъпното бездействие на елитите. През юли 2022 г. Тунберг критикува европейското решение изкопаемият газ и ядрената енергия да бъдат определяни като “зелени”. “Това ще забави отчаяно необходимия реален устойчив преход и ще задълбочи нашата зависимост от руските горива. Лицемерието е поразително, но за съжаление, не е изненадващо”, заявява тя.
Между 2019 и 2023 г. Грета Тунберг всяка година е номинирана за Нобелова награда за мир. През 2019 г. става най-младият човек, определен за “Личност на годината“ на сп. “Тайм”.
През 2022 г. излиза нейната “Книга за климата”, която съдържа есета от 100 учени, писатели и активисти за това как да се води борбата с климатичната криза. “В момента отчаяно се нуждаем от надежда – посочва Тунберг. - Но надеждата не е да се преструваш, че всичко ще бъде наред. За мен надеждата не е нещо, което ти се дава, това е нещо, което трябва да спечелиш, да създадеш. Не може да се получи пасивно, чрез стоене и чакане някой друг да направи нещо. Надеждата е да предприемеш действия. И ако куп странни ученици са успели да накарат милиони хора да започнат да променят живота си, просто си представете какво бихме могли да направим всички заедно, ако наистина опитаме.”
Заради резките си критики екоактивистката събира не само адмирации, но печели също враждебност, нападки и врагове. Тя беше подиграна в социалните мрежи от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, когато спечели наградата на сп. “Тайм”:
Грета трябва да работи върху проблема си с управлението на гнева...
Успокой се, Грета, успокой се!”. Руският президент Владимир Путин я описа като “мила, но слабо информирана тийнейджърка”.
Критикуват я, че позициите ѝ са прекалено радикални и граничат с екстремизма. Обвиняват я, че заради апокалиптичните ѝ виждания за климата хиляди младежи по света са били подложени на силен стрес и са изпаднали в депресия. Нарекоха я политическо дете звезда, което подобно на децата звезди в Холивуд изгрява шеметно, но прегаря бързо. След пандемията икономическата криза и страхът от финансова и енергийна нестабилност бе променила обществените нагласи и темата за климата вече не будеше предишната мобилизация въпреки зачестяващите бедствия.
Затова и порасналата Грета потърси ново поприще, което отново да я постави в светлините на прожекторите, и го намери в международната политика след избухването на конфликта в Близкия изток. Нейната съпричастност със страданията на цивилните в Газа е разбираема, но липсата на осъждане на терористите от “Хамас” и липсата на съчувствие към техните невинни израелски жертви от 7 октомври 2023 г. настрои срещу нея голяма част от световната общественост, което я обяви за антисемитка. Когато Тунберг тази година взе участие в блокирането на университета в Копенхаген заради сътрудничеството му с Израел, тя изпадна в противоречие със себе си, защото се оказа, че това сътрудничество е именно в областта на зелените технологии. И днес мнозина се питат: предаде ли Грета екологичното движение, за да се превърне в политически пропагандист?