Мария Бакалова: Лентата за Тръмп не е политическа пропаганда, а разказва колко "мътна" може да е американската мечта
Ако не беше "Борат 2", сега щях да живея в Копенхаген. Датското кино ме запали да обичам толкова професията
- Г-жо Бакалова, тази година сте председател на журито на кинолитературния фестивал “Синелибри”. Какви са критериите, по които с другите членове избрахте големия победител?
- Всеки от нас имаше възможността да изгледа филмите по няколко пъти, защото някои от тях е хубаво да се видят повече от веднъж. Много е трудно да създадеш екранизация по литературно произведение. Целта тук е най-вече какво съобщение пристига до публиката, без значение дали ще бъде предадено с визуални средства, през актьорска игра, или режисьорски поглед. Това са филми от различни държави, с различни бюджети и литературни произведения. Гледа се мащабът на лентата. Много важен е режисьорският поглед. Беше трудно да решим, защото имаше наистина много добри филми. Десет изключително различни ленти, три от които са топфаворити. Всички бяхме, общо взето, на едно мнение за това кои трябва да бъдат лауреати и докъде да стигнат. Беше отговорно и вълнуващо. Когато обичаш да гледаш ново и провокативно кино и режисьори, които за първи път режисират или пък са опитни, с почерк, е вълнуващо да имаш възможността след това да го обсъдиш с хора, които също са част от тази индустрия и имат техния си светоглед за кино. А и как ще стигнете до консенсус.
- Премиерните дати на филма “Стажантът”, в който играете Ивана Тръмп, започнаха още преди президентските избори в Щатите. Казахте, че това не е умишлено, но като политическа анти-Тръмп кампания ли приемат лентата привържениците на Доналд Тръмп, който пак се кандидатира за президент, а и това, че филмът вече се излъчва на голям екран?
- Филмът не се занимава с политиката на Тръмп, а с отношенията му с американската система. Донякъде това го прави политически, но това е системата на една държава през 70-те и 80-те години. До голяма степен тя е същата и днес и може би ще бъде подобна след 40-50 г. Това са неща, които трудно, ако не невъзможно, се променят. Политика под формата на партийна пропаганда няма. Защото през 70-те години самият Доналд Тръмп не е политическа фигура. Всички апелираме хората да отидат в киното, защото ще видят нещо неочаквано. Има изключително цветен разказ за системата, за едно впускане в подводните течения на американската мечта и на тъмната ѝ страна. Отношения, които са базирани на власт, на връзки, на доминация и на какво си способен, за да постигнеш целите си, и дали реално си заслужава, ако загубиш нещо ценно и морално.
- Журналист от “Гардиън” изманипулира думите ви, че Доналд Тръмп е “най-злият човек на света”. Всъщност вие го казвате за адвоката му тогава Рой Кон. Целта им повече читаемост ли беше според вас, или има политическа игра?
- Когато интервютата се случват през зуум или по телефон, до голяма степен нещата, които се казват, могат да се объркат. Не искам да спекулирам. Щастливи сме, че екипът ми и аз имахме достъп до реалния запис и нещата се изгладиха без излишно напрежение. А и това, което казах, беше цитат за самия Рой Кон, който е много интересна фигура. Ако някой не е гледал “Ангели в Америка” с Ал Пачино, който играе за първи път Рой Кон, има и такава пиеса, апелирам да го направи. Това е много противоречива фигура, много жесток и зъл човек. Интересно е да знаеш, че такива хора са били начело на една голяма империя, наречена Съединени американски щати, преди 60-70 години.
- Как ви избраха за ролята на Ивана Тръмп? Имаше ли доза страх и съмнение дали да влезете в нейния образ?
- Моят основен мотив беше да работя с Али Абаси. Обожавам творчеството му. Това е изключително талантлив, дързък, млад режисьор, който провокира с всяко едно от произведенията, които създава. Негови филми са били предлагани няколко пъти за “Оскар”. Знаех, че каквото и да хване, то се превръща в злато. Може да ти даде свободата да импровизираш, но няма да се дръпне от режисурата си и да те остави сам да понесеш отговорността за това, което правиш. Всяка импровизация е била навигирана от него, как би рефлектирало на историята. Моят мотив беше да се срещна и да си партнирам с него.
Когато дойде сценарият, разбира се, ние бяхме чували тези имена, виждали сме лицата им. Тук-там може да намериш и някое интервю, но не си толкова запознат с това какви хора са те. Само с личността пред камера. Не знаеш много през какво са преминали, какво им е образованието, мотивацията, мечтата, какъв е вътрешният им свят. И колкото повече се запознаваш с тях, толкова повече започваш да им емпатираш. Важно е да оставиш всякакви предразсъдъци и критика пред вратата, преди да влезеш в образа и историята им.
Сценарият пристигна с идеята да се срещна с Абаси, чието творчество познавах добре. Двоумих се дали това е правилният проект, но с мотивацията да работя с него всеки един проект би бил правилният. Маскирах се с тонове грим, спрей за коса и обем, за да приличам малко повече на Ивана. Имаше няколко кастинга, обадиха ми се, че получавам ролята, и оттам насетне имахме около година подготовка. Себастиан Стан, който играе Доналд Тръмп, и аз нонстоп си изпращахме съобщения, видеа, интервюта, документални филми и сериали за тях и говорихме през техните акценти, което е много странно. Но имаше прекрасна симбиоза между двама ни и партньорска отдаденост, която е ключова в такъв проект. Особено когато изследваш връзка, която трае 10 г., а в екранно време - час и половина-два. Трябва да си много добре запознат с всеки период от живота им, за да можеш, ако се отвори възможност - да импровизираш във всеки един момент.
- Доколко ви помогна през целия процес на филма фактът, че вие също сте източноевропейка?
- Помогна ми най-много с начина на мислене. Акцентът е коренно различен. Аз работих със страхотен учител по акценти. С упражнения можеш долу-горе да напаснеш определени звуци и тонове на гласа. Начин на изказване на конкретни думи. Но акцентът е най-малкият ти проблем. Трудно е, ако нямаш начина на мислене на човек, който тръгва от държава, която не е с толкова много привилегии, както са например Щатите.
Ние в България знаем как да направим от нищо нещо. По същия начин е било и в посткомунистическа Чехословакия. Когато нямаш възможността за развитие и си бил ограничаван от различни политически управления, партийни системи и пр., ти съумяваш да изградиш работна етика. Знаеш, че зад гърба ти чака някой за твоето място, и искаш да дадеш максимума от себе си.
Колкото повече четях за нея, толкова повече намирах прилики помежду ни. Аз обичам да работя, да провокирам себе си и да създавам по-добри неща от предишните. Мисля, че тя е искала да бъде виждана заради качествата си, не заради визията си. Дори и да е работила като модел. Това не е била целта ѝ. Искала е собствена линия и с лицето и името си да стои зад множество неща. И не само дрехи и обувки, но и интериорен дизайн. Което е достойно за уважение. Да бъдеш феминист във време, когато тази дума още не е била позната на хората.
- “Борат 2” или “Стажантът” - кой жанр се доближава повече до вас?
- По време на снимките и на двата филма снимахме с опция за импровизация. В “Борат” целият филм беше изграден на база импровизация. Когато работиш с истински хора, те не знаят, че снимаш филм, и по-скоро се адаптираш към това, което те ти подадат.
Докато при “Стажантът” имахме изграден сценарий, в който си позволявахме да вмъкнем по нещо допълнително. Да раздвижим сцена, която е позиционирана на маса например. В подхода на снимане на двата филма има прилики, но и разлики. Естетиката им е по-различна. “Борат” е социален експеримент, който показва цветовете на хората, без да знаят, че ги снима камера, която ще ги излъчи по цял свят. “Стажантът” е социален коментар на една система и изследване на тъмната страна на тази така жадувана от мнозина американска мечта. И двата проекта наблюдават американската система и как тя третира хора, които са или не са от страната, на какво се градят отношенията между тях и дали си заслужава да жертваш нещо - например морала си, за да постигнеш целта си. Като творчество “Борат” граничи със сатира, докато “Стажантът” е по-скоро трагедия, драма с комедийни моменти. Начинът, по който са разписани отношенията между героите е франкенщайн история с Шекспиров облик.
- Размишлявали ли сте как би се развил животът ви, ако не бяха “Борат 2” и Холивуд?
- Размишлявала съм. В 4-и курс в НАТФИЗ бях купила билети за мен, за майка ми и баща ми за Копенхаген, отидохме до там. Причината, поради която се влюбих в киното, беше датско движение, което ми отвори очите за едно по-екстравагантно, ново, провокативно за тогавашното време кино, което изследва усещания и чувства. Не се занимава с авторите на произведенията, а с разказването на историята. Там темите са много по-дълбоки, имат и комедийни моменти. Например един от най-великите им филми е “Идиотите” на Ларс фон Триер, който е изключително забавен, но и много трагичен. Мечтата ми и начинът, по който животът ми най-вероятно щеше да се развие, са, че един ден щях да замина за Копенхаген. Но за моя голяма радост се озовах на снимките на “Борат” и животът ми сега се развива в Лос Анджелис. Не знам дали това ще е за цял живот, но си позволявам от време на време да пътувам до Дания и да си припомням за основата на моята мечта.