Доц. Калпачки: Човек с инсулт не усеща, че го е сполетял, околните разбират първи
Шансът за оцеляване зависи от бързината на 3 фактора:
- разпознаване на състоянието, при което всяка минута умират 2 милиона клетки
- отиването в болница с 24-часово разположение на обучен екип за лечение на мозъчен удар; може да не се чака линейка - обикновено няма голямо значение дали човекът е в седнало или легнало положение
- отпушването на блокирания кръвоносен съд в мозъка чрез разтваряне на тромба или механичното му изваждане чрез катетър
Тези важни съвети дава в интервю за "24 часа" доц. д-р Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна" в София. Специализирал е във Великобритания, Чехия и Румъния с фокус върху инсултите, епилепсията, главоболието и неврозите. Съосновател и лидер на Българското дружество по инсулт. Членува в Българското дружество по неврология, Дружеството по епилепсия и Европейската академия по епилепсия. Автор е на три монографии, съавтор на три книги в областта на неврологията и общественото здраве, на две издания на учебник за специалисти по спешна медицина и над 100 публикации в български и международни научни списания. Член е на редакционните съвети на няколко български медицински списания.
- Доцент Калпачки, над 45 хиляди българи получават инсулт всяка година, голям процент от тях загиват, друга също многобройна група остават инвалиди, моля, дайте рецепта за оцеляване и възстановяване след мозъчен удар.
- Най-добрата медицинска грижа трябва да е насочена да даде максималното, което знаят и могат лекарите, но крайният резултат невинаги е само наука. Никога няма 100 процента сигурност. Целта ни като лекари е дадем най-доброто поведение в нашата област. Инсултът винаги ще бъде водеща причина за заболеваемост и смъртност, защото е в края на една верига, в която промените започват много рано – с остаряването на кръвоносните съдове в целия организъм, като съдовете в мозъка са най-уязвими. Но, разбира се, има правила, които увеличават шанса за благоприятен изход.
На първо място, е бързата диагностика, която обикновено не може да се направи от самия болен.
В началото пациентът не усеща, че нещо е станало с него. Ако не е сам, околните първи забелязват промените. Затова идеята е да ги знае всеки човек и да може да реагира по най-полезния начин.
- Кои симптоми с голяма сигурност издават инсулта?
- Първите са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна на говора и внезапна слабост на лявата или дясната ръка. Ако човекът не говори в момента, не се гледа в огледалото или не държи нещо целенасочено, реално първите белези на инсулта може да останат неразпознати. Това е много лошо, защото при инсулт и една секунда е важна.
Всяка минута мозъкът губи 2 милиона нервни клетки. Затова няма инсулт без последици. Идеята е да са минимални. И загубите ще са възможно най-малки, ако всички хора имат знания за симптомите на инсулта и как трябва да се действа, когато сме свидетели на такова събитие. Особено важно е да са запознати социални работници, полицаи, мениджъри на корпорации, ръководители на екипи – изобщо всички, които са в контакт с много хора. А най-добре е такива знания да се дават още в училище.
- При кои други промени се подозира мозъчен удар?
- След разпознаването на инсулта е важно бързо да се осигури транспорт до подходящата болница. В случая транспортното средство не е толкова важно, може да не се чака линейка. При най-честите форми на инсулт няма голямо значение дали транспортирате пациента в седнало или в легнало положение.
Всички въображаемо медицински дейности като например измерване на кръвното налягане или даване на лекарства буквално трябва да бъдат пратени по дяволите – при инсулт те са абсолютна загуба на време. Не само че не помагат, а може да навредят.
Истински важното е пациентът да бъде закаран бързо до място, където по всяко време на денонощието може да му се помогне. Абсурд е да си въобразява някой, че има смисъл вечерта да бъде приет в болница и на сутринта, като дойдат специалисти, да започне лечението му. Това ще е предварително загубена кауза.
Ако човек не знае къде има денонощно специалисти по лечение на инсулт, се разчита на системата на телефона за спешни случаи 112 за информация или на центровете за спешна помощ къде най-близо до пациента може да бъде проведено смислено лечение.
- Какво наричате смислено лечение?
- Това означава да се отпуши запушеният кръвоносен съд – преобладаващата причина за инсулти. Четири от 5 инсулта се дължат на тромбоза, наричаме ги исхемични, останалите са свързани с кръвоизлив. За съжаление, съвременно лечение на острия инсулт не може да се осъществи във всяка болница.
- Защо?
- Главно поради липсата на кадрова обезпеченост, но това зависи от множество други фактори.
- А ако човек прецени, че линейката ще се забави и по-бързо ще закара пострадалия със собствен транспорт, как ще знае къде може да му се помогне по правилния начин?
- Повечето областни болници в България би трябвало и имат някакъв опит с провеждането на такова лечение. Въпросът обаче не е само да се декларира готовност, изисква се рутина, да е постоянна практика. Провеждане на единични процедури за отпушване на кръвоносен съд в мозъка не е място, което може да посрещне поредния пациент.
Реално 10-12 болници провеждат съвременно лечение и през тях преминават достатъчен брой пациенти, за да са натрупали опит и да са в течение с всички новости в специалността.
- Тези центрове за инсулт, ако условно ги наречем така, достатъчно ли са за територията на страната?
- Би било, ако се гарантира бърз транспорт до тях. И моделът да е подпомагане на по-малко, но реално работещи центрове за лечение на инсулт.
- Териториалното разположение на базите покрива ли равномерно областите?
- За съжаление, не. В Северния централен, Югоизточния и Югозападния регион възможностите за съвременно лечение са по-ограничени, за тях може би трябва да се помисли.
- За запознатите с темата не е тайна, че вашият екип има най-голям опит с лечението на инсулта, но наднационалната равносметката къде ви нарежда по успешно лечение?
- Доста години сме над средното ниво за Европа. Още през 2017 г. получихме за първи път диамантена награда за лечението на инсулт, която се дава на център от горните 2/3 в резултатите. Оттогава и към момента поддържаме завоюваната позиция. Звучи фрапиращо за България и имаше много хора, които не вярваха на резултатите ни. Но са факт. При нас всеки 4-и, а в някои месеци и всеки 3-и инсулт, се лекува по световните стандарти на добрата медицинска практика.
- Как се мери успехът?
- В Европа за работещ център се смята място, в което 10-15 процента от пациентите с остър инсулт получават най-съвременното тромболитично лечение – за “разтваряне” на тромба.
Не изглежда като бомбастичен успех, но е така най-вече заради ситуацията с времето. Подходящи са пациентите, на които лечението може за започне в златните първи часове, най-много до 4 часа в масовия случай. Факторът бързо пристигане е проблем в цял свят.
А колкото по-рано започне същинското лечение, толкова по-малко са пораженията в мозъка.
При нас всеки месец рутинно се прилагат венозни тромболизи на 25-30 процента от пациентите с инсулт. Няма друг център с близки резултати. В “Света Анна” в София са направени над 30 процента от всички процедури за модерно лечение, извършени в страната. Още от преди пандемията сме награждавани на всеки европейски форум по инсулт за лечението чрез тромболиза. Свежда се до разграждане на тромба чрез вливане на целево лекарство.
Надграждането в нашата работа може да бъде евентуално в ендоваскуларното лечение - механичната тромбектомия, която и сега извършваме при съответните медицински показания. Процедурата е висшият пилотаж в нашата област не само по технически причини. Тя е наложителна при около 10 на сто от случаите и това е обяснението защо в цял свят има по-малко специалисти с практически умения за нейното извършването.
Представлява отваряне на запушването чрез много малко устройство, катетър, което достига под рентгенов контрол до блокираното място в мозъка през кръвоносните съдове. В запушената зона “прехваща” тромба, изтегля го по обратния път, за да бъде изведено от тялото и притокът на кръв да бъде възобновен.
- Колко българи с инсулт се лекуват по съвременните правила в неврологията?
- Едва 3 процента от пациентите с инсулт у нас получават тромболитично лечение, което е безкрайно лош резултат. През ендоваскуларната процедура преминават още по-нищожна част от пациентите - под 0,1 процента.
- Защо е така, след като в лечението на инфаркта - също проблем с блокирането на кръвоносни съдове, но в сърцето - вече сме с европейски резултати?
- От една страна, държавата е в дълг към лечението на инсулта, липсва силна институционална подкрепа. Едва през последната година нещо започна да се случва. Както и осведоменост в обществото за симптомите и как трябва да се действа в тази ситуация, което е слабост и на училищното образование. За транспорта вече стана дума. От друга страна, за всяка работа като тази трябва да запалиш хора. Колкото съм горд с екипа на нашата болница, толкова се радвам и на това, че при нас се обучиха повечето от ентусиазираните колеги, които лекуват инсулт в другите работещи центрове. Абсолютно уверен съм, че проблемът с лечението на инсулта не е толкова финансов и структурен, колкото липсата на работещи хора. На което и да е място, в което се прилагат съвременните методи, в основата са по няколко сърцати колеги, които искат да го правят. И го правят. Намират начин да преодоляват затрудненията и старите нагласи.
- Все пак, генералният отговор защо в кардиологията нещата потръгнаха по-добре е...
- Случи се благодарение на активната подкрепа на държавата и интензивното развитие на структури по инвазивна кардиология. Ние като невролози няма да спрем да налагаме най-добрите стандарти за лечение на инсулт. Но ако към това се добави и усилието на институциите, резултатите на ниво държава бързо ще започнат да се подобряват.