“Тревожност”, или какво бъгва българина?
- Психоаналитикът д-р Огнян Димов и детско-юношеският психолог Иван Игов подсказват от практиката си дълбоките проблеми на съвременния човек в сериала на режисьора Илиян Джевелеков
- Следродилната депресия е много по-интензивно продължение на това, което жената преживява, преди да е решила да стане майка, казва д-р Огнян Димов
Най-модерната болест по света и у нас - това е тревожността. Все по-малко човек знае какво се случва в главата на другите и все по-малко разбира какво се случва в самия него. Новият сериал "Тревожност", който се излъчва по БНТ, провокира размисъл и разговор точно по тази тема, като показва какво точно става в кабинета на психотерапевта. А там се говори откровено за страданието, с което човек не може да се справи сам. Режисьорът Илиян Джевелеков е учил психология в СУ "Св. Климент Охридски" и този му опит личи в тв филма. В главните роли са Пенко Господинов и Ана Пападопулу, които влизат в образите на терапевтите д-р Радослав Манов, психоаналитик с международно признание, и съпругата му д-р Магдалена Ясенова, специалист по детско-юношеска психология.
Пресъздадените на малкия екран истории са по истински случаи от практиката на психоаналитика д-р Огнян Димов и детско-юношеския психолог Иван Игов. Част от тях са описани в книгите "Агресията в семейството: Пътища за преодоляване" и "Тревожността - причини, смисъл, разрешаване" на д-р Огнян Димов, а други са споделени специално за сериала от Иван Игов.
За д-р Димов най-важното в работата му по продукцията е било да се постигне баланс между професионалната достоверност и художествената стойност - което той смята за изпълнено. Какво тревожи днес съвременния човек - обяснява психоаналитикът в интервю.
- Д-р Димов, сериалът "Тревожност" предлага много за размисъл на зрителите в момента, тъй като темата за тревожността в нашето общество е сред водещите. Откъде идва тревожността на българите и защо не е била сериозен проблем още преди 10 години?
- Човек се променя и няма как да е това, което е бил преди 10 години. Променя се не само като съзнателен субект, но и като подсъзнателен индивид, което значи, че много повече е несигурността в ежедневието му, с която не знае как да се справи и затова я изтласква в подсъзнанието. Там се събира напрежение, което излиза под формата на безпокойство, което залива човека обикновено в най-неподходящия момент.
Тревожносттта на днешния човек е продиктувана от два основни фактора: все повече си поставяме въпроси, свързани с нашата идентичност; все повече се колебаем как да реагираме в определена ситуация и какъв избор в живота си да направим.
Същевременно ние имаме един задоволен откъм материални блага живот. Тревожносттта е присъща за развитите общества, защото човекът в тях иска на всяка цена да задържи сигурността в живота си и да я възпроизведе, но един от основните импулси в живота, известен още на древните гърци, е несигурността, наричат я "съдба", способността да реагираме на неочакваното в живота. Страхът от несигурността е това, което ни прави тревожни. Едновременно с това всеки иска да излезе от клишето в живота си, да бъде спонтанен, но все по-малко знае как да го направи.
- Много хора като че ли имат нужда да разберат какво се случва в кабинета на психотерапевта и ако не лично, то да открият отговори за себе си през чужди истории - какъвто шанс им дава сериалът. Как подбрахте действителните казуси, разглеждани в продукцията, и защо именно те са важни?
- Много хора все още искат да се огледат в страданието на другия и да се успокоят за себе си, че могат да приложат чуждото решение за своя живот, което е невъзможно, но и подсъзнателно да намерят начин да докажат пред себе си, че другият страда повече от тях. Последното, на някакво епидермално ниво, успокоява за известно време човека. Това, че в сериала стигаме чрез езика на киното до възможни решения на представените терапевтични случаи, може само да стимулира зрителя да търси заключенията към своите предизвикателства в живота. Подбрах тези случаи от практиката ми, защото те обобщават голяма част от тревогите на съвременния човек.
- Можете ли да споделите някои от най-интересните истории, с които сте се сблъсквали, и ще ги видим ли тепърва на малкия екран?
- Интересните случаи в моята практика са смислените случаи, тези, които ни карат да бъдем по-съзнателни в живота си, да се замислим защо страдаме, да намерим дълбоките психологически причини за това и да положим усилия за емоционалното и духовно вътрешно израстване.
Филмът разказва и ще разказва достатъчно интересни случаи от практиката ми, които виждаме и тепърва ще видим в предстоящите епизоди.
- Кои сега са най-масовите психически проблеми/неразположения, които засягат възрастните? А децата?
- Актуалните проблеми при децата са неразрешените проблеми при възрастните. Основен проблем се очертава липсата на смисъл и вдъхновение в живота ни, това да живеем с усещането, че сме живи и много неща зависят от нас в случващото се.
- Няма как да не ви попитам за следродилната депресия след случая с Биляна Петрова, който разтърси всички. Подценява ли се тази диагноза и колко опасна е всъщност?
- Следродилната депресия е много по-интензивно продължение на това, което жената преживява, преди да е решила да стане майка. За съжаление, нямаме оформен психически рефлекс, който да ни позволи да разграничим нормалното, ежедневно страдание, предизвикано от много фактори в ежедневието, и невротичното страдание, в което се оглеждат много натрупани причини за тъга от най-ранното ни детство. Второто състояние не бива да подценяваме, а трябва да се научим да лекуваме.
- А израз на какво е агресията, чиито прояви попадат в новините всеки ден - хората упражняват жестокост у дома, на улицата, върху мъже, върху жени, върху деца и между деца и също така върху животни?
- Темата за агресията като вътрешно състояние, най-често прикрито зад фалшиви усмивки или неадекватни духовни практики, разглеждам в първата ми книга "Агресията в семейството". Най-общо причината за това е една обща неяснота за това кои сме ние, какво преживяваме или сме преживели, през какво сме минали и защо сме направили определени избори в живота си. Това се трансформира като чувство за вина най-вече към самите нас, неудовлетвореност, което е другото лице на агресията вече като акт на деструкция към себе си или към другия.
- Тъй като психологията е изключително модерна и в социалните мрежи, смятате ли, че именно там се крият много опасности - като всевъзможни мними психолози и консултанти, които имат бързи съвети за всичко?
- Да, категорично! Преди да дадем съвет и да успокоим някого, ние трябва да разберем смисъла и посланията на страданието му. Приятелите са тези, които успокояват и дават съвети. Терапевтът учи в специална университетска програма, която надгражда неговото обучение по психология.
Отделно години наред самият терапевт или психоаналитик се подлага на терапия, за да разграничи най-общо собствената си депресия и причините, довели до нея, от депресията на другия. Това е много сериозен процес и всеки, който не го уважава или няма съответните компетенции, без значение от коя страна е, понася последствията си.
- Хората все повече обръщат внимание на психичното си здраве. Но има ли опасност човек да стане зависим от своя психотерапевт?
- Отговорът на този въпрос е продължение на предходния въпрос и съответно отговор. Добре обученият терапевт или аналитик няма да допусне да се случи тази зависимост. Дори това да стане, той ще обясни на своя пациент, че терапевтичната работа не може да продължи по този начин заради създалата се зависимост. Мнимите специалисти всъщност разчитат точно на създаване на зависимост у другите. Най-малко по това ще ги разпознаете.
- Децата обикновено по-трудните пациенти ли са, или напротив?
- Не работя с деца, но имам достатъчно опит от работата ми с тийнейджъри. Лесно работя с тях, защото защитите им не функционират по начина, по който това се случва със зрелите ми пациенти. Защитите при тийнейджърите са по-слаби, спонтанността е по-голяма, откритостта също, което прави терапевтичния процес възможен и реален. Друг е въпросът доколко са способни да осъзнаят и приложат на практика изводите, до които стигаме заедно, за причините за тяхното страдание. Доколко успяват да положат усилия, за да променят нещата в себе си, които ги правят уязвими. Зависи от конкретния човек.
- Според вас с какво наистина е полезен "Тревожност" извън развлекателните му характеристики на телевизионен продукт?
- Точно заради развлекателния характер на филма, както се изразихте, той показва по един професионално издържан начин това, което се случва в кабинета на терапевта. Там се говори откровено за страданието, с което човекът, дошъл на терапия, не може да се справи. За мен беше много важно в работата ми с режисьора Илиян Джевелеков да постигнем точно този баланс между професионалната достоверност и художествената стойност на филма. Мисля, че се получи и в двете посоки!
- Как оценявате играта на Пенко Господинов и Ана Пападопулу в главните роли? За тях какво бе най-важно да получат като съвети от вас?
- Впечатлен съм от работата както на Пенко Господинов, така и на Ана Пападопулу! Това са великолепни артисти! Още от самото начало на нашата съвместна психологическа работа ми стана ясно, че няма да е достатъчно само да им говоря за професионални детайли като език на тялото, интонация на гласа и пр. Важно ми беше да им предам същността на професията ми, която е в цялостния образ на терапевта и неговото пресъздаване във филма. И при двамата си спомням точно този момент след много обяснения, миг мълчание и преосмисляне, а на следващия ден те вече бяха влезли в ролята. Това ме успокои. Сега виждам с всяка серия, че съм имал право!