Виолета Коритарова: Вярвам, че изпитанията пред българския строителен бранш са останали в миналото
За този сектор от икономиката се отваря широк фронт за работа по много програми и по големите обекти, казва служебният министър на регионалното развитие и благоустройството
- Министър Коритарова, данните показват, че в България има 28,7% ръст на строителната активност през първото полугодие, натрупан най-вече през второто тримесечие. Вие управлявате МРРБ от април – напредъкът е видим на фона на ниските стойности през миналата година. Според вас имат ли повод строителите да посрещнат с оптимизъм предстоящия си професионален празник?
- Строителният бранш премина през близо четири много тежки години, които дадоха отражение не само на фирмите, а и на икономиката. Потърпевши бяха работещите в този бранш и техните семейства.
Вярвам, че всички тези изпитания вече са в миналото и може да се погледне с оптимизъм напред.
Бизнесът видимо се подготвя за изпълнението на много проекти и аз съм убедена, че българските строители ще се представят на висотата на предизвикателството.
Защото се отваря фронт за работа не само по размразените от нас големи инфраструктурни обекти. Но има заетост за малките и средните фирми в очакваната програма за саниране, по която скоро се надявам да стартират строително-монтажните работи. Също така и по общинските проекти, които са по Приложение 3 от Закона за държавния бюджет.
За мобилизация в бранша говори големият скок на вписаните в поддържания от КСБ професионален регистър на строителя – от браншовата организация съобщиха, че от лятото е започнало чувствително покачване и вече фирмите в него са близо 7500.
Това като регионален министър може само да ме радва. Надявам се с екипа ми да имаме принос в това зареждане с оптимизъм и ви уверявам, че каквото зависи от МРРБ, ще бъде направено. За да получат в крайна сметка гражданите благата, които очакват.
Важно е да отбележим, че направленията, по които работи министерството, дават немалка възможност за дейност. Ще стартират и нови проекти по различни програми, които не са само към МРРБ.
Това е повод за увереност, че няма да липсва работа за сектора. Още повече че и нашите усилия като институция са насочени към възобновяването на строителните дейности по големите инфраструктурни проекти.
Рестартирано е и пътното поддържане – имала съм възможност да споделям, че още преди да стана министър, като шофьор се изумявах на влошаващото се състояние на републиканската пътна мрежа.
Това е недопустимо. Едно от първите усилия на екипа ми бе да се развърже гордиевият възел с поддържането. И вече има договори.
Отделно се справяме с неприятното наследство, което получихме от последното редовно правителство с огромните лихви за забава от близо 200 млн. лв. към неразплатените задължения на АПИ също в този обем.
Не е лесно, но се надявам скоро хората да започнат да усещат, че по пътищата отново се работи.
Осигурено е и зимното почистване, така че българите може да са спокойни, че е положена грижа.
- Защо според вас изобщо се стигна до такова забавяне при ремонтите и изобщо при поддръжката на пътищата през последните близо четири години?
- Пътищата не са се ремонтирали заради липсата на действащи договори за текущото им поддържане. С екипа ми успяхме да възобновим работата по текущи и аварийни ремонти и дейности. Към момента около 170 км пътна мрежа се ремонтират.
- Данните показват също, че нараства броят на обществените поръчки, но стойността им като цяло спада, и то с 25,4% спрямо първото полугодие на миналата година. Това говори, че се обявяват много поръчки, но те са за ниски стойности, вероятно са общински проекти. Кога ще се раздвижи дейността по оперативните програми, в които има големи строителни проекти?
- В интегрирани териториални инвестиции чрез Програма "Развитие на регионите" (ПРР) в пътна, здравна, туристическа, културна и други видове инфраструктура, в повишаване на привлекателността на градската среда ще бъдат вложени над 3,6 млрд. лв. До края на годината се планира да започне набирането на конкретни проекти по разработените концепции за тези инвестиции. Те трябва да допринесат за реализирането на комплексни проекти, които да допринесат за доброто развитие на цели региони.
Чрез първия приоритет на програмата, който е насочен към 10-те най-големи общини в страната, ще бъдат вложени 638,5 млн. лв., а по Приоритет 2 – 1,3 млрд. лв. за 40 градски общини.
През следващата година се планира нова покана за кандидатстване, в рамките на която всички заинтересовани страни могат да разработят и подадат - самостоятелно или в партньорство, концепция за Интегрирани териториални инвестиции.
В допълнение, вече са подадени проекти за 196,4 млн. лв. за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради в трите въглищни региона – Стара Загора, Кюстендил и Перник и още 10 прилежащи общини от Маришкия басейн. Очаква се оценката им да приключи до края на годината и в началото на 2025 г. да бъдат сключени договори за безвъзмездна финансова помощ. Инвестицията е в рамките на Приоритет 4 на програмата, който се финансира по линия на Фонда за справедлив преход с общо 2,7 млрд. лв. и е насочен към справяне с последствията от прехода към климатична неутралност.
Отново по този приоритет до края на 2024 г. общините от трите въглищни региона ще могат да кандидатстват и по процедура "Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони". Чрез нея ще се осигури подкрепа за създаване или разширяване на индустриални и логистични паркове и зони, съсредоточени върху решения за чисти технологии включително ресурсна енергийна ефективност, кръгова икономика и изобщо в подкрепа на зелената икономика.
Както вече съм имала възможността да кажа, в интерес на хората е максимално бързо да стартира изпълнението на програмата за саниране на жилищни сгради по Етап I на Националния план за възстановяване и устойчивост. Положихме всички усилия за преодоляване на забавянето в работата по тази процедура, което наследихме. Целта ни е до края на годината да бъдат сключени договорите с общините.
Вече са подписани 63 контракта с 15 общини за близо 88,3 млн. лв. Усилено подготвяме подписването на още много нови.
При участието си в Годишната среща на местните власти получих уверението на общините, че провеждат обществени поръчки за избор на изпълнители на мерки за енергийна ефективност в жилищни сгради по НПВУ под условие за наличие на финансиране. Това позволява в началото на следващата година да започне физическото изпълнение на инвестицията.
Трябва да изпълним успешно инвестицията, която дължим на българското общество. Не само защото не трябва да допуснем загуба на средства, но и за да осигурим по-топли и комфортни жилища в одобрените за участие сгради и по-нисък разход на средства за отопление, особено на фона на цените на енергийните източници.
По процедурата за повишаване на енергийната ефективност на публичния сграден фонд, която също се финансира чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, са сключени всички 283 договора за общо 463 млн. лв.
Подписаните договори по процедурата за производствени сгради са 107 на обща стойност 67 млн. Предстои подписването на още 100 договора.
Договорите за енергийна ефективност на публичния сграден фонд на БАН са 13 за общо 36 млн. лв. Договорите за екологосъобразна мобилност са 16 на обща стойност 126 млн. лв. Избрани са изпълнителители за основните дейности и е стартирано изпълнението на инвестициите по 56 от сключените 419 договора за 691 млн. лв.
- Очаквате ли раздвижване в строителния сектор и около многобройните проекти в общинската инвестиционна програма? Докъде стигна подписването на договорите по нея и в какво състояние ще бъде тя към края на 2024 г.?
- Един от приоритетите ни в МРРБ е ритмичното придвижване на тази толкова важна за хората програма. Инвестицията по нея за целия ѝ тригодишен период надхвърля 7 млрд. лв., които депутатите са приели за облагородяване на населените места.
За последния месец – месец и половина в министерството е обработен значителен обем данни. Програмата работи, вече е започнало изпълнението на проектите на терен в много общини.
От подадените до момента в МРРБ 2170 заявления са сключени 1625 споразумения с общини.
Подписани са и 126 анекса за изменение на вече сключени споразумения. Направените плащания към общините са за над 264 млн. лв.
Всички проекти, подадени за финансиране от държавния бюджет, ще допринесат за подобряване на условията на живот и инвестиции в градовете и селата. Тази форма за регулярно отделяне на средства е добра, работеща и правилна и в близко бъдеще ще покаже резултати. Местните власти са натрупали капацитет за работа с програмата, но продължават да се допускат пропуски, които забавят подписването на някои споразумения.
Става въпрос за хиляди предложения и огромен финансов ресурс, които се управляват от ограничен брой експерти и всяко забавяне се отразява на процеса на изпълнение.
- В какво състояние са към днешна дата основните пътни инфраструктурни проекти – магистрала "Хемус", "Струма", скоростният път Видин - Ботевград?
- В строеж са общо 160 километра нови магистрални участъци или скоростни трасета.
Добрата новина е, че до края на годината - началото на следващата се очаква да бъде готов Лот 1 на "Хемус" и по него да се пътува.
В момента се изграждат близо 52 км в участъка от Боаза до пътен възел "Плевен", връзката с пътя Плевен – Ловеч.
До края на годината се очаква да започне работата по нови четири участъка от трасето на магистралата.
Строителството на “Хемус” закъсня ужасно и аз не мога да си обясня защо беше създадено цялото това напрежение. Когато влязох в МРРБ, заварих индексирани от предшественика ми инхаус договори и добри намерения, но строителството не беше рестартирано. Ние вече работим на терен и скоро ще се видят резултатите. В крайна сметка всички обекти са за гражданите и за повишаване на техния комфорт и стандарт на живот, както и за подобряване на пътната безопасност.
Видяхме, че политическите престрелки не строят, а рушат. Хората очакват от нас да работим така, че да има бърз видим напредък по така очакваната инфраструктура. Това опитваме и да правим с екипа ми.
По другите магистрали също има раздвижване
В края на септември беше издадено разрешение за строеж за последния участък от “Европа” и очакванията са тя да бъде изцяло изградена догодина. Към момента се работи по последния участък между Сливница и Софийския околовръстен път, който е дълъг 16,5 км.
След като приключиха съдебните процедури, започва изготвянето на технически проекти за двата участъка в посока от Кулата към София и за обхода на град Кресна по трасето на лот 3.2. на магистрала “Струма”, което е стъпка към осигуряването на по-добри условия за пътуване през Кресненското дефиле.
Осигурихме възможност да започне подготовката на скоростно трасе и по направлението София – Монтана с тунел под прохода Петрохан. Подписан е договор за изработване на разширен идеен проект за пътя, който ще съкрати времето за преминаване на тази част на Стара планина.
Приблизителната дължина на дългоочаквания от населението в региона участък ще е 82 км, а проектната скорост – 120 км/ч.
- Можеха ли според вас изпитанията, през които премина строителният бранш през последните 3-4 години, да бъдат по някакъв начин избегнати?
- Да, браншът преживя доста тежка криза. И както отбелязах в началото – вярвам, че тя вече е в миналото.
Със съжаление мога да отбележа, че тя беше колкото причинена от външни фактори като последици от пандемия, война, инфлация, така и заради лоши управленски решения. Смятам, че най-добрият стимул за повишаване на качеството на живот на всички граждани е да има стабилен и работещ бизнес, който движи икономиката напред. Държавата просто не трябва да пречи. Строителството е мащабен отрасъл и има капацитета рязко да се усетят резултатите от пълноценната му работа. Във всеки управленски ресор има проблеми, но моето убеждение е, че те се решават с откровен диалог, а не с имитация на такъв.