Петър Младенов и Атанас Г. Радев: Властта не разбира, че младежката политика не е 90% спорт, а 100% диалог
В Шумен две момчета изпочупиха пространство за младежки дейности, но чрез работа с медиатор помогнаха за възстановяването му
Още акценти от интервюто на зам.-министъра на младежта и спорта Петър Младенов и председателя на Националния младежки форум Атанас Г. Радев пред "24 часа":
Петър Младенов: Варна бе Европейска младежка столица през 2017 г. - време е да помислим да имаме собствена национална младежка столица
Атанас Г. Радев: Пропуска се частта със свободното време на юношите, както и ролята на младежките организации в този процес
Петър Младенов: Идната година се надявам да картографираме младежките работници в България, за да разберем колко са и какъв е капацитетът им - обикновено те работят към общините или неправителствения сектор
Атанас Г. Радев: Най-добрата превенция срещу рисковото поведение е да си говорим - а в кризисното време днес ние не си говорим нито помежду си, нито с институциите
Наръчникът за местна младежка политика е припознат и от ММС, и от Сдружението на общините
- Как се достига до младите в нашето турбулентно време, г-н Младенов?
Петър Младенов: Ключово за младежката политика е партньорството - когато младият човек и този, който взема решения, работят заедно. Надяваме се то да продължи и в следващите години, независимо кой седи в Министерство на младежта и спорта с ресор “Младеж”.
Ако не се случи това, ще има голяма пропаст между институцията, която контролира младежката политика, и самите младежки организации. Хората трябва да разберат, че този тип политика е хоризонтална. Във всеки един сектор можем да открием политики, насочени към младите - в образованието, заетостта, селското стопанство, транспорта, външните работи. Това се видя миналата седмица, когато проведохме Национален консултативен съвет по младежта и на него присъстваха от всяко едно ведомство в България. Всеки представи какво се прави за младите хора.
Атанас Радев: Най-големият проблем пред младежките дейности е дали хората, които са на властови позиции, въобще имат разбиране за младежките дейности и политика. Ако се погледне работата на Народното събрание и на парламентарната комисия за младежта и спорта, се вижда, че в 90% от дебатите, които се водят, се обсъждат теми, свързани със спорта, а не с предизвикателствата пред младите.
В общественото пространство наблюдаваме поредица от случаи, които ни дават индикации, че има проблем в младежта. Емблематични са примерите на жената, която бе убита от младеж в Перник, както и този, който стреля по автобус в Габрово.
Стои и въпросът за превенцията на подобен тип рисково поведение. Постоянно се пропуска частта със свободното време на младите, както и ролята и значението на младежките организации в този процес. За да е добра една младежка политика, трябва да бъдат чути младите и организациите, да имат своето гарантирано представителство. В случая Националният младежки форум (НМФ) е разпознаваем на международно ниво като Национален младежки съвет, но пък не е включен в Закона за младежта. Затова се радвам, че я има тази колаборация между НМФ и ММС, защото е важно координацията на политиката и нейното управление да се случва със и за младите хора.
- Кои са добрите примери, в които младежите са ангажирани точно в частта със свободното време?
П. М.: Въпреки че виждаме по-негативните примери, добрите са много. Един от тях е програмата “Български младежки делегат към ООН”. Тя позволява на млади хора да се включат в събития, които се случват в ООН за 18-месечен мандат. Тя съществува от над 15 г. , това е пример как директно млад човек може да бъде включен в процесите по вземане на решения.
На местно ниво например Сдружение “Омега” в Кърджали съумява да направи т.нар. междукултурен диалог с млади от различни етнически групи, за да работят в синхрон. Добър пример е и програмата “Млад омбудсман” в Стара Загора.
А. Р.: Заедно с г-н Младенов и със заместник изпълнителния директор на Центъра за развитие на човешките ресурси Влади Йорданов бяхме в Шумен, където на 5 ноември в общинския съвет ще влезе младежката стратегия. Добрият пример там е Фондация “Подобри я”, член на НМФ, която инициира и създаде “Младежката сфера” - пространство, където младите реализират инициативи в свободното си време. Там има идея да се прави и скейтпарк. В началото на годината това пространство бе изпочупено от двама младежи от ромски произход. От фондацията и образователен медиатор са влезли в ромската махала, момчетата са били намерени и заедно с тях са възстановили сферата. Впоследствие тези момчета бяха доброволци за 6-годишнината от “Младежката сфера” и бяха взели със себе си още 8 момчета. Това е добрият пример, при който се работи и се вижда промяна. Едно от момчетата - Емо, ходи на училище и работи, защото има семейни проблеми. В този случай младежката политика се появява като спасителен пояс. Ако нямаме добра семейна среда и когато образователната система ни “изтърве”, имаме млади хора, които са в безпътица.
Точно тук се явява фигурата на младежкия работник - това е човек, който работи за младите хора. В Стара Загора, Перник и Враца има центрове, които привличат младите, защото най-добрата превенция е да си говорим. А в кризисното време днес ние не си говорим нито помежду си, нито с институциите.
- Кое е основното, което обединява всички тези добри примери?
П. М.: Доброволчеството. Като доброволец решаваш, че ще отделиш от свободното си време, за да подкрепиш кауза. Когато бях на 14-15 г., станах доброволец и това промени целия ми живот.
Има тенденция за все повече млади, връщайки се в България, да търсят възможности у нас, защото са видели какво се случва навън. Именно инвестицията в младежките работници и въобще младежката работа, която за съжаление, не се разбира до някаква степен в България, и припознаването на уменията на доброволците е изключително важна стъпка. Например ако прекарам 5 г. като доброволец, след това, когато отида в организация, то да бъде припознато, за да имам равен старт заедно с другите, които са решили например да карат стаж по нещо. Това са неща, по които се надяваме да продължим да работим - да се съсредоточим върху Закона за доброволчеството и верификация на доброволческите умения, която липсва.
- Дейността на младежкия работник на доброволен принцип ли е?
П. М.: Не. Това си е професия спрямо класификатора на професиите в България. Идеята е, че това са хора, независимо на каква възраст, които работят за младите - било то за личностно или професионално развитие. Най-често те са наети към младежките центрове в България, към неправителствения сектор или към общините. Това е като професията на социалния работник.
Имаме идея тази професия да се вкара в Закона за младежта, понеже не фигурира - за да се узакони на всички нива и да може да се популяризира сред младите.
- Колко са младежките работници в страната?
П. М.: Няма данни за точен брой, за съжаление. Но идната година се надявам да картографираме младежките работници и изобщо младежката работа в България, за да разберем колко са, какви са техните нужди и развитието на капацитета им.
- Всичко това ще бъде ли част от темите на Националната младежка конференция на 31 октомври в Перник, какво се очаква на този форум?
А. Г.: Тя е част от един по-голям процес - диалога на ЕС по въпросите за младежта. Звучи доста сложно, но това е опитът на европейските институции да достигнат до младите хора. В случая НМФ изпълнява самия проект и председателства Националната работна група към ММС, в рамките на който сме обиколили 20 града от цялата страна, за да се инициира диалог между младите и местната власт.
Имаме обобщаващ доклад за участието и в разговорите от тези общини се открояват проблемите пред младите хора. Очертаващото се на преден план е подкрепата по отношение на психическото здраве на младите и отделно достъпът до информация, тъй като това е голямо предизвикателство във времето, в което живеем. Идеята е в рамките на тази конференция и заедно със заинтересованите страни - в случая ММС, НМФ и младежките центрове, да се обсъдят предизвикателствата пред младежката политика и на национално, и на местно ниво.
Миналата седмица беше учредена Националната работна група за местна младежка политика - добра стъпка, с която да се уточнят конкретни стандарти и как изпълнителната власт може да помогне за тези процеси на местно и национално ниво.
По Плана за възстановяване трябва да бъдат изградени над 20 младежки центъра и е ключово да се осъществи координацията между ММС и МОН, защото в просветното министерство отговаря за младежките центрове, а ММС - за държавната политика за младежта. Тук е необходим диалогът между тези две институции, за да може младежките центрове да влязат в закона за младежта.
- Споменахте достъпа до информация. Каква роля играят онлайн платформите при младежките дейности и програми?
П. М.: Живеем в свят, в който сме зависими от технологиите. Според мен те не трябва да се смятат за предизвикателство, а да се използват като инструмент - било то за дигитална младежка работа или за достъп до информация. Много важно е когато младият човек да има критичното мислене и капацитета да разбере кое е фалшива новина и кое не е. Това засипване с информация в интернет е понякога опасно. Затова е важно те да имат критично мислене.
Работим и в посока как да се използват дигиталните умения. НМФ направи много хубава конференция миналия месец за изкуствения интелект и младите хора. Все повече инструменти чрез ИИ са използвани от младите. Но и тук пак опираме до критичното мислене - не бива всичко да е “копи-пейст”, а да се развиват и използват умения.
- Когато става дума за участие на младите в политиката, как НМФ и ММС насърчават гражданската им ангажираност и лидерството сред младите в процеса на вземане на решения, г-н Радев?
А. Р.: Емблемата на НМФ е Националната младежка академия. Това е ежегодното ни събитие, в което обучаваме младежи как да участват пълноценно в процеса на вземане на решения, как функционират институциите и демократичният процес. НМФ като чадърна организация подпомага и консултира процеси по отношение на проучвания какво се случва с младите на местно ниво и изработване на стратегии. Националната младежка академия очовечава това - да подготвя конкретни хора, които да работят по места. А нормативно работата ни е с институциите - създаване на среда в законодателството, за да могат младежките организации да имат гарантирано представителство.
Вече в този процес се явяваме с експертизата и опита ни. Добрият пример, за който може да се разкаже, е наръчникът за местна младежка политика, който и ММС и Националното сдружение на общините припознават. С НСОРБ работим в посока да провокираме общините да работят за младите си хора. Това е и един от приоритетите на националната работна група - създаване на концепция за национална младежка столица. Имаме възможност да обикаляме напред-назад по “Еразъм”, но младите хора трябва да опознаят и България, защото в нашите градове имат страхотен потенциал.
П. М.: В служебния кабинет инвестициите в местната младежка политика са много важни за нас, защото именно младежките центрове са основният инструмент на местно ниво. Надявам се, когато работата на работната група завърши, да имаме обновен наръчник за местна младежка политика, така че ако аз съм кмет на община Х, да знам какъв бюджет, каква администрация и какви програми мога да направя, за да инвестирам в младите хора, които са в населеното място. Така ще може да се спре тяхното изселване в друг град. И не на последно място - имаме амбицията да инициираме национална младежка столица по подобие на европейската младежка столица, каквато бе Варна през 2017 г.
CV
Петър Младенов е завършил Университета за национално и световно стопанство
Притежава професионален сертификат за международен мениджмънт на публични институции и НПО от Университета “Корнел” в САЩ
Работил в Министерството на младежта и спорта като главен експерт в периода 2015-2018 г.
От 2018 до 2020 г. работи като началник на отдел “Европейски и международни младежки политики”
В периода 2019-2020 г. е национален командирован експерт към Европейската комисия, отдел “Младежки политики”
Бил е международен служител във Фонда на ООН за населението и развитието със седалище в САЩ
През май 2024 г. е назначен за заместник-министър на младежта и спорта
CV
Атанас Г. Радев е роден във Варна през 1999 г.
Бакалавър по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Магистър по “Политически мениджмънт и консултиране”
В момента кара втора магистратура по публична администрация, мениджмънт и политики, готви магистърска теза на тема “Ролята на младежките организации при формирането на местната младежка политика”
Изследовател към СУ “Св. Климент Охридски”, където работи по различни проекти
Председател на Националния младежки форум от 18 ноември 2023 г.
Редовен гост и коментатор в медиите