Индивидуалист или конформист? Цивилизационен избор, който определя успеха
Като не сте като тях и вдигате летвата, колегите ще ви намразят. Но като се приспособявате към тях, не постигате успех
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Натегач, изсъсква колегата ви. Казва го съвсем съзнателно достатъчно силно, за да го чуете. И вие, и останалите колеги.
Те всички ви гледат накриво, защото направихте нещо ново, което шефът ви хареса. Сега и останалите от екипа трябва да го правят. Не е трудоемко, няма да увеличи или усложни работата им, а ще повиши резултатите.
И все пак са ви ядосани. Така, по принцип, защото колкото и малко усилия да коства, винаги е по-лесно да не правиш, вместо да правиш нещо. Погледите им сякаш казват: "Щом началникът не те натиска, защо се престараваш? Спретваш гаден номер на колегите си, като вдигаш летвата".
Вие не сте свикнали да карате чиновническата. Имате си своите амбиции, но с това специално не се "натягате" за по-голяма заплата и по-висок пост. Просто човешките и професионалните ценности ви диктуват, като сте се хванали с някаква работа, да я свършите по възможно най-добрия начин.
А щом виждате, че нещо може да стане по-ефективно, проявявате инициатива. Рутината ви измъчва, смятате, че трябва да променяте и да се развивате. Супер, че шефът го оцени. Но и да не беше, вие работите не само за пари и позиция, а и за свое собствено удовлетворение.
Звучи като по учебник за добър служител и вероятно ще ви доведе до успех в кариерата. Особено ако във фирмата има система, която прецизно отчита личния принос, инициативността, креативността. Преди това обаче се налага да решите "цивилизационен" въпрос. Винаги ще имате колеги, които ще мислят, че се натягате. Възможно е да са мнозинство в екипа, дори всички. Това трябва ли да ви отказва да си вършите работата според своите разбирания?
Ако вече сте понатрупали стаж, сигурно сте си отговорили на този въпрос и не сте избрали конформизма. Но с него винаги е по-лесно и може би отново и отново изникват поводи да се питате заслужава ли си да не сте като другите, щом като заради това те ви намразват.
Конформизъм означава да сте винаги съгласни с преобладаващото мнение, независимо какво всъщност мислите. Да постъпвате като останалите, макар да съзнавате, че различно поведение може да е по-правилно и по-успешно. Обикновено към това ви принуждава самата среда, като налага норми и отхвърля онези хора, които не ги спазват.
Невинаги конформизмът е лош, благодарение на него наистина по-лесно се живее в обществото и във всякаква група. Нужен е и за вписване в работния колектив. Но трябва да е в необходимата доза, защото иначе започва да пречи.
Първо, по правило хората не уважават онзи, който никога пък няма свое собствено мнение. Смятат го за безличен, глупав, страхлив, некомпетентен и т.н.
Второ, ако винаги сте като всички, шефовете не ви забелязват и не можете да напреднете в кариерата.
Майсторство е да уцелите точната доза, да се гъвкави според ситуацията, но има много случаи, когато сте длъжни да излезете от удобството на конформизма, защото личните ви интереси диктуват да сте индивидуалист, да се опълчите на останалите.
А освен това често другите, макар че са мнозинство, грешат. Ако карате по магистралата и всички коли вървят срещу вас, вероятно сте в неправилната лента. Но в живота е по-различно. Има един много известен експеримент, наречен на името на социалния психолог, който го е направил - Соломон Аш.
Ученият кара студенти да сравняват дължината на линии. Става дума за зрително възприятие, при което трудно може да се направи грешка. И наистина участниците преценяват вярно.
В някои от групите обаче са внедрени подставени лица, които нарочно дават на глас неправилни отговори. В резултат останалите се влияят от тях, отказват се от онова, което виждат с очите си, и също отговарят грешно.
Аш прави различни опити и установява колко подставени лица са необходими, за да се създаде конформизъм. Оказва се, че едно няма почти никакво влияние, две имат малко. При три и повече вече се появява стабилна тенденция - другите започват да отговарят като тях.
Социалният психолог открива и още нещо - когато дори само едно от подставените лица е накарано да се съпротивлява на останалите и да изказва различно мнение, редовните участници в групата е по-вероятно да устоят на подтика си към конформизъм. Така Аш осветлява силата, която може да има малцинството.
Изводът от експериментите може да бъде, че макар да е по-удобно, не бива да се присъединявате към мнозинството, когато виждате, че то не е право. Щом сте сигурни в ценностите и преценките си, бъдете смели и си кажете мнението или предприемете действия. Може би и други ще ви последват.
Нищо чудно това да е точно колегата, който ви съска "Натегач". Вероятно неговата злоба е и заради завист, че сте отбелязали точка пред шефа. Той също ще размърда, за да ви конкурира.
Макар че конформизмът е много разпространен - хората обичат да се приспособяват към околните, да се подчиняват на натиска от външното влияние, за да са част от групата, тя да не ги отхвърли като различни, примерът на успелите винаги е обратният. Те са имали идеи и не са ги изоставяли, за да бъдат като другите.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Не завиждайте на колеги, възхищавайте им се и ще сте по-успешни
Дисциплината - вашата суперсила за успех
Мързелив шеф - претоварени подчинени, или рисковете на стила ограничено управление
Как да се справяте с колега самохвалко и защо това е пасивно-агресивно поведение
Защо непременно да отдалечите колеги, които ви заразяват със стрес
Диагноза: Професионална анхедония. Симптоми и конкретни стъпки да се измъкнете
Без кураж няма слава или как да постигате успех с 10-процентното правило
Когато шефът има предубеждение към вас - конкретни стъпки да го обезсилите
Свещените крави в службата и как да ги почитате, за да напредвате в кариерата
На интервю за работа не се хвалете с постижения. Обезсилвайте опасения
5 признака за излишна драма в екипа, която яде продуктивност, нерви и успех