Стефан Радев: Субсидиите на общините да бъдат постоянен процент от държавния бюджет, а да не зависят от поредния министър
- Местната власт да има право на конституционна жалба или със закон да забранят да възлагат нови функции без осигурено финансиране
- Имаме подписани споразумения с МРРБ за проекти на стойност близо 50 млн. лева, но държавата не е предвидила средства за всички
- До края на мандата освен на нови обекти ще наблегнем на поддръжката на тези, които вече са изградени
- Честито, г-н Радев! На годишната среща на НСОРБ получихте плакет и почетна грамота за принос в развитието на местните власти в категория "Голяма община". Наградиха ви за разработената от вас концепция за децентрализация, каква е идеята ви?
- Имаме разработка за децентрализацията в България, която им бях изпратил. Управителният съвет на сдружението е впечатлен от факта, че работим в тази посока.
За децентрализация се говори още от времето, преди да стана кмет на Сливен
Но всеки я разбира посвоему - ако питаме 10 човека, всеки ще даде различно определение за нея. Какво точно се стремим да постигнем? Моето предложение е в две основни посоки: първо - изравнителната субсидия на общините, а и капиталовата, да бъдат фиксирани като постоянен процент от приходите в държавния бюджет или от брутния вътрешен продукт.
Така техният размер ще бъде гарантиран, назависимо от това кой в момента е в централната власт.
Сега всяка година от края на лятото водим тежък пазарлък - ще ви дадем толкова пари за това, ама ще ви намалим другите, ще вдигнем минималната заплата, ама няма да ви дадем пари.
А така - ако се увеличават приходите в бюджета, ще се увеличават и приходите за общините, ако се намалят - така ще е и за общините. Това е справедливо. Сега всяка година това се договаря.
С нашето предложение местната власт ще има независимо финансиране, без значение какво е желанието на конкретната централна власт. Колко да бъде процентът за тези субсидии - имам виждане, но в крайна сметка може да се договори, ако има обща политическа воля за това да се гарантират приходи на общините, които няма да зависят от волята на един или на друг министър.
И второто нещо - ако постигнем да имаме постоянни приходи, да можем като общини да контролираме как ни увеличават разходите. Защото сега с всеки закон, който се приема, се възлагат нови и нови функции на общините, като в същия момент за това не са предвидени пари.
Така нашите разходи непрекъснато растат с нови и нови задачи, които ни възлагат - трябва да ги изпълняваме и финансираме. Трябва да имаме или право на конституционна жалба, или пък да се разпише в закона, че не могат да се възлагат нови функции на общините, без да се договори финансиране за тях.
За да не може разходите ни да растат непрекъснато, ако приходите се фиксират. Е, с нови функции те че ще растат, ще растат, но поне ще растат, както е в цялата държава.
- Бихте ли дали пример за този проблем?
- Например ние не получаваме субсидия за общинските пътища освен за зимното им поддържане.
Нищо от това, което влиза в бюджета от толсистемата, не идва в общините
А общинската пътна мрежа е голяма, колкото е и републиканската, и ние отнякъде трябва да генерираме приходи за поддръжката .
Сега с промените на Закона за ветеринарномедицинската дейност се въвеждат ангажименти на кметовете и по селата, и в общините за съдействие по дейностите на ветеринарните служби - например при регистрацията на личните ферми.
Кметовете по селата трябва да събират информация, което също е свързано с допълнителни разходи. Ако погледнете, в проектозаконите от 5 г. насам поне в половината има такива текстове. Затова нашата разработка е с конкретни данни - през последните 5-6 г. какви са били приходите в бюджета, приходите за общините, какви са били съотношенията.
И какво трябва да постигнем.
Например, предлагат да ни отстъпват част от корпоративния данък. Моята теза е, че в това няма много смисъл. Ще ни кажат: добре, даваме ви определен процент, примерно половината.
Но ако ни дадат една сума заради това, че част от данъците ще остават при нас, а в същото време намалят изравнителната субсидия, то няма никакъв смисъл, защото те могат да я намалят с повече, отколкото ще получим от данъците.
Затова трябва да се договаря общият размер на парите, които влизат в общините. Да се договаря като котва спрямо някаква база и да не зависи от това кой ще е следващият министър на финансите. Защото днес ние караме от министър на финансите до министър на финансите.
Сега ще вдигат минималната работна заплата. Но предвиждат за нас да ни компенсират само за тези служители, които са на минимална заплата. Но като се направи това, тези с минималната заплата ще достигнат заплащането на експертите в общините, за които не се предвиждат пари за повишение.
За Министерството на финансите това не е тежък проблем, защото те не са на минималната заплата и експертите им няма са бъдат засегнати от промяната.
Но когато, както при нас, чистачките започнат да вземат заплати като на експертите, вече ще ги засяга. Защото всеки ще каже: щом е така, аз по-добре да стана чистачка.
- Как в тези условия участвате в инвестиционната програма на МРРБ за общинските проекти?
- Като община имаме подписани споразумения с министерството за близо 50 млн. лева. Предвидили сме изграждане на два физкултурни салона за гимназиите в центъра на града, водопроводи по селата, имаме заложени ремонти на улична инфраструктура, подмяна на покритието на пистата и ремонт на съблекалните на Колодрума.
Много обекти имаме, проблемът е, че
в бюджета на държавата няма заложени достатъчно пари за тази програма
По моя информация общините вече са подали проекти за около 7 млрд. лева, а в бюджета за тази година има неколкостотин милиона. За 2025 г. не сме виждали проектобюджета и не знаем какво ще бъде предвидено.
Затова е рисково да започнем да изпълняваме проектите. В доста общини вече са изпълнили по 1-2 проекта, но не получават средствата, които са предвидени за тях. За съжаление, се случва така, че
някои общини, особено по-малките, ще изпаднат в тежки кризи, ако не продължи финансирането
от бюджета. А в днешната политическа обстановка, когато няма кой да поема отговорност за следващите години, на практика рискът се уличава до безкрайност.
Ние имаме избрани изпълнители за готови проекти, ще започнем с физкултурните салони със сигурност.
Много голям наш проект е за асфалтиране на почти всички улици след водния цикъл и възстановяваве на кв. "Речица" - 29 млн. от парите са за там, сега сме на етап избор на изпълнител. Но първо ВиК трябва да завърши работата си по водопроводите и канализацията от водния цикъл.
- Споменахте за водопроводи по селата. Напоследък в полезрението на медиите влязоха водните проблеми на голямото село Крушаре.
- Там проблемът е, че имаше доста аварии по ВиК, а когато се поправя авария, спира водата на цялото село - не може частично, така е направена мрежата.
Но в интерес на истината, ВиК направиха там регулатор на налягането, който да го изравнява през деня и през нощта, когато консумацията е по-ниска. Така вече се поддържа стабилно налягане.
Но проблемът със състоянието на водопроводната мрежа е валиден и тук, както във всичките ни села - а те са 43.
ВиК може да доставя повече вода, но налягането е много силно и не издържат водопроводите. За разлика от други места в страната, където хората се оплакват, че нямат вода през цялото лято, при нас проблемът е, че имаме много аварии.
Сега съм разпоредил на експерти във ВиК да направят анализ в кои села имат най-големи проблеми с мрежата.
За 2025 г. ще заложим проекти за подмяна на ВиК мрежата в поне 5 села, за което ще търсим финансиране.
Много се говореше, очакваше се, срещи сме правили, че след тези водни цикли, които се изпълняват сега в градовете, следващата програма на ОПОС ще бъде за изграждане на канализация и подмяна на водопроводите в селищата с жители между 2 и 10 хил. души. Крушаре е такова село.
За съжаление, през последните години всичко се обърка. Всичко, за което се говореше, някак си се промени, дори спря да се говори.
Ще дам друг пример - да бъде изграден 4-лентов път между Сливен и Ямбол, беше ангажимент, поет от поредния министър на МРРБ преди 3 г. Ще се повторя, но с тази честа смяна на правителствата нещата и тук се объркаха. Сега си говорим с колегите кметове, че
чакаме министър на МРРБ, който да има малко повече хоризонт,
за да подновим разговорите и да видим какво става с тези ангажименти на министерството.
- Подобни проблеми общините имат и с проектите си по плана за възстановяване и устойчивост?
- Тъкмо по този план имаме подписан договор за финансиране за изграждане на довеждащата и вътрешната инфраструктура на бъдещата индустриална зона на Сливен.
Обявени са процедурите за избор на изпълнител. Но пък заради това, че в последните години в управлението на държавата се загуби много време, остана една година за реалното строителство. Това е много неприятно - години наред не знаехме какво става - ще се прави ли, или не.
И накрая, когато вече ни подпишат и одобрят споразумението, то не остана време да се реализира.
Срокът засега е до 2026 г., тогава приключва планът. Но в цяла Европа вече се поставя въпросът дали няма да се удължи този срок. И други държави имат проблеми, но при нас те са особено изразени. Извън това водим разговори с бъдещи инвеститори от Китай, от Молдова.
Продължаваме с инвестициите, насочени към подобряване на безопасността на движението в Сливен. Изграждаме кръгови движения на възловите кръстовища - 3 са новите.
С тях дори да не намалеят катастрофите, ще станат много по-щадящи. Голямата цел е да успокояваме движението.
Изградихме новата улица "Шести артилерийски полк",
която минава през терена на бившите казарми и свърза бул. "Бургаско шосе" с "Хаджи Димитър", който отива към гарата и към индустриалната зона. На практика улицата свързва северната с южната част на града, най-населените квартали.
С тази улица даваме старт на развитие на терените около бившите казарми, тя ни беше важна и заради това, че на нея ще бъде изградена нова сграда на пожарната и така огнеборците вече ще имат лесен достъп до целия град.
МВР поиска от нас да финансираме идейния проект и да разчистим терена до кота нула, след което ще им дадем право на строеж. Този проект е почти готов.
До края на мандата ще наблегнем много на поддръжката на това, което вече сме изградили.
Голяма част от усилията и средствата отиват за новите обекти, но трябва да пренасочим част от тях към поддръжката на това, което е направено, за да не го изгубим. Давам пример с лифта към Карандила - съоръжение, което е богатство за нашия град. Ако не беше ремонтът, който вече завършва, може би щеше да му е последнага година.
Техническата дирекция щеше да го затвори, тъй като е от 70-те години на XX век. Строен е навремето от български предприятия. Сега
в Европа има две фирми за лифтови съоръжения,
но никой не се съгласява да ремонтира старите. Техният бизнесмодел е да строят и продават лифтове заедно с поддръжката им - примерно за 20 г. И тук искаха да ни продадат лифт - да демонтират всичко старо и да ни изградят нов.
Ние направихме екип от български специалисти и успяхме да ремонтираме въжената линия. Това струва над 3 млн. лева без ДДС, предстоят контролните изпитания на съоръжението, което работи целогодишно.
- Стана ясно, че предстои да актуализирате плана за интегрирано развитие на общината, кое налага това?
- Правим го, за да намерят място в него и тези идеи, които са възникнали след приемането му. Например за подобряване на енергийната ефективност на някои обществени сгради като тази на Държавния архив.
Имаме предложения от църковни настоятелства за ремонт на два православни храма. Като част от плана те ще могат да търсят подходящи програми за идеите.
- Как работите с новия владика на Сливен дядо Арсений?
- Той е седмият поред Сливенски митрополит. При нас има цели поколения, които помнят само предишния - дядо Йоаникий. Имаше известни вълнения и сътресения при избора на новия, но това, което призовах и аз при посрещането му, е ние
като общност да гледаме напред, да дадем цялото си доверие, уважение
и респект на новия митрополит, за да навлезе бързо в новата си роля. И всички да се смирим. Разбирам вълненията, които имаше, но в крайна сметка такива са правилата.
Той започна доста активно - и по линия на ремонтите на храмовете, и по инициативи за работа с младите, за по-активна роля на православната църква в живота ни. Надявам се така да продължи.
- Доста проблемно стана това интервю, макар че сме в навечерието на Димитровден - Деня на Сливен. Нека ви попитам - за какво не стига времето на един общински кмет?
- Както на всеки един от нас - може би за това да спираме по-често, да се оглеждаме и да се радваме на това, което имаме. Това, което и Господ ни е дал, и ние постигаме.
Макар че за да постигнем всички цели, които сме си поставили, времето никога няма да стигне. И по 24 часа на денонощие да работим, винаги несвършеното ще бъде повече от свършеното.
Визитка
Стефан Радев е роден на 6 септември 1972 г. в Сливен. Кмет е на общината за трети пореден мандат.
През 1995 г. завършва Икономическия университет във Варна със специалност "Икономика и управление на индустрията".
Има магистърска степен по счетоводство и контрол от УНСС. От 2010 г. е дипломиран експерт счетоводител.
Повече от 10 години е бил изпълнителен и финансов директор на голяма компания. До встъпването си в длъжност като кмет на Сливен работи във финансовата сфера като одитор.