Кристалина Георгиева: Икономическият растеж е най-бавният от десетилетия насам
През идните пет години глобалният икономически растеж ще се забави до среден темп от 3,1 на сто. Това е най-бавният растеж от десетилетия. Живеем в по-фрагментирана глобална икономика, а търговията вече не представлява движеща сила за растежа. Това заяви днес във Вашингтон управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на годишните срещи на фонда и Световната банка (СБ).
Тя представи най-новия доклад на МВФ "Програма за глобална политика", който се фокусира върху два приоритета: Подсигуряване на мекото "кацане" за икономиките и излизане от пътя на високите дългове и ниския растеж.
"Това може да бъде постигнато чрез гарантиране, че инфлацията ще се върне до целевите си нива навсякъде по света. Големите централни банки, в това число и тази на САЩ, поеха по пътя на намаляване на лихвите. Специфичният момент сега е да завършат задачата по смъкването на инфлацията без да навредят на пазара на труда". Георгиева посочи и че трябва да се действа по отношение на намаляване на дефицитите и дълговете.
Глобалният държавен дълг е напът да надмине 100 трилиона долара тази година, което представлява 93 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), а до 2030 се очаква да достигне 100 процента от глобалния БВП, посочи Георгиева и добави: "Глобалната икономика е в опасност да остане заседнала по пътя на ниския растеж и високите дългове. Това значи по-ниски доходи и по-малко работни места, но също и по-ниско ниво на държавните приходи и по-малко средства за подкрепа на семействата и за борба с дългосрочните предизвикателства като изменението на климата".
След години на необходима фискална подкрепа в отговор на шоковете, сега е времето да изградим наново фискалните буфери, призова ръководителката на МВФ.
Според нея е критично важно страните да провеждат реформи, подкрепящи икономическия растеж – от намаляване на бюрокрацията до подобряване на управленските политики.
По думите й реформите са източник на значителни ползи за различните страни. Подобни реформи могат да тласнат нагоре с 8 процентни пункта икономическия растеж на развиващите се страни в рамките на четири години, сочат прогнозите на МВФ.
"От съществено значение е да продължава сътрудничеството по отношение на климата, технологиите, дълговете и търговията. Действията в областта на климатичните политики и технологиите отключват трансформации в глобалната икономика, които изискват глобален отговор", каза още Георгиева.
Във връзка с международната търговия, Георгиева обясни, че е "важно е да запазим ползите от икономическата интеграция и да гарантираме, че те са споделени".
В същото време трябва да гарантираме, че търговията ще остане двигател на растежа, особено за развиващите се страни, които са уязвими на разделение и фрагментация.
Коментирайки дълговите задължени на страните, Георгиева изтъкна още, че е постигнат напредък по общата рамка на Г-20, която цели да забърза преструктуриранията на дълговете.
"Много от членовете на МВФ все още са изправени пред високи лихви и високи разходи за обслужване на дълговете си и произтичащите от това проблеми с ликвидността", добави тя.
МВФ ще продължава да осигурява финансови ресурси, за да служи като буфер на своите членки, изтъкна още Кристалина Георгиева, цитирана от БТА.
Рекордно много членки са се възползвали от заеми от МВФ след пандемията – 97 страни, изтъкна още тя.
За първи път МВФ е намалил таксите за своите членки, а цената на заемите е намаляла с 1,2 милиарда долара годишно, което отговаря на спад с 36 процента.