Преходът не е завършил, защото не е и започвал

23.10.2024 13:21 Валери Найденов
Митингът на 17 ноември 1989 г. СНИМКА: АРХИВ

Или защо народът мечтае за автократ

Този път Хелоуин трябва да бъде отменен, тъй като почти се застъпва с парламентарните избори. Има сериозна опасност двете да се слеят в един и същ маскарад. Както е зачестил, този маскарад може да ни изяде не само Хелоуин, но и 3 март, и 24 май, и другите светли празници.

Защото според мъдрите глави и тези избори са предпоследни. И следващите, и по-следващите. Политическата ни система се е завъртяла в омагьосан кръг, което говорело, че вече е изчерпала възможностите си и трябвало я да се реформира, я тотално да се смени.

Но нали неотдавна пак същите мъдри глави съобщиха, че преходът приключи? В такъв случай системата е чисто нова. Тя би трябвало да е съвсем свежа и да пращи от млада енергия. Много по-логично според мен е обратното –

преходът към демократичното общество изобщо не е започвал

и затова старостта на системата принадлежи на старото общество, което неправилно наричаме комунизъм. Това е неговият алцхаймер. Не само, че не сме пристигнали на някакво ново място, но не сме и тръгвали натам, най-малкото защото още не знаем къде е това “натам”. Българските реформатори знаят само едно – старото “Стани да седна”. А столът е същият.

Тези дни прочетох един коментар от уважавания социолог Андрей Райчев, че преходът у нас се е случил по единтвения възможен начин – друго не ни е било дадено.

Добре, но защо тогава преходът в Чехия, Словакия, Унгария, Полша се случи по коренно различен, много по-добър начин? Значи имаше и други възможности.

Имаше и друг начин за приватизация, и за парична реформа, и друга данъчна система, и друга макроикономика, и друга избирателна система. А изборът какво да приложим бе направен от конкретни хора, някои даже ги застреляха. А щом ги застреляха, значи преценката им не е била безупречна.

Но ако г-н Райчев е прав и друго не ни бе дадено,

значи не е имало никакъв преход – имало е промени по заповед отгоре, тоест продължение на същото. Едни станаха, други седнаха, но системата не мръдна, защото народът отдолу не получи никакво право да избира. Ето на - сега Молдова прави референдум за влизане в ЕС. А ние? С какво сме по-лоши от молдовците?

В Полша например нещата се случиха от долу на горе – първо работниците се разбунтуваха, а след това и интелектуалците, възникна профсъюзът “Солидарност”, а от него и едноименната опозиционна партия, целият народ отказа да изпълнява и да се подчинява, докато накрая елитът клекна и каза – на ви властта, правете каквото знаете. И едва тогава започна полският преход към капитализъм и демокрация.

У нас стана обратното – елитът реши, че повече така не му се живее, и запретна ръкави да промени нещата без никакъв сериозен натиск отдолу. Натискът беше отгоре, защото така му наредиха от Москва. Казаха му да граби и да забогатява – и той се подчини. Така че Райчев може и да е прав, като няма други указания, няма и друга възможност за преход. Но и истински преход нямаше.

В политическите науки

това се нарича “революция отгоре”

Например руският цар Петър Първи обиколил Европата, върнал се и заповядал на болярите да си обръснат брадите, да изхвърлят въшлясалите кафтани и да се изтипосат в тренчове и рединготи. После реформирал институциите, наредил да се строят модерни за епохата си металургии, в които обаче изпратил да работят крепостни селяни. С други думи – модернизирал феодализма.

По време на перестройката съветският историк Натан Ейделман публикува в списанието “Наука и жизнь” монография с такова название – “Революция сверху”. В нея той направи доста аргументирана аналогия между реформите на Петър Първи и сталинските реформи, наречени “комунизъм”. И в двата случая имаме предприятия с модерни машини, но крепостническите производствени отношения се запазват и дори засилват – значи това е модернизация на феодализма. Промени има, но по заповед отгоре и под външно влияние. От долу – нищо.

Затова съветският комунизъм според Ейделман всъщност е поредната модернизация на феодализма, така характерна за руската история. Това е преход от настоящето към предишното, тъй като настоящето е пълен хаос.

България е единствената бивша соцдържава, която буквално имитира руския т. нар. преход - и паричната реформа, и приватизацията, и идеологическия неолиберализъм. Следователно ако под “преход” разбираме революция от долу на горе като в Полша, то той още не е започнал. Но ако разбираме реформи от горе на долу - той наистина завърши. Елитът

успя да приватизира държавата и сега си посяга един на друг в канчето,

поради което настъпиха смутни времена.

След 10 ноември България се трансформира радикално, това не може да се отрече. Но къде стигна? Да го наречем капитализъм - ами не съвсем. Собствеността изобщо не е свещена, тя пред очите ни се отнема с насилие, измами и законов произвол. Буржоазна демокрация? Едва ли, никой не пита избирателя за нищо, а и той вече губи интерес. Значи сме в упадъка на модернизирания феодализъм, наречен погрешно комунизъм. Сега системата е в хаос, но ще се стегне, когато се появи нов автократ.

Това и очаква българинът - или здрава ръка, или истинска демокрация. По средата вече става нетърпимо.

Други от Анализи

Защо Мъск иска да направи 18 избиратели милионери?

Подпиши се в петицията на Илон Мъск и можеш да станеш милионер - това гласи офертата на организацията му America PAC. Какъв е планът на Мъск и как помага на Тръмп

"Берлинер Цайтунг": Кризата в Германия удря и по България

Красен Кръстев ръководи от почти 12 години „Мекалит България“ в Куклен, край Пловдив – предприятие, специализирано в производството на пластмасови компоненти и системи за различни браншове

Обречена ли е дипломацията?

Конфликтите по света продължават да се разрастват и да подкопават стабилността в критични региони. Поради тази причина дипломацията изглежда все по-неспособна да се справи с проблемите

Искате да осигурите детето, като стане на 25? Да, ама не

Не може, защото попечителските фондове не са уредени Въобще не се лъжете, че попечителски фондове имат само богатите. Родителите от всякакви социални прослойки в що-годе цивилизованите държави правят

До 600 евро за концерт: защо билетите станаха толкова скъпи

Да идеш на концерт вече може да ти излезе колкото една кратка почивка. Билетите за концерта на Адел в Мюнхен това лято струваха между 180 и 600 евро. Към билета обаче трябва да прибавим и разходите

>