Мързелив шеф - претоварени подчинени, или рисковете на стила ограничено управление
При т.нар. ограничено управление често за служителите не са ясни задачите и се стига до провал
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Шефът ви упражнява ограничени управленски функции според термина, който използват експертите по мениджмънт. На ум вие използвате думата "мързел".
Естествено, никога не бихте я изрекли на глас, но си е точната. Макар че началникът ви се гордее със стила си и обича да обяснява, че той не е като онези свръхконтролищи шефове или микромениджъри, които дават непоискани съвети и не оставят подчинените си един кламер да преместят сами. Той се доверява на служителите си и им оставя инициативата.
"Има черти на лошите шефове, които са неочаквани и затова по-коварни - казва Кевин Лег, основател на компания, която разработва корпоративни обучителни програми. - Ограниченото управление изглежда безобидно и дори се смята за желано от много служители. В крайна сметка кой не би искал шеф, който обича да ви оставя сами да правите избори?"
Вярно е, че повечето служители мразят микромениджмънта, но недостатъчното управление от страна на ръководителя е голям проблем. Връзката не е право пропорционална - при мързелив шеф ще работите по-малко. Обратно пропорционална е - ще работите повече, защото често ще се случва да не знаете каква е целта, задачата, точно какво се иска конкреттно от вас.
"Лошите шефове непрекъснато изкарват недостатъчното управление като добродетел - "Моите служители могат да дойдат при мен, ако и когато нужда, вратата ми е отворена". Това би казал мързеливият шеф, на когото му липсва смелостта или работната етика наистина да ръководи и обучава. Но
без активен мениджър страда работата, тъй като служителите не получават напътствия и трябва сами да се ориентират", обяснява Кевин Лег.
Може да има най-различни причини, по които началникът упражнява т.нар. ограничено управление.
Просто мързел е вероятна, но обикновено някой може да си го позволи само когато има недоглеждане от висшите мениджъри. Или пък лентяят се ползва с някакви особени привилегии пред тях поради някакви съвсем извънработни съображения.
Много често шефът е некомпетентен професионалист и се прикрива, като уж оставя инициативата на служителите си. Ако те са опитни професионалисти, може доста дълго работата да си върви. "Но при криза мениджърът, който разчита на ограничени управленски функции, ще изпита парализа при вземането на решения, правейки лошата ситуация още по-лоша", изтъква Кевин Лег.
Трети възможен вариант е началникът да е страхлив и да оставя уж инициатива на подчинените си, за да може да се оправдава с тях, когато работата не върви. Такъв шеф ще чуете гордо да казва, че "делегира отговорности". Но тази техника на управление е ефективна само когато на хората са им ясни целите и задачите. А тях трябва мениджърът да ги "спусне" и да организира работата. Нали за това е назначен.
Някои шефове не влагат много усилия и оставят работата да ръководи заместник, а те поемат главно представителни функции пред партньори или пред по-висшите мениджъри в компанията. Това може да не е затормозяващо за служителите, ако въпросният заместник знае какво прави и не се налага всичко да се започва отново, понеже не е била това същността на задачата или пък шефът накрая не го е харесал. В повечето случаи той има някакви забележки, защото иска последната дума да е негова и на всички да е ясно кой е "биг бос". Това е начин да предотврати риска заместникът му да го измести.
По-горните шефове може да не знаят кой всъщност върши цялата управленска и организационна работа във вашия екип. Може и да знаят, но да търпят положението по някакви причини. И двете хипотези не говорят добре за компанията като цяло.
С мениджър, който упражнява ограничени управленски функции и фактически създава хаос, освен че повече ще работите, със сигурност кариерата ви ще забуксува.
Вероятността екипът да постига успехи с такъв шеф е малка. Дори да се случва понякога, нямате шанс за повишение. "Няма да получате повишение, защото не сте отговорили на нужните стандарти. Стандарти, които никога не са ви били демонстрирани от шефа", предупреждава Лег.
Още по-лошото е, че преставате да се развивате професионално. Дори да се опитни, дори да полагате усилия да трупате нови знания и умения за своята сфера, като ви липсват напътствия от мениджъра, изпускате възможности да виждате по-голямата картина и в компанията, и в сектора.
Не виждате и добър пример как се ръководи, който можете да използвате в своето изкачване нагоре в йерархията.
Колкото по-дълго работите с такъв началник, толкова по нищо не научавате и намалявате вероятността да се справите добре, ако се преместите в друг екип или друга компания.
Така че не чакайте много дълго и се измъкнете от въпросния шеф.
---- Лошото на прекалено дружелюбния началник
Може да се изненадате, но Кевин Лег категорично го слага в категорията на мениджърите, от които трябва да се пазите.
"Шефовете изглеждат прекалено приятелски настоени, когато им липсва набор от инструменти за навигация в асиметриите на отношенията между тях и техните служители. Те използват повърхностната и неефективна тактика да се държат и говорят така, сякаш те и техните подчинени са просто приятели, които се мотаят заедно в офиса", обяснява специалистът по мениджмънт.
Липсата на ясни граници може да накара служителите да се почувстват объркани, тъй като "приятелят" не е човек, който трябва да диктува натоварването, повишенията или писането на препоръки.
Някои служители може да прегърнат дружелюбието на шефа и да започнат да мислят, че наистина са "приятели", което ще затрудни работата.
А някои може да търгуват "приятелството" и шефът да взема решения въз основа на услуги вместо на заслуги.
След като това започне, на практика няма начин екипът да се върне към професионалната базова линия, обобщава Кевин Лег защо прекалено дружелюбният шеф е вреден.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Как да се справяте с колега самохвалко и защо това е пасивно-агресивно поведение
Защо непременно да отдалечите колеги, които ви заразяват със стрес
Диагноза: Професионална анхедония. Симптоми и конкретни стъпки да се измъкнете
Без кураж няма слава или как да постигате успех с 10-процентното правило
Когато шефът има предубеждение към вас - конкретни стъпки да го обезсилите
Свещените крави в службата и как да ги почитате, за да напредвате в кариерата
На интервю за работа не се хвалете с постижения. Обезсилвайте опасения
5 признака за излишна драма в екипа, която яде продуктивност, нерви и успех
Елегантно напускане винаги е по-далновидно от шумно затръшване на вратата
Що е то функционален психопат и как да се справяте, като ви е колега