Атанас Пеканов: Не съм българският Марио Драги – сравнението ме ласкае, но разговори с мен за премиер не са и не вярвам да бъдат водени
Експертно правителство е възможно само ако партиите превъзмогнат собствените си амбиции, а не съм сигурен, че този момент е настъпил, казва бившият вицепремиер
ОЩЕ АКЦЕНТИ ОТ ИНТЕРВЮТО:
- С президента Радев продължаваме да обсъждаме какво се случва в Европа и как това рефлектира върху България
- Дългът на Австрия е близо 400 млрд. евро, на България е 43 млрд. лева. Тези номинални числа нямат такова значение сами по себе си, служат за всяване на страх в предизборна кампания
- Нинова дърпаше надолу БСП, а България трябва да има силна и смислена левица. По света все повече ще се говори за неравенствата и нужда от държавни регулации
- Г-н Пеканов, припознават ви като един от вариантите за търсения равноотдалечен от всички партии премиер след изборите на 27 октомври. Вие ли сте българският Марио Драги, който се търси у нас?
- Такова сравнение, разбира се, може само да ме ласкае, тъй като от години преподавам на студенти за успешните мерки на Драги като президент на Европейската централна банка, които спасиха еврото. Той беше и в основата на италианския план за възстановяване, който, за разлика от нашия, се изпълнява успешно и помага ударно на италианската икономика.
В действителност подобни интересни внушения по медиите се родиха от бившия председател на правната комисия Радомир Чолаков. Благодаря му за тази номинация, най-вероятно я свързва с това, че държа реформите и инвестициите по българския план за възстановяване и устойчивост, който си е цяла управленска програма, писана от няколко правителства и одобрена от Европейската комисия, да се случват - за разлика от толкова много други политици, за които това, изглежда, не представлява интерес. Такива разговори с мен обаче не са водени и не вярвам да има.
- В спора между политическите лидери по формулата на кабинет - експертен или с ярки фигури, които да поемат отговорност, вие къде виждате истината?
- Експертно правителство е възможно и реалистично само ако партиите действително осъзнаят, че трябва да превъзмогнат собствените си амбиции и да не търсят собствени дивиденти от такава ситуация. Когато разберат, че България изостава, а нашите конкуренти от региона и в Европа дърпат и дърпат напред. Строят, правят реформи и се стабилизират. Вижте къде беше Гърция преди 10 години и къде е сега. Когато има осъзнаване на това и консенсус, че трябва да спрем с политическите битки за малко и да поработим за общия ни успех, може би ще има среда за такова програмно правителство. Не съм сигурен, че моментът е настъпил.
Разбира се, политическото винаги ще спечели накрая така или иначе - експертно правителство, както примерът на Драги показа, е само решение, ограничено във времето. Накрая на играта винаги някой дърпа килимчето и извлича политическите ползи, както стана и в Италия.
- В четвъртък вицепрезидентът Илияна Йотова директно заяви, че експертен кабинет не е решение, а е размиване на отговорност и оставане още четири години в кризата, в която се намираме сега. Вие като човек, свързан с президента, подкрепяте ли изявлението ѝ?
- По принцип е вярно, че първият опит винаги трябва да бъде за политически кабинет, всичко друго е изключение.
Експертен кабинет в известен смисъл вече беше заложен в българската конституция - служебният кабинет преди промените в нея носеше именно такъв смисъл на равноотдалечен от партиите. Ако погледнете и хората, които са служили в служебни кабинети, ще видите опитни бюрократи, както и хора от различни сектори - бизнеса, културата, професори. Мисля си, че тези кабинети успяваха да се справят в нелеки времена и са взимали дори стратегически решения: въвеждането на валутния борд, справянето с последствията от КТБ, първото подаване на плана за възстановяване и устойчивост. Партиите обаче се полакомиха и решиха, че това вече не бива да е така - най-вероятно от яд, че загубиха контрола за дълго време, което си беше лично тяхна вина, защото не успяваха да формират правителство! И промениха конституцията, така че премиерът вече да бъде от “домовата книга”, тоест избирано от тях лице, а не неутрално и равноотдалечено.
Виждаме последиците сега, за мен са нерадостни. В този смисъл може би самите партии ни показаха, че не са готови за такова решение.
- Постоянно името ви се свързва с бъдещ проект на Румен Радев. Поддържате ли още тясна връзка с държавния глава?
- Името ми постоянно се свързва с всякакви неща, но в момента съм се съсредоточил върху работата ми в университета и с европейските институции за това какво трябва да прави Европа в следващите 5 години, за да се съвземе от слабото си икономическо състояние в момента. Тази година ми е най-силната в академичен план, работих едновременно по четири проекта за Европейския парламент - за европейския бюджет, за бъдещето на иновациите в ЕС, за капиталовите пазари. Част от тази работа вече е публикувана на сайта на ЕП, през ноември ще представям още от нея пред евродепутати в бюджетната комисия. Радвам се, че голяма част от предложенията, които представих през пролетта, са в унисон с тези в доклада на Драги.
Разбира се, продължавам да разговарям с президента, когато има новости по тези теми - какво се случва в Европа и как това рефлектира на България.
- Съпричастен ли сте с идеите му и кога мислете, че може да се роди такъв проект?
- Това е въпрос по-скоро към него.
- Новото ляво, начело с БСП без Нинова, очевидно иска да се препозиционира и да се свърже отново с президента. Виждате ли в тази посока ваша роля?
- България трябва да има силна и смислена левица, винаги съм го казвал. През лятото след уж оттеглянето на Нинова, за което публично съм настоявал от години (не просто заради лично несъгласие с тезите ѝ, което е отделен въпрос, а заради катастрофалните резултати!) БСП изглеждаше като партията, която следва първо да се занимава с вътрешните си въпроси и останали от миналото конфликти. Нямам роля в тях, надявам се обаче на стабилизиране и силна прогресивна партия.
В общи линии прогресивните политики доминират и ще доминират идните години икономическата политика по света - след финансовата криза се преборихме да се говори повече за неравенства и регулация. В идните години пък ще доминират идеите за по-голяма държава, повече публични инвестиции в енергетика и инфраструктура.
Културната война е по-скоро загубена в полза на консервативните сили, но икономическата политика ще продължи да бъде доминирана от интервенционистки политики и ще обуславя нужда от успешни прогресивни партии. Мисля да продължа да съм активен в тази сфера.
- Финансовата министърка Людмила Петкова твърди, че следващата година в бюджета ще има дефицит от 18 млрд. лева. Никой обаче не се осмелява да реже държавни чиновници, а напротив - вдигат им се заплатите. Трябва ли да се започне от някъде и откъде, г-н Пеканов?
- Номиналните числа са полезни в предизборната кампания за всяване на страх у хората, че нещо катастрофално се случва. В сериозен дебат нямат особено значение, трябва да ги разглеждаме в съотношение с икономиката и нейния ръст. Дългът на Австрия е 400 милиарда евро, но това също така няма значение само по себе си. Когато погледнем като размер към БВП на глава от населението, България има, да кажем, 23% дълг от БВП, а Австрия - 83%. Нещата при нас не са толкова страшни, колкото в други страни. Но реален проблем има с покриването на критерия за дефицит заради еврозоната и тук ще трябват непопулярни решения след чувствително завишените разходи от последните години.
Не съм критикувал социалната политика на бившия финансов министър, защото не виждам причина за това, но ще трябват сега мерки за повишаване на приходите - инфлационният бонус, на който се радваше фискът, вече свърши.
- Какви други непопулярни решения партиите се страхуват да взимат преди изборите, но вие като човек извън активната политика сега можете да предложите?
- О, те са безброй. Като слушам политиците, те живеят в някаква съвсем друга реалност от това, което се случва в реалния свят, което се обсъжда в Брюксел, което бизнесът прави по света. Светът в последните години се движи с бясна скорост. Периодът на глобализация и свободна търговия свършва, за добро или за лошо. А голямата част от политиците обещават стазис - ще ви пазим от всичко, което се случва. Трудно обаче целият свят ще се променя, а ние ще бъдем остров, отделен от него. Опитвам се в сегашната си роля да давам безмилостно истината. По-добре да си я кажем сега и да правим стъпките, за да сме подготвени за нея, отколкото да вярваме на спасителите, които накрая, повярвайте ми, ще ви изоставят. А регионите и секторите, които са изложени на безмилостните процеси на конкуренция, ще бъдат оставени без помощ, без подкрепа, да се напаснат към бъдещето. С отказа да правим нещо смислено и градивно за въглищните региони се отказваме от тяхното бъдеще.
- Какво очаквате - правителство сега, което да започне с мерките, или нови избори напролет?
- Пророческите ми умения не се простират в тази сфера, анализът на българския политически живот е извън човешките възможности, тъй като няма световен модел за това, което си причиняваме.
- Изчерпахме, по ваши думи, търпението на европейските институции към България. Ако наистина сме загубили толеранса им, това какво означава?
- Означава, че повече компромиси няма да има. След решението на парламента от януари 2023 г., което ни задължи да предоговорим плана, се обадихме и казахме на Брюксел, че някои от нещата не изглеждат реалистични в тогавашната енергийна ситуация. Още тогава можехме да загубим пари - ако помните, всяка година трябваше да намаляваме въглеродните емисии с 10%. През 2022-а не го направихме, но не ни глобиха, защото ситуацията беше екстремна, централите правеха пари и бяха нужни за сигурността на Балканския полуостров. Вече сме обаче в края на 2024 г. и ситуацията е друга. Реформите не се случват, инвестициите се бавят. Резултатът започва да прилича на 0:5 за Северна Ирландия. Понеже вкарахме все пак един гол, когато взехме първото плащане при служебния кабинет, а ни остават още 7 неполучени, крайният резултат може да бъде 1:7 - като полуфинала Германия - Бразилия.
- Очевидно не се движим правилно с ПВУ - милиарди са под въпрос. Вие отговаряхте като служебен министър за изпращането и предоговарянето му. Кога започнахме да губим и какво може да се направи оттук насетне?
- Доста допълнително време ни беше дадено. Допълнителната глава RePowerEU трябваше да бъде подадена през 2023 г., а няма да я подадем и 2024-а, както изглежда. Второто плащане стои полуизпълнено от октомври 2023 г. Също тогава премиерът Денков беше принуден против волята си да бъде променена Пътната карта за декарбонизация, която беше готова и консултирана с ЕК, но след промените в нея беше отхвърлена от комисията. Иначе можеше вече да сме забравили за нея отдавна. Чета на вашите страници също, че според някои юристи законът за личния фалит не бил приет, защото е много сложен. Аз не оспорвам нито че е сложен, нито тяхната експертиза. Това да има такъв закон обаче е тема от около 10 години, ЕК ни го изисква от 2019 г., само Мая Манолова сигурно е внесла 5 законопроекта по темата. Поне от 2019-а ние сме единствената страна, която няма такъв закон в ЕС. Ако не искаме да правим повечето неща, които отдавна действат в Европа, защото са ни много сложни, може би проблемът е в нас, а не в световната конспирация срещу България? Питам се, ако опитни законодатели 5 години не са свършили тази работа, която се очаква от тях, как са заслужили заплатата си?
- Освен че ще загубим пари по ПВУ, твърдите и че почти няма да взимаме вече европейски пари в бъдеще, защо?
- Европейската комисия иска да опрости европейския бюджет, което е похвално, но освен това да вкара и “условност” - взимаш пари от всички програми само под условие, че правиш реформи. Звучи хубаво на книга и сигурно е полезно в някои сектори, но не е удачно за кохезионната политика - например метрото, магистралите, ВЕИ-тата и санирането да стават жертва на това, че не можем да намерим мнозинство за антикорупционни реформи. България трябва да се противи в бъдеще всички пари да бъдат обвързани с реформи, защото виждаме какъв е резултатът в момента при турбулентна политическа среда. При всяко мое ходене в Брюксел обяснявам този проблем на всеки, който би искал да слуша, дано и други го правят.