Д-р Фани Цуракова, психиатър: Нелекувани, депресиите след раждане провлачват “опашка” и могат да пометат майчиния инстинкт
- Близките трябва да проявяват настойчивост, когато човекът с променено поведение не желае да се допита до лекар, и да са сплотени в единен фронт
- При депресия първият симптом е нарушен сън
- Следродилната депресия е сред честите причини за т.нар. разширено меланхолно самоубийство, при което жените убиват не само себе си, но и свои близки, често децата. "Взимат ги със себе си"
- Щом станат майки жените стават по-лабилни, по-сръдливи, по-плашливи, но това не е депресия, а бебешки блус
- Пациенти избягват да споделят психични проблеми и странят от психиатри и лечение с медикаменти от срам и страх
- Психозата след раждане грубо променя поведението - има бягство, изчезване, връщане, невъзможност човек да бъде овладян само с думи
- Следродилна депресия погуби млада майка на две деца, едното кърмаче. За трагичен изход от подобно страдание сякаш не бяхме чували напоследък. Често ли се случва, д-р Цуракова?
- Следродилната депресия, поне в очите на лекарите, не е нещо изключително. Според някои данни тя е втората по честота причина за смърт при жените след приключило раждане.
Следродилната депресия е и една от честите причини за т.нар. разширено меланхолно самоубийство, при което жените убиват не само себе си, но и свои близки, най-често децата. “Взимат ги със себе си”.
- Но за трагично загиналата Биляна всички близки и приятели казват, че е била изключително добра и грижовна майка.
- Тези състояния нямат общо с това дали сме добри родители, или не.
- Как близките да познават, че нещо не е наред с една току-що родила майка? В началото знаците на следродилната депресия сякаш не са толкова забележими.
- Хората от опит знаят, че нерядко след раждане жените стават по-лабилни, по-избухливи, по-сръдливи, по-плашливи, неуверени в бъдещето. Люшкат се между добро и лошо настроение.
Това обаче не е истинската депресия. Сега някои наричат тези прояви бебешки блус.
Депресията е качествено различно състояние. При нея най-често първо се нарушава сънят - това е един от първите симптоми. Не е недоспиването, което имаме поради грижата за бебето, то е симптом, при който човек сякаш е забравил как се заспива.
Следващ признак на “класическата” депресия е нарушаването на обичайното хранене: страдащите губят апетит или поглъщат необичайно много храна.
Тъгата също е различна от често срещаните страх, неувереност, колебливост в настроението.
Тя не може да се сравни и с тъгата при раздяла, при загуба на близък. Използваме същата дума, за да я опишем, но е друго. Изразява се в тежка невъзможност да се извършват обичайните дейности, не е “изморена съм”, “изтощена съм”, друго е и като качество, и като сила. Силата на тази тъга, страх, чувство за несправяне, застрашеност от околното понякога е така могъща, че помита не само думите и усилията на околните, здравия разсъдък, логиката, отговорността, но и майчиния инстинкт.
Често, понеже в медицината няма резки граници, симптомите преливат. Има и състояния, които бързо прерастват в чувство за хаос в главата, в интензивен страх, нереалност, светът става “неясен, непознат”, появяват се несъществуващи причувания, въздействия.
- Говорим за прехода към следродилна психоза?
- Да. При нея поведението се променя много грубо - има двигателна възбуда, бягане, изчезване, връщане, невъзможност човек да бъде овладян само с думи. Но и тези състояния не са като прерязани с нож, а се преливат едно в друго.
- Биляна е споделяла притеснения, че не се грижи добре за децата си и няма да се справи, но близките ѝ казват, че ги е гледала като по учебник и с изключителна отдаденост. Зашо този разнобой?
- И в здраве най-отдадените майки често се преживяват като лоши. Но когато човек е в болестта депресия, тогава чувството, че си неспособен родител, че увреждаш децата си, е много остро, грубо, нерационално и не подлежи на корекция с думи. Там е необходимо медикаментозно или друго лечение.
- Едва ли някой е допускал, че тази жена ще скочи от седмия етаж на сграда в центъра на София малко след като е заведена в център за психично здраве. Как да се справят хората в такива ситуации?
- Не съм запозната с подробности. Говоря по принцип. Зависи от състоянието. Но при всички случаи има достатъчно медикаменти, други терапии, на които може да се разчита. Проблем е, че и пациентите, и техните близки в голям процент странят от нашите грижи. Има виждания, че психиатрията ограничава правата на пациентите и психиатрите не по изключение са ограничени да извършват принудително лечение.
- Преди Биляна друга жена със същото страдание беше скочила, но от 8-ия етаж. Възможно ли е да бъде преодоляно това страдание с две деца на ръце?
- Да. Не съм виждала тази млада жена, нито зная подробности, но две деца на ръце не е нещо, което би попречило да преодолее състоянието. Напротив. Целият въпрос е, че поради някаква причина не се е стигнало до лечение.
- Близките са взели мерки, но самата Биляна май е отказвала. Наели са жена да ѝ помага с децата и да я пази.
- Депресията носи висок риск от самоубийство. Той често звучи нелогично, пресилено за околните, но е логичен за болестта. Разпознаването на признаците на приближаващото самоубийство изисква подготовка и опит. При депресия лечението не бива да се протака. И ако е имало признаци на депресия у една жена преди и по време на бременността, ако във фамилната ѝ история присъстват случаи на депресии и самоубийства, важно е тя да бъде наблюдавана от лекар и без да има симптоми. Много пациенти се въздържат да споделят такива подробности, защото се опасяват, че нашите медикаменти ще ги направят неспособни да вършат работата си, да изпълняват задълженията си, че това ще ги представи по недобър начин пред околните. Целта на лечението обаче е да помогне, не да навреди. За жалост, настаняването в болница за лечение с такава диагноза, поне в София, е крайно затруднено. Липсват болнични легла.
- Питам се дали причината не е поколенческа - твърди се, че младите в ХХI са психически по-лабилни. Така ли е наистина?
- Не. Депресията е нещо, което човешкият род, а, изглежда, и други бозайници, носят в гените си. Част от нея е следродилната депресия. Тя засяга определен процент от жените, които раждат, а и определен процент от мъжете, чиито жени раждат. Не е ново.
Ако сте израснали в село с 3-4 хиляди жители, със сигурност ще си спомните за подобна история. Давам пример със село, защото там хората повече се знаят и историите, и добри и печални, се помнят и предават във фамилиите по-дълго.
- Близките на трагично загиналата млада майка споделят, че при първото раждане тя не е изпадала в подобно състояние, но след второто раждане - да.
- Не е задължително следродилната депресия да се появи след първото раждане. За лечението не може да се разчита на добри външни условия. Обгрижването, подкрепата са важни, както при всяка болест, но не са достатъчни. Лечението спасява.
Депресиите, особено при първи пристъп, следродилните депресии преминават понякога и спонтанно. Оставени без терапия обаче, те, не по изключение, “провлачват” след себе си “опашка”. А тя променя човека. Прави го по-боязлив, по-лесно се изтощава, склонен да се вглежда в несъществени телесни оплаквания, крайно тревожен за близките си.
- Болест на XXI век ли е тревожността? Биляна е изпитвала неувереност, споделяла е, че всичко около нея е хаос, получила е паникатака. Но не само родилки, а и много млади като нея изпадат в подобни състояния.
- Тревожността винаги е съпътствала човечеството. В различните векове тя се проявява по различен начин. Сега е с лицето, което виждаме. През XIX или през XX век е била с друго лице. Но чисто биохимично е все същото, човекът не се променя биохимично.
Или поне не толкова бързо, че да го видим.
- Какво трябва да правят близки на страдащи от следродилна психоза, както я нарекохте, за да се избавят от нежелани последствия?
- Близките трябва да проявяват настойчивост, когато човекът с променено поведение не желае да се допита до лекар. Пак повтарям - не познавам загиналата млада жена, дълбоко съжалявам за трагедията, нито имам информация за усилията, които близките ѝ са положили да я спасят. Онова, което ние, психиатрите, съветваме близки на пациенти, които не желаят контакт и съвет от нас, е фамилията да се обедини в решението и настояването, да има единен фронт.
В тези ситуации човек е объркан и изключително колеблив, той самият не може да вземе адекватно решение. Съветът ни към пациента в тези случаи е той да делегира вземането на решенията на човек, на когото има доверие - брачен партньор, майка, баща, брат, сестра, приятел.
В случай на болест семейството е изключително важно, но то не борави с технологията на лечение. Лекува човекът, който има опит. Симптомите на психичната болест са нещо, което здравият не е преживявал. Срещнал се за първи път с тях, той не ги разбира в пълнота, приравнява ги към собствения си опит на тъга, колебание, раздразнителност. При телесната болест е друго, всички сме изпитвали болка и там осмисляме, предвиждаме. Затова неспециалистите често не успяват да предвидят “лошите сценарии” . А животът поднася изненади и на най-опитните и умни от нас.
Важно е хората да не изпитват страх и срам от психиатъра и от неговите медикаменти.
Живеем във време, в което, слава богу, имаме достъп до медикаменти, които допреди 30 години ги нямаше. Онова, което направиха падането на Желязната завеса и относителният мир в света, беше, че за 40 години се вложиха милиарди за създаване на нова фармацевтична индустрия. Благодарение на нея ракът и психичните заболявания вече са други. Можем да се възползваме. Можем и да живеем в опита, оплел представите ни преди повече от половин век.
CV
Д-р Фани Цуракова е родена в Русе
Завършила е медицина в София. После специализира психиатрия
14 години е работила като професионален журналист.
Автор е на белетристични книги и пиеси
В момента работи като психиатър в УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”