Зорница Русинова: При друга демография и икономика е правена пенсионната ни система, само вдигане на вноската не е решение
- То напряга и хората, и бизнеса, защото няма предвидимост. Социалните плащания обаче трябва да се извадят от нея, казва председателят на Икономическия и социален съвет
- Важно е да не се хвърлят разчети на парче, а реформата да се гледа в пълнота, след анализ и в диалог
- 12 хил. деца в страната не ходят на градина, отделно е проблемът с местата в София
- Г-жо Русинова, най-важната задача пред следващия парламент ще е приемането на бюджета за следващата година. Чухме различни мнения, че трябва да се режат пенсии и заплати, за да не се вдига дефицитът. Какво е вашето мнение?
- Бюджетът за следващата година е сериозно предизвикателство. Първо в контекста на това да спазваме правилата, така че да станем пълноправен член на еврозоната. Приемането ни в еврозоната продължава да бъде във фокуса на Икономическия и социален съвет (ИСС). Настояваме да има по-голяма информация за ползите и ефектите от въвеждането на еврото.
Независимо от добрите показатели, които виждаме от НСИ, свързани с инфлацията, пред следващия бюджет ще има сериозни предизвикателства, свързани с увеличените социални разходи. Моето мнение е, че трябва да има добър професионален дебат на държавата с всички заинтересовани страни - работодатели, синдикати.
Не бих казала, че е добра идея орязването на разходи. Специално за социалната сфера - увеличените разходи се основават на увеличени нужди, но е въпрос на по-добро таргетиране и синхронизиране на отделните секторни политики.
ИСС работи по голям анализ, който е свързан с данъчно-осигурителното законодателство и друг за цялата пенсионна система.
- Актюерският доклад на НОИ показа, че осигурителната вноска трябва да е 37,5%, за да могат да покриват разходите за пенсиите или да има промяна на швейцарското правило. Какво според вас трябва да се случи в пенсионната система в бъдеще?
- Винаги съм казвала, че пенсионната система трябва да бъде доста консервативна и да не се правят резки промени, без те да бъдат добре огледани не само от актюерска гледна точка, но и от бизнеса, синдикатите, гражданите. Защото осигурителната система се отнася за всички нас - не само пенсиите на нашите родители, но и нашите бъдещи, и тези на децата ни.
Няма как да не си даваме сметка, че сегашната ни пенсионна система е била създадена при по-различни демографски обстоятелства, в различна икономическа и социална конюктура. Важното е да не се хвърлят конкретни предложения, преди да се направи цялостен анализ. И ако има възможност за подобрение и реформи, то те трябва да се гледат в пълнота.
Повишението на осигурителната вноска създава тревожност не само у хората, но и в бизнеса, защото няма предвидимост. Анализът, който правим за пенсионната система, обхваща голям период с всички промени, конкретни препоръки свързани с усъвършенстване на модела.
Смятам, че нетипичните плащания, свързани със социална подкрепа, като помощи на хората, трябва да бъдат изведени от системата, но да не се прибързва със създаване на нови фондове като този за “Дългосрочна грижа”.
- В цяла Европа населението застарява. Какви мерки трябват, за да остават хората по-дълго на пазара на труда?
- Има решение на Конституционния съд, което дава право на човек да получава пенсия и да работи. Нямаме стратегия за сребърната икономика и как може държавата да подкрепя бизнеса и хората, за да остават по-дълго на пазара на труда, ако искат.
Това не бива да измества темата за грижата на възрастните хора, защото единственият ключ е добрата координация между социалната и здравната система. Трябва да подпомогнем възрастните хора, защото някои от тях са с доста сериозни нужди - особено тези, които са в малките населени места.
Трябва да се намери добро решение с баланс между синдикати и работодатели. Текстът, който в момента е взел елемент от директивата за минимални работни заплати и е записан в КТ, всъщност предлага непълно транспониране. Това наистина създава проблем между двете страни. Независимо че са на диаметрално различно мнение, е добре то да се чува. Минималната работна заплата е инструмент държавата да има някаква роля по отношение на регулиране на доходите на хората, но от друга - гарантира доходите на най-нискоквалифицираните. Но в последните години ни липсва по-сериозен дебат върху темата за доходите, а МРЗ не е едиствения способ за вдигането им.
- Направихте анализ за влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда у нас. Какво сочи?
- Направихме актуализация на един много всеобхватен анализ, който разглежда 12 сфери на икономическия живот, като го допълнихме с още 2. Първата е за неравенствата в образованието, като даваме конкретни препоръки за началното, средното, висшето и обучението на възрастни, така че да има наистина решаване на проблемите на пазара на труда. Втората е анализ за влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда.
Все по-широкото му навлизане засяга не само работните места и бъдещето на професиите, но и ежедневието. Анализът обхваща няколко теми, включително правната уредба, която съвсем наскоро беше приета от ЕК, и регламентът има доста кратък срок за транспониране. По отношение на пазара на труда посочваме, че са необходими целенасочени мерки от страна на държавата, защото навлизането на технологиите отваря възможност наистина да се трансформират работни места, цели професии. Решава предизвикателства като липса на кадри, недостатъчно умения на работната сила, възможността бързо и гъвкаво кадри да преминават от една в друга професия. Отчитат се и добри практики в образователната система и конкретни предложения от страна на социалните партньори за програмите и профилите на дигиталните умения в 90 икономически дейности.
Обръщаме внимание, че трябва акцент върху темата как изкуственият интелект ще влияе върху пазара на труда. Както и върху това, че навременните и активни мерки от страна на държавата биха намалили риска от все по-големи неравенства, включително и върху доходите.
- Какви други рискове крие навлизането на изкуствения интелект?
- Мнението на ИСС е, че навлизането му трябва да се разглежда като възможност на пазара на труда и трябва да става с добра регулация в различните сфери от ежедневието ни и гарантиране на някакви правно-етични правила, които да спазват гражданите.
Европейската статистика показва, че държавите, които използват технологии и иновации и се справят добре с дигиталното обучение, имат добър икономически растеж. Примери са Естония, Нидерландия, Финландия, Люксембург. За съжаление, България е на едно от последните места по дигитални умения на работната сила и нашата препоръка е да се подходи сериозно по отношение на целия пакет от мерки, свързани с образователната система и професионалната квалификация на възрастните.
- Нараства ли броят на измамите и фалшификатите, генерирани от изкуствения интелект. Какви са те и как могат да бъдат спрени?
- Изследвали сме различни измерения на изкуствения интелект в ежедневието. Тази година нарастват измамите с цел финансова печалба - има огромен риск от широко разпространени фишинг измами и т.н. Нужна е добра регулация по отношение на потребителските права на хората, както и допълнителни предпазни мерки -да бъдат обучени хората и да има повишена осведоменост, за да не стават жертва на подобни измами. Наблюдава се и тенденцията на все повече съдебни искове срещу изкуствения интелект по отношение на креативните индустрии.
Другата тема, на която сме обърнали внимание, е разширеното използване на ИИ в здравеопазването. Той е възможност за решаване на някои от наболелите проблеми в тази сфера - липсата на достатъчно кадри, ранното откриване на заболявания, диагностика и организация.
България трябва да се подготви много добре, защото технологичната и дигитална революция е факт и икономиката и хората трябва да бъдат адаптирани. До 2028 г. Gartner очаква да има повече интелигентни роботи, отколкото работници на първа линия в производството, търговията на дребно и логистиката поради недостига на работна ръка. До 2029-а пък компютрите ще имат емоционална интелигентност и ще бъдат убедителни като хора.
- Това ще ни засегне ли и как ще отговорим и на това предизвикателство?
- Няма как да не засегне нашия пазар на труда, защото сме част от единния европейски и много от нашите компании са част от глобалните вериги за доставка. ИСС алармира достатъчно рано, за да има време да бъде изградена система, която да дава гъвкавост на дигиталните умения на хората, но и пренастройване на цялата образователна система, така че да могат лесно да преминават през различен тип професии. В момента много трудно можем да предположим и да прогнозираме кои професии ще изчезнат, кои ще останат и как самите процеси ще бъдат трансформирани. Затова алармираме този дебат да започне отсега и във всяко едно от направленията държавата да има конкретен план. Да не говорим, че има възможности за обезпечаването на този план с европейски средства.
- Споменахте, че сте направили и анализ за необходимите спешни реформи в образованието. Какво трябва да се промени?
- С него поставяме няколко важни препоръки, свързани с неравенствата в образователната система, защото те са предпоставка и за такива в пазара на труда и доходите. Обръщаме внимание, че те възникват още в ранна детска възраст и имат не само различни социокултурни причини, но и географски.
Препоръките ни са свързани с включване на децата в образователната система още от най-ранна възраст и настройването ѝ така, че наистина да генерира у тях умения. Изключвайки проблемите с детските градини в големите градове като София, на територията на страната има 12 хил. деца, които не са обхванати в градини. Ниските резултати на учениците показват, че е от ключово значение да имат реални умения. Сериозно внимание обръщаме и на професионалното образование и обучение. Независимо от големия ни брой университети, сме доста под средното европейско ниво на млади хора, включени във висше образование. Трябва да се постави и сериозен акцент върху обучението при възрастните хора, защото там също сме доста под средноевропейското ниво.
CV
- Председател на Икономическия и социален съвет ( български консултативен орган, имащ за цел да осигури участието на гражданското общество по въпросите на икономическото и социално развитие на страната)
- Магистър по международни икономически отношения от УНСС, магистър по българска и по английска филология от СУ “ Св. Климент Охридски”
- От 1998 г. досега ръководи международни проекти, включително на Американската агенция за международно развитие, на ПРООН, на Българо-швейцарската програма за сътрудничество
- Заместник-министър на труда и социалната политика в три правителства между 2012 и 2020 г.
- Министър на труда и социалната политика от май 2016 г. до януари 2017 г.
- Председател на Икономическия и социален съвет от декември 2020 г.